Историята тежи много на "Анфийлд". Винаги е било така и винаги ще бъде. Там, настоящето не може да съществува без миналото. Дните на слава и трагедии съжителстват. Плакатите на "копа" винаги са припомняли какво е било преди и какво може би предстои. Утре, отново ще бъде 1989 г. Мъката за тези, които изчезнаха завинаги на "Хилзбъро" ще изплува отново. Всъщност тя никога не си е отивала. Този път, обаче, скръбта ще бъде съпроводена със старата надежда, че Ливърпул може да спечели титлата. Цикълът е завършен.

Срещата на Ливърпул със съдбата съвпада с 25-ата годишнина от трагедията, която отне живота на 96 от феновете на клуба и засегна безброй много други. А това е колкото подходящо, толкова и горчиво. В ерата, в която настъпи драмата на "Хилзбъро", подобни дни като този утре, когато съдбата на титлата може да бъде предопределена, ако не и гарантирана, бяха толкова нормални за Ливърпул, че феновете ги приемаха за гарантирани. 

Дългото отсъствие на отбора в тези битки събуди отново глада, който за последно бе изпитан в Ливърпул в началото на 60-те. Брендън Роджърс върна отбора в бъдещето.

Най-накрая, неочаквано, но забележително, Ливърпул отново е в позиция да създава история. Ако се перефразира един бивш мениджър, "те са само на 5 мача от величието". Ако ги спечелят всички и ще бъдат шампиони на Англия отново. Миналото ще се сблъска с настоящето и една позната история може да бъде разказана отново. Това е проспект, който буди страх също толкова, колкото носи и вълнение. Усещането, че това е шанса на Ливърпул и той трябва да го сграбчи, се увеличава с всеки изминал ден. Страхът, че той може отново да бъде изпуснат, остава не изговорен, но съществува.

Този страх, че надеждата ще се превърне в прах, означава, че Роджърс е замесен в почти цял сезон опити да управлява очакванията.

От 1 септември, когато през смях, с усмивка и леко неудобство, той прие предположенията, че Ливърпул може да се бори за титлата, след като победи Манчестър Юнайтед, до вчера, когато той отново отказа да подкрепи еуфорията, която е обхванала града преди срещата с Манчестър Сити. Отказът на Роджърс да признае публично, какъв е залога, по един сладък начин показва неговата лична увереност в способностите.

Проблемът сега е, че духа излезе от бутилката. Вече няма как да се скрие от реалността на позицията на Ливърпул. Независимо колко много мениджъра опитва. "Ние сме на върха сега и това е невероятно. Сега не можем да спрем, защото имаме наистина отличен шанс", призна звездата Луис Суарес.

Дори Джон Фланагън, 21-годишният защитник, който дори не е бил роден, когато Ливърпул за последно спечели титлата през 1990 г., се осмелява да мечтае на глас. Въпреки всички протести на Роджърс, времето на неговия тим е сега. Феновете го вярват, цялата страна го признава, но най-важното, самите играчи вярват в това.

"Никой не очакваше, че ще бъдем тук в този етап от сезона. Но сме тук и имаме шанс, от който трябва да се възползваме", каза Фланагън.

Фелипе Коутиньо, един от основните играчи в средата на терена, улови настроението в новата си татуировка на лявата ръка. "Никога не спирай да мечтаеш", пише на нея. "Това описва много добре настоящата ситуация в Ливърпул", казва бразилеца. 

Опитите на Роджърс да предотврати кипването на очакванията до небесата, са родени от желанието да имунизира играчите си от напрежението, което изгори неговите предшественици.

Роби Фаулър, ветеран от сезон 1996/97, в който неговия тим на Ливърпул изпусна шанса си да спечели титлата със загуба у дома от Ковънтри, разкрива, че очакванията, никога не са му вляели, и че ако има някакво напрежение сега, то трябва да е върху Манчестър Сити, още един от бившите му отбори, и Челси.

"Всички очакваха те да са тук в началото на сезона, но не и Ливърпул. А това може да проработи в полза на Ливърпул. Всички смятат, че сега ще има напрежение, но Брендън ги държи фокусирани и в отбора има вяра и самочувствие. Не мога да си спомня отбора на Ливърпул да е играл с такова самочувствие от много години", обяви Фаулър. 

Усетил вече, че нещата се промениха, и че не може повече да твърди, че Ливърпул не е в битката за титлата, Роджърс промени тактиката и опитва да канализира вълнението, което расте из целия град.

Билетите за мача със Сити вървят в града по над 5000 паунда на черно и феновете планират да посрещнат автобуса на Ливърпул като герои. Реалността е такава, че мениджъра трябва да управлява растящата червена вълна или рискува да бъде потопен от нея.

"Лично усещам това по-голямо вълнение. Ревът на тълпата е различен. Анфийлд е различно място сега", признава той.

Много е интересно да се чуят и думите на Кени Далглиш, който казва, че Ливърпул сякаш отново е стария Ливърпул, което е невероятно от страна на някой със статут на икона и който познава клуба по-добре от всеки друг. "Феновете са тези, които могат да ни избутат първи през линията. Има още много. Този клуб доминира в британския футбол дълги години и е хубаво да го видим отново в такава позиция", обяви Далглиш.

Изведнъж звездите започват да се нареждат в полза на Ливърпул. Миналото на клуба вече не го задържа. Според Далглиш, Фаулър и останалите, то помага да се премине към едно вълнуващо бъдеще.

Преди да открият дали успеха ще се завърне този сезон, в Ливърпул първо ще почетат своята собствена история и животите на онези, които отидоха на футболния мач с Нотингам на 15 април 1989 г. и никога не се завърнаха. 

Възпоменание последвано от възможна коронация. Ливърпул завърши кръга.

Автор: Тони Барет, вестник "Таймс"