Карлос Тевес

В дебютния си сезон в Италия той стана не само лидер на атаката на Ювентус, но и футболист №1 в Серия А. Според средната оценка на "Гадзета дело Спорт" (6,81) той няма равни в калчото.

При това Тевес беше полезен не само като реализатор и централен нападател, но и на други постове и в други аспекти. Той играеше на крилото, пресираше неумолимо защитниците на противника и майсторски се приспособяваше към стила на всичките си партньори. Оказа се, че с аржентинеца (който кой знае защо ще пропусне световното!) могат да играят абсолютно всички нападатели на Старата госпожа.

А отсъствието на Тевес подчертава категорично колко важен е аржентинецът за този отбор. Без него нападението на Юве става твърде еднообразно и предсказуемо. Неслучайно единствената си категорична и безспорна загуба този сезон Старата госпожа претърпя в Неапол, когато Карлитос не беше в състава.

 

Джанлуиджи Буфон

Капитанът на бианконерите имаше само два несполучливи мача този сезон. Джиджи се отпусна във Флоренция и в рамките на четвърт час допусна три гола в мрежата си. След което дори родният торински "Тутоспорт" му сложи изключително слаба оценка – 4,5 по десетобалната.

Срещу Лацио в Рим пък вратарят получи червен картон, след като свали останалия сам срещу него Клозе.

В останалите двубои Нумеро Уно или блестеше, като например срещу Удинезе и Дженоа, или скучаеше, но в никакъв случай не приличаше на пенсионер, какъвто го изкара Франц Бекенбауер след мача между Байерн и Юве в миналогодишното издание на Шампионската лига.

 

Андреа Бардзали

Когато Бардзали излиза на терена, другите защитници на Ювентус и в частност Киелини и Бонучи, се преобразяват. Лео прави по-малко глуповати грешки, а в играта на Кинг Конг се появяват признаци на интелект.

В това трио никой не е съвършен сам по себе си. Бардзали, Бонучи и Киелини са далеч от класата на Ферара, Виерховод и Монтеро, но тримата заедно формират най-добрата защита в Италия, благодарение на която в някои мачове Джанлуиджи Буфон скучаеше без работа.

 

Артуро Видал

Чилиецът подобри собственото си голово постижение, като се разписа 11 пъти в Серрия А. През втория полусезон не бе толкова ефективен заради травмата в коляното, но през есента и в началото на зимата Видал беше блестящ.

Неговият личен връх беше категоричната победа с 3:0 над прекия конкурент Рома. Именно Видал откри резултата в онзи изключително важен мач, след което духът на съперника падна и той бе разгромен. Авансът на Юве пред джалоросите пък стана толкова комфортен, че интригата в първенството постепенно започна да умира.

 

Пол Погба

Луиджи Гарландо от "Гадзета дело Спорт" нарече Погба "баскетболист от НБА с крака на балерина", възхищавайки се от майсторската му работа с топката.

Пол оправда напълно миналогодишния аванс, който получи от Конте, и на практика напълно измести от състава италианския национал Клаудио Маркизио.

Историята сякаш изисква в Ювентус да има един изключителен френски халф и след някои мачове, като например домакинството с Наполи, на човек започва да му се струва, че бианконерите вече са го открили.

 

Андреа Пирло

Маестрото, както обикновено, дирижираше действията на отбора и на моменти показваше нивото от най-добрите си години. Но през настоящия сезон в играта му настъпиха някои промени. Пирло започна повече да се труди в дефанзивната фаза на играта, което позволи на останалите халфове по-често да се включват в атака.

През есента италианският национал влезе в псевдоконфликт с Конте, който миланските журналисти се опитаха най-старателно да раздухат. В крайна сметка треньорът и играчът се сдобриха и Антонио заяви, че Пирло е решението на всичките му проблеми.

Убийствените изстрели от фаул на плеймейкъра наистина неведнъж спасяваха Юве, когато атаките на бианконерите не вървяха особено. Да си припомним само победния гол, който Пирло заби в добавеното време на гостуването на Дженоа.

Съвсем скоро Пирло ще излезе на първо място по отбелязани голове от преки свободни удари в историята на Серия А. Дел Пиеро вече остана назад, идва ред на Синиша Михайлович.

 

Фернандо Йоренте

През септември възникнаха опасения, че той ще повтори съдбата на Лусио, който през 2012/13 изигра само един мач за Юве. Но Антонио Конте, без да обръща внимание на критиците си, пусна Йоренте в игра едва когато последният бе готов напълно.

Фернандо дебютира в Серия А в четвъртия кръг срещу Верона и веднага отбеляза първия си гол за новия си клуб. А впоследствие таранът стана неразделна част от схемите на Конте и прекият му конкурент Мирко Вучинич се озова в трансферния списък. 15 гола (нито един от дузпа) е повече от приличен резултат.

"Истински център-нападател от старата школа!", възкликна по адрес на баска легендарният журналист от Флоренция Марио Скончерти. Едва ли може да има по-хубав комплимент за Йоренте.

 

Антонио Конте

Треньорът на Ювентус е напът да постави поредния си рекорд. Тимът му може за първи път в историята да стигне границата от 100 т. и да надмине Интер на Роберто Манчини. Дори великите предшественици на Конте Трапатони и Липи пък не успяха да донесат на Старата госпожа три поредни шампионски титли.

В битката за скудетото бианконерите отказаха блестящата Рома (Вълците не бяха правили подобен фантастичен сезон от десетина години),  през есента изходът от дуела далеч не беше толкова очевиден. Тогава мнозина смятаха за фаворит именно тима на Руди Гарсия.

През сезона Конте успешно изпълни две важни задачи. Първо, той успя да вкара в системата едновременно двама нови нападатели и ги превърна в най-ефективния атакуващ дует в италианския елит. И второ, той майсторски въртеше играчите в средата на терена, като увеличи значително игровото време на прогресиращия Пол Погба.

Но Ювентус така и не разнообрази тактическата си палитра и скучната 3-5-2 си остана коронният номер на специалиста от Виново.

"Би било трудно, даже почти невъзможно да подобрим постигнатото". Тези думи на Конте наподобяват финалните надписи на един хубав филм и сега цяла Италия гадае дали приключението на последния торински гладиатор не е към своя край.

Алексей Логинов, "Спорт сегодня"