Изминалата 2014-та година бе една от най-успешните в новата история на българският клубен футбол. През изминалите 12 месеца Лудогорец на два пъти извърши страхотен пробив в европейските клубни турнири. Нещо, което отдавна не се бе случвало на български клуб.

Първо през пролетта родният шампион стигна до осминафиналите на Лига Европа. Това стана след като бе спечелено първото място в груповата фаза, а на шестнайсетинафиналите бе елиминиран италианският Лацио. След това Лудогорец бе елиминиран от Валенсия, но натрупаният опит беше факт.

През лятото тимът на Кирил Домусчиев се пребори с Дюделанж, Партизан и Стяуа, за да постигне така чаканото влизане в груповата фаза на Шампионската Лига. При това го направи по невероятно драматичен начин с късен гол в редовното време и героичните изяви на Козмин Моци при дузпите.

Когато жребият за груповата фаза събра Лудогорец с Реал Мадрид, Ливърпул и Базел, това бе посрещнато със смесени чувства. От една страна хората се радваха, че идват така чаканите грандове. От друга, разбираемо мнозина предричаха разочароващи резултати, подобни на тези на Левски от 2007 година.

Лудогорец обаче се представи повече от достойно, като игра като равен с равен с европейския шампион Реал Мадрид в София, а срещу Ливърпул на два пъти надиграваше англичаните в големи части от мача. Постигната бе и историческата първа победа за български отбор в груповата фаза на Шампионската Лига след 1:0 срещу Базел.

Успехите на тима от Разград накараха огромната част от нацията да застане зад отбора и да го подкрепи. По този начин Лудогорец осъществи рядко срещано напоследък обединяване на хората. Не липсваха обаче и такива, които категорично отказаха да заемат страната на българския отбор. Една малка част от хората бяха дългогодишните фенове на Реал Мадрид и Ливърпул. Те обаче по-скоро подкрепяха своите отбори, отколкото да желаят провал на Лудогорец. Дори голяма част от тях се радваха за достойното представяне на българския тим.

Имаше и такива обаче, които откровенно желаеха провала на зелените. Това бяха главно фенове на двата големи столични гранда Левски и ЦСКА. От една страна, явно те трудно можеха да приемат да гледат успеха на друг клуб, докато техните се намират в толкова сериозна криза. От друга някои от тях бяха силно подразнени от арогантното отношение на Лудогорец и главно неговият собственик Кирил Домусчиев. Изтъкнато бе и меко казано негостоприемното отношение на клуба към гостуващите фенове в Разград.

Истината обаче е, че това в никакъв случай не е прецедент. В европейския и световен футбол има далеч по-ексцентрични президенти от Кирил Домусчиев, който в сравнение с тях е дипломат от най-висока класа. При това става дума за топ отбори. И никой не ги съди и оценява заради поведението на техните ръководители. Защото единственото, което има значение за отбора, е представянето му на терена.  

А когато отборът побеждава, останалото остава на заден план. Защото победителите не ги съдят.