Във вторник вечер на "Парк де Пренс" гледах мача и си мислех: "Кой, по дяволите, от двата отбора е ПСЖ и струва стотици милиони евро и кой е едва за втора година в Шампионската лига?" Да, без съмнение има и обективни причини за загубата на две точки - Тиаго удари две греди, вратарят на Лудогорец спаси геройски няколко положения и ПСЖ не получи чиста дузпа, но достатъчно ли е това за оправдание? Нима отбор, който има бюджет по-малко от 10 млн. евро, може да се подиграе така с ПСЖ?

Ако трябва да си говорим честно, Лудогорец имаше немалко аргументи да спечели на "Парк де Пренс" и не става дума само за късното попадение на Анхел ди Мария в продължението. Не, Лудогорец имаше няколко отлични шанса на контраатака, но се прояви като млад и неопитен отбор.

Очевидно българите не умеят да се защитават и точно заради това излязоха да играят футбол - там, където е силата им. С такова нападение, съставено от бързи и много интересни бразилци, плюс един холандец, е ясно, че Лудогорец може да вкара гол на абсолютно всеки отбор. Кафу, Вандерсон и Мисиджан накараха защитници за милиони като Тиаго и Маркиньос да изглеждат направо смешно.

В ПСЖ е време да разберат, че големите приказки и политиката невинаги носят добри резултати. Този клуб иска да е на върха на Европа, но е ясно, че с това представяне трудно ще го постигне, поне засега. Освен приказки е нужна и много работа, още много работа.

За сметка на това този отбор на Лудогорец заслужава симпатии, големи симпатии. Бях убеден още след първия мач в София, но сега това трябва да се повтори. Лудогорец можеше да излезе и да се затвори с 10 човека зад линията на топката, да играе изцяло в защита и да загуби с 0:1 или 0:2, чакайки помощ от Арсенал. Вместо това българите излязоха с идеята да вкарат гол и да разчитат да откраднат нещо, подходиха смело, рискуваха премерено и планът им сработи. Този отбор ни връща романтиката във футбола, затова трябва да кажем "Мерси, Лудогорец!"

Тангуа льо Севие
в. l'Equipe специално за "7 дни спорт"