Тъкмо си излязъл от ученическите години и вече си подписал дългогодишен договор за милиони долари с професионален отбор. Може да очакваш още 20 или 30 млн. долара от спонсорски договори, а освен това си в позиция да станеш собствена марка: да си поредният Леброн, Кобе, Брейди или Джетър. Кое е още по-невероятно? Ако влезеш в този сценарий, като нищо ще си фалирал и бездомен, когато станеш на 40.

- Много играчи имат финансови проблеми, но не искат да говорят за това - каза бившият НБА играч Адонал Фойл, автор на новата книга "Да спечелиш играта на парите: Уроци, научени от финансови грешки на спортисти".

- Има много страх. Тези играчи са хулени. Те чакат да видят кой ще влезе в лотарията на това да си фалирал - казва Фойл. Разбира се, това не е лотария, не е игра на шанс. Професионалните спортисти фалират заради серии от лоши решения и явно дори и предупреждения от околните не могат да ги спрат. Затова много големи звезди като Майк Тайсън, Ивендър Холифийлд и Алън Айвърсън обявяват банкрут.

- Много момчета имат проблеми - казва Фойл, който завърши и спортна психология. - Но те не говорят за това. Мислят си: "Не искам да съм един от онези" и го крият. Списъкът със закъсали спортисти е безкраен, а Фойл говори за повечето от тях в новата си книга. Най-големият случай е на Майк Тайсън, който пръсна 300 млн. долара по къщи, коли, бижута и домашни тигри.

През 2003 той обяви фалит. Великият бейзболист Кърт Шилинг спечели $112 млн. за 20 години, но обяви фалит през 2013, като дори помоли представители на бейзболната Зала на славата да му върнат кървавия чорап от великия му мач срещу "Ню Йорк Янкис", за да го пусне на търг. От това той спечели 92 000 долара. По-късно през годината Шилинг направи търг, на който продаде екстравагантните си вещи, сред които бяха голф количка като "Хамър" и истинско пиано за бебета. Сред вещите бяха обаче и използвани патерици, както и нови дискове.

- Продадох всичко, за да се разплатя с банките - казва Шилинг. - Вместо да обявявам банкрут и да задържа всичко, го продадох. Беше гадно. Къщата му също бе продадена за 2,5 млн. долара - половината на цената, която той плати през 2004.

Ивендър Холифийлд прахоса $230 млн. за имението си в Атланта, което имаше 109 стаи, а сметката за ток всеки месец беше минимум 17 000 долара. Той беше взел заем от 550 000 долара за озеленяване. Като се сложат и 200 000 долара данъци. Освен това Холифийлд плаща и издръжка на трите си бивши жени и 11-те си деца.

Разводите и издръжките са двете основни неща, които младите спортисти не очакват и които водят до финансови проблеми впоследствие. Поне това показва изследването на Фойл.
- Веднъж чух как един от големите шефове в НБА каза, че 87% от играчите се развеждат, когато се оттеглят от баскетбола. Не знам дали това е официална цифра, но от това, което съм видял, ми изглежда вярна - коментира Фойл.

Има и друг феномен - професионални спортисти да имат по няколко деца от няколко жени. Фойл цитира класическата корица на "Спортс Илюстрейтид" от 1998 със заглавие "Кой е баща ти?". В този брой списанието изследва феномена. Шон Кемп, тогава в "Кливланд", получи психически срив на игрището, а след това бе обяснено с това, че е бил под стрес заради издръжките, които трябва да плаща. На 28 г. той има 7 деца.

На 20 г. бившият играч от НБА Латрел Сприуел имаше три деца от три различни жени. В статията имаше списък с големите звезди - Патрик Юинг, Лари Бърд, Скоти Пипън, Джейсън Кид, Стефон Марбъри и Айзея Томас, а всички те са с деца от повече жени.

- Мисля, че има повече извънбрачни деца, отколкото играчи в НБА - казва един от топагентите в лигата. Друга звезда от НБА - Джейсън Кафи, който спечели $35 млн. за 8-те години, обяви фалит през 2007, след като бе арестуван за това, че не плаща издръжката си. Той влезе в затвора, а тогава имаше да плаща за 10 деца от 8 различни жени.

- Единствената причина да обявя фалит беше да махна тези заплахи за арести от мен - разказва той. Има две финансови задължения, които няма как да бъдат избегнати - издръжките и данъците. "Средностатистическият играч във футбола, бейзбола или баскетбола дължи по $1 млн. данъци всяка година. Ключовата дума тук е "дължи", защото не всички ги плащат. Но все някога данъчните ги хващат", пише Фойл.

