Поне в едно нещо "Ливърпул" изпреварва останалите отбори от Висшата лига. Мърсисайдци са отборът, който прави най-скоростната селекция за новия сезон. Петима нови футболисти вече са привлечени, а още двама - Натаниел Клайн и Карлос Бака, чакат ред и може да подпишат до дни.

След злощастния последен сезон, в който пак остана без трофеи, през лятната пауза клубът се движи по план, което е важно. А възловото попълнение е бразилският национал Роберто Фирмино.

Фирмино е класически трансфер за "Ливърпул", поне за периода, в който Брендън Роджърс е мениджър. Той е млад, талантлив, техничен нападател и все още има да се развива, за да стане от световна класа. Способен е да изпълнява ролята, от каквато Брендън Роджърс има нужда. Това предполага, че мениджърът е наясно какво иска от играча.

Позицията на Фирмино е обект на спорове, като според някои клубът си е взел нападател - пост, на който играе в националния отбор, а според други - халф. Но неговата многофункционалност е най-полезната придобивка за "Ливърпул" с уговорката, че за един млад играч честата смяна на поста може да създаде проблеми.

Днешните нападатели са поливалентни и сериозно се различават от предшествениците си отпреди 10 години. Сега те атакуват, подават и дебнат, а също си променят позициите. "Ливърпул" вече си е намерил такъв играч в лицето на Фирмино. Макар и труден за точно категоризиране, при всички положения е способен да замени Рахийм Стърлинг.

Брендън Роджърс би трябвало да е облекчен, че вече не му се налага да търси конкретна позиция за Стивън Джерард. Джеймс Милнър - който е специалист по всичко, може да го замени. В някаква степен гъвкавостта в отбора е полезна, но в по-голяма степен поражда проблеми. Роджърс имаше проблеми в опита си да изгради постоянен титулярен състав.

Разместванията му вършеха работа, особено през 2013/14 г., когато имаше достатъчно време за подготовка преди мач. Но дори и тогава се налагаха компромиси. На Джерард не му се удаваха дефанзивните функции, а Луис Суарес и Дениъл Стъридж искаха едновременно да играят в центъра на нападението, а Роджърс понякога издърпваше единия от тях назад. Големите отбори имат ясен план "А", след което идва ред на вариациите, или на конкретен план "Б". А Роджърс непрекъснато изпровизира.

Ключът към успешната нападателна тактика е близостта между играчите и много рядко ще откриете отбор с разбирателство между всички играчи - както беше "Барселона" при Пеп Гуардиола например. "Челси" от последната година също е добър пример за хармония между футболистите на терена.

Шестимата халфове и нападатели, които се очертават като редовни титуляри в "Ливърпул", са Хендерсън, Милнър, Коутиньо, Лалана, Фирмино и Стъридж. Някои от тях ще трябва да се борят за мястото си и е под въпрос дали тази шесторка ще може да се справи без дефанзивен полузащитник. Но при всички положения те са важни и с тях Роджърс може да заложи на каквато система поиска. Проблемът при него е, че той променя нещата толкова често, че е неспособен да постигне хармония в нападението.

Началото на първенството ще е решаващо за Роджърс. При лоши резултати той веднага ще попадне под натиска на феновете и на медиите. Още по-същественото е, че при повече от една загуба той ще промени системата и функциите на играчите, което ще създаде затруднения на Милнър и Фирмино в обиграването им с останалите. Да се надяваме, че Роджърс вече има избистрен план за титулярния състав и спестявайки си едно злополучно начало, да се справи през първите 2 месеца.

Впрочем Фирмино е невероятно попълнение и е най-интригуващата придобивка на "Ливърпул" през последните години. Но за да блесне, трябва да му бъде намерена конкретна роля в отбора.

МАЙКЪЛ КОКС,
ESPN