Един от най-успешните български футболисти Мартин Петров даде специално интервю за предаването "Резултат" по телевизия България он ер. Пред нашата камера голямата звезда на националния отбор и ЦСКА коментира ситуацията в червения клуб. Петров споделя за трудния личен избор между треньорството и мениджърската професия, дава ценни съвети на новата врачанска надежда Божидар Краев и разкрива за най-щастливия телефонен разговор със Стилян Петров навръх Нова година.

- Рядко се случва вече да играем на голям футболен форум. Сега такова участие предстои на младите ни футболисти до 17 години. Отборът, воден от Александър Димитров, ще се състезава на европейските финали, на които страната ни е домакин през май месец тази година. Ти, лично, вярваш ли, че това могат да постигнат и играчите от "А" националния ни отбор?

- Пожелавам подобно участие на абсолютно всички национални гарнитури. Всеки един от нас би бил щастлив, ако това се случи. Аз, вече като зрител, ще съм много радостен да гледам на всяко едно първенство наш отбор, независимо дали е за 15-годишни, за 17-, 19- или "А" националния ни отбор. Ще бъда много доволен, ако мога всяка година или през година, да ги гледам на големи първенства. Това е мечта за всеки един футболист, както и за всеки един, минал по този път. Дори за вас като обикновени фенове, всяка една изява на наш спортист ви носи радост. При голямо постижение веднага започва да се шуми около дадения спортист, около успех му и се създава едно приповдигнато настроение. А колкото повече такива успехи имаме, толкова по-добре за нашата страна.

- Стилян Петров ще бъде посланик на ЕВРО 2015, а една страхотна новина дойде в началото на седмицата - вече окончателно е преборил левкимията, чухте ли се по този повод?

- Да, научих тази новина дори по-рано от вас, както знаете сме добри приятели с него. Още преди Нова година ми каза, че в началото на януари му предстои последният етап и приключва с химиотерапията. Наистина това е една прекрасна новина, даже сега се наежавам като го казвам ( б.а. усмихва се). Желая му от сърце всичко най-хубаво, това е най-малкото, което той заслужава предвид онова, което е направил за страната ни. Най-важното е да бъде здрав! Пожелавам му оттук-нататък да влиза във форма и да започва с ангажиментите (б.а. пак се умихва).

- А възможно ли е в бъдеще да работите заедно със Стилян?

- Хаха, ами с него реално повече от 15 години сме играли футбол на професионално ниво, така че рано или късно ще трябва да продължим да се занимаваме с нещо, свързано със спорта. Така че ще видим, бъдещето ще покаже. Надявам се с каквото и да се захванем, да бъдем полезни - най-вече на спорта, на футбола и на нашата страна.

- Сега си първокурсник в НСА, как върви студентският живот?

- Доста трудно, тъй като това е едно ново начало за мен. Както се казва, последните 15 години само съм тичал по топката, сега изведнъж се сблъсквам с нови неща и е доста трудно, доста нерви ми коства. Но пък всяко начало е трудно и ще трябва да го преборя. Признавам си, тежко ми е, ала няма нищо лесно в този живот.

- По-тежко ли от ежедневната битка на терена толкова много години?

- Може би на мен като човек, който бях толкова много години във футбола и бях свикнал с ежедневието - тренировки, мачове, лагери, сега ми е по-трудно. Просто свикваш на този ритъм на живот, който изведнъж вече го няма. Сега съм в нова сфера, с нови ангажименти, отделно е семейството - децата растат. Всичко е съвкупност от детайли, които рано или късно се наслагват и става по-трудно, но не се оплаквам. Въпреки че честно си казвам, понякога ми идва да захвърля всичко и да се отпусна, ала знам че това няма да помогне нито на мен, нито на моето семейство. Наясно съм, че ако похабя моя опит, то много хора няма да бъдат доволни. Така че трябва да се преборя и да премина и през този етап на живота си.

- А какви са ти професионалните планове - в треньорството ли ще се развиваш или ще гониш мениджърската професия?

- Значи това е най-сложният и най-лошият въпрос, който можехте да ми зададете (б.а. смее се). За съжаление все още не съм се ориентирал, това ми е на мен проблемът. Надявам се по-бързо да се насоча към някаква сфера. Всичко е ново за мен и искам с каквото и да се захвана, да го върша по най-добрия и професионален начин, както съм го правил до този момент във футбола. Не бих искал да се захвана с нещо, което е обречено на неуспех. Искам това, което започна да правя, да го изкарам до край, да натискам педалите и дори понякога да боксувам, да успея.

- Сега към една тема, свързана с родното първенство. Сигурна съм, че следиш изкъсо какво се случва в българския футбол. Последният голям футболист, тръгнал от стадион "Христо Ботев" във Враца седи до мен, а сега най-новата надежда във футбола ни Божидар Краев също е от родното ти място. Мислиш ли, че може да повтори твоя път или сега всичко е по-различно?

- Не, нещата не са по-различни откъм това, което зависи от него. Говоря за дисциплина, тренировки, режим на работа - всички тези съвкупности във футбола, той трябва да ги спазва, ако иска да постигне нещо и да играе футбол на високо ниво. А дали кариерата му ще протече като моята, зависи само от него, от неговия шанс и късмет. Надявам се последните две да ги има, особено в първите му стъпки, защото когато завъртиш колелото и се зашуми покрай името ти, е малко по-лесно. Той тепърва прави своите крачки и му пожелавам успех, нека продължи традицията да излизат добри футболисти от Ботев Враца. Както споменахте, аз съм последният и затова му желая от все сърце той да е следващият.

- А относно ЦСКА, какво мислиш за ситуацията в клуба и вярваш ли, че ЦСКА може да съхрани лидерската си позиция до края и да вземе шампионската титла тази година?

- Първо, вярвам, че положението в ЦСКА ще се оправи и точно затова последните шест месеца от моята кариера ги завърших тук. Исках да помогна на клуба с каквото мога. Не вярвам, че някой ще ми се раздърди, ако чуе от моите уста, че клубът все още не е в цветущо състояние и все още не е това, което трябва да бъде ЦСКА. Смятам, че управниците в тима, в лицето на г-н Тодоров и г-н Томов, го знаят и правят всичко възможно да настъпи промяна. Но все още клубът не е на необходимото ниво, на което му приляга да бъде. Чувам, че дават всичко от себе си ЦСКА да се възроди и се надявам този отбор да достигне тази част от успехите, които преди години имаше. Искам ЦСКА пак да бъде онова страшилище, което беше преди по терените. И като цяло се надявам българският футбол да тръгне в една по-добра посока, защото не може само един или два клуба да са добре и да правят нещо положително. Пожелавам на всички отбори у нас да имат повече успехи през Новата година.