Само преди две години Милан и Ювентус се бореха за скудетото. В неделя обаче двата тима ще излязат един срещу друг от коренно различни изходни позиции. Бианконерите отново са на върха и гонят трета поредна титла. Росонерите могат да разчитат само на място в Лига Европа. Разликата в точките е 31 в полза на Юве. Какво се случи само за 24 месеца?

През февруари 2012 мачът Милан – Ювентус беше директен сблъсък за титлата. Двубоят завърши 1:1, като не бе зачетено попадение на Мунтари за росонерите, въпреки че топката премина голлинията. Юве измъкна равенството на "Сан Сиро", а няколко месеца по-късно стана шампион. Онзи мач като че ли обозначи смяната на епохите в калчото. Оттогава Милан не прилича на себе си, докато Старата госпожа откри позагубения покрай скандала "Калчополи" победен дух. Днес цяла бездна дели проектите и амбициите на двата клуба.

Какво се случи само за 24 месеца?

СПРАВКА

Съставите на двата тима на 25 февруари 2012

Милан: Абиати – Абате, Мексес, Тиаго Силва, Антонини – Ночерино, Ван Бомел, Мунтари – Емануелсон – Робиньо, Пато

Ювентус: Буфон – Бонучи, Бардзали, Киелини – Лихтщайнер, Видал, Пирло, Маркизио, Естигарибия – Куалярела, Бориело

На този въпрос може да бъде отговорено пределно просто. Във футбола е налице определена цикличност. В онзи момент цикълът на Милан на Алегри беше към своя край, докато Юве на Конте вече беше тръгнал нагоре. Много от опитните играчи на росонерите скоро напуснаха отбора, докато ръководството на бианконерите бе започнало да гради своя дворец от основите, тухла по тухла.

Но в действителност онзи Милан премина в небитието след трансферите на Тиаго Силва и Ибрахимович в Пари СЖ и болезненото решение на ръководството да не подновява договорите на ветераните Филипо Индзаги, Марк ван Бомел, Алесандро Неста, Дженаро Гатузо и Джанлука Дзамброта.

Клубът така и не успя да компенсира напускането на толкова важни фигури и съблекалнята на росонерите загуби много класа и характер. Резултатите го доказват.

Оскъдният бюджет на Милан пък превърна следващите трансферни кампании в упражнение по закърпване, а не в действителен опит да се поднови отборът. Във футбола фразата "големи успехи на ниска цена" е оксиморон. Твърде рядко подобна политика дава плод. По-често остава само разочарованието от несбъдването на големите очаквания.

В същото време шефовете на Ювентус показаха, че с много нюх и внимание все още е възможно да се сключват добри сделки както от финансова, така и от чисто футболна гледна точка. Така бианконерите привлякоха футболисти като Видал, Погба, Йоренте и Тевес. А да не забравяме, че аржентинецът дълго време беше в полезрението на Милан, но в крайна сметка Галиани се отказа от него.

В интерес на истината и ръководството на Ювентус не е застраховано от несполуки. Така бианконерите платиха общо 20 млн. за три твърди резерви: Исла, Пелузо и Падоин.

Да не забравяме обаче да включим в списъка с големите удари и Андреа Пирло, защото преминаването на плеймейкъра на италианския национален отбор от Милан в Ювентус сякаш измени съотношението на силите между двата клуба. Росонерите сякаш преляха кръв на бианконерите, защото халфът притежава характер, манталитет на победител и изключителна класа. От гледна точка на Милан това безспорно е една от най-големите грешки в историята на футбола.

Безспорно е обаче, че "новият" Ювентус всъщност се роди в мига, в който президентът на клуба Андреа Аниели повери възръждането му на месията Антонио Конте – движещата сила на този тим на бианконерите. Конте, подобно на Фъргюсън в Манчестър Юн, след като насочи мислите на играчите си в правилната посока и с волско търпение успя да им присади шампионски манталитет, започна лека-полека да налага контрол върху всички "технически" аспекти на работата в клуба.

Днес в Ювентус нищо не става без одобрението на Конте, който е съвършено олицетворение на духа на бианконерите и отлична знае как се работи в голям клуб. Между другото, нещо подобно в момента се случва със Зеедорф в Милан. Кой знае, може би тихо и незабележимо росонерите вече са стартирали новия си успешен цикъл…

Серджо Станко, Goal.com