Звездата в бейзбола Хосе Кансеко спечели $45 млн. през кариерата си. Той фалира през 2012. Но така и не разбра какво точно се е случило, поне това излиза от неговата статия за списание "Вайс". "Проблемът е много прост: ако имаш приятели и семейство, колкото повече пари печелиш, толкова повече харчиш за тях. Да кажем, че си похарчил половината си пари за тях, другата половина за теб. Може да се случи след всичко това да забравиш да платиш данъците", пише той.

Освен всичко друго играчите от НФЛ, НБА, МЛБ и НХЛ подлежат и на друг данък - те трябва да плащат данъци във всички щати, в които са играли през годината. "Това, което ме обърка, беше да видя колко трудности имат играчите в моя спорт. Когато започнах да говоря с по-възрастни играчи в НБА и ги питах как изглежда оттеглянето от спорта, отговорът ме шокира. Повечето от тях нямаха никакъв план за бъдещето, освен това нямаха и никакво познание за управлението на парите. Почти никой от нас не идва от богато семейство. Голямата част от нас даже не сме от семейства от средната класа. Вместо това подписваме големи договори, когато сме на 20 г., без да имаме никакво познание за финансите", пише Фойл, който има 13 г. в НБА.

През 2009 бившият НФЛ играч Рахиб Исмаил разказа какво е изпитал, когато е седнал на среща за финансовото си бъдеще. "Нищо не разбрах от цялата работа", казва той. Според Фойл проблемът е, че почти никога не е дискутирано каква е психиката на бедни спортисти, които изведнъж стават богати. И какви са финансовите претенции на близки и приятели. "Когато родителите ти дойдат и искат пари, когато приятел дойде - знаеш, че можеш да кажеш "не", но каква е цената? Родителите ти ще кажат: "Ние те отгледахме." Приятелите ще кажат: "Винаги сме ти пазили гърба." Тези хора са свързани със спортиста психически", пише Фойл.

Доста често се случва така, че спортистите се смятат за непобедими и вечни - нямат спестявания за всеки случай, нямат пари, до които да имат достъп по-късно. "След като си разбил тялото си, вместо да се пенсионираш, продължаваш да играеш за някакви стотинки", казва Фойл. Такъв беше случаят с Алън Айвърсън. Той прахоса $154,5 млн. по ипотеки, кредитни карти, бижута, коли и антуража си от 50 души. През 2012, една година след като се оттегли, на месец той получаваше $62 500.

Айвърсън наскоро каза, че тези данни не са верни. От "Рийбок" са сложили $30 млн. в тръст, като Айвърсън може да ги получи чак през 2030 и не може да ги докосва до тогава. Подобен случай имаше с бейзболиста Дарил Строубъри. През 1985, тогава само на 19, той подписва договор с "Метс" и му дават $7,1 млн., 10% от които отиват във фонд, от който той не може да докосва парите. Днес този фонд ще му плати близо $2 млн. в следващите 20 г., но той няма да стигне до тези пари, защото данъчните ще му ги вземат заради неплатени данъци.

Фойл, сега на 40, винаги е бил различен. Той идва от много бедно семейство, отгледан е от баба си и дядо си на малък остров на Карибите. Като ученик идва в САЩ, където живее в приемно семейство. Той никога не е виждал кола или асансьор преди това. Но внезапното богатство не го разклаща и той благодари за това на приемното си семейство - баща му е бил икономист, а майката му професор по социология.
- Имахме много разговори за това кое е важното в живота и как да си морален човек - казва Фойл. Още след първата му година в колежа той влиза в НБА, а след първите три години в "Голдън Стейт", подписва договор за 16 млн. долара.

- Винаги гледах на всеки договор като на последния ми. Бях единственият, който не си купуваше скъпи коли. Не ми пукаше какво мислят останалите. В първата си година карах една "Тойота", това можех да си позволя - казва той. Фойл никога не е имал антураж, никога не си е купувал бижута и дизайнерски дрехи. Често се срещал с финансисти и е спестявал пари, за да има, ако получи контузия, която да го извади от спорта. Точно това се случва след 13 години. Тогава знаел какво иска да прави в бъдеще - да помага на младите играчи да планират бъдещето си. - Дължим това на нашето братство, на обществото също. Всеки взима лоши решения. Въпросът е дали се учим от тях? Или продължаваме да го правим - казва Фойл.

Морийн Калахъм
"Ню Йорк Поуст"