Във футбола, както и в живота не може винаги да си на върха. Силата на големите идва не от липсата на провали, а от способността им да се изправят на крака и след най-тежкия удар. Славната история не гарантира нищо, когато дойдат трудните времена. Тя само увеличава болката, но тя е временна. След това отново изгрява слънцето.

Преди ЦСКА много от грандовете в световния футбол го усетиха на гърба си. В Англия например няма отбор, който да не е изпадал, в Италия такъв остана единствено Интер, във Франция това е само ПСЖ, който все пак е създаден само преди 45 години, а в Германия Хамбургер ШФ с мъка устоява прозвището Динозавъра на Бундеслигата, тъй като единствен е участвал във всички досегашни сезони от 1963-а. Каквито и дългове да трупат Реал и Барселона, вероятно, докато сме живи, няма да видим как Испанската лига изхвърля някой от грандовете си. За Боби Михайлов и компания обаче това се оказа детска игра. Освен Реал и Барса Атлетик Билбао единствен не е отпадал от Примера.

В ерата на най-дивия капитализъм много често начело на клубовете са се оказвали пълни аматьори или доказани мошеници, след които идва потоп. Затова често изпадането става административно, най-пресните примери от чужбина дойдоха от Италия, Шотландия и Гърция. Ювентус обаче преживя катарзис след „Калчополи“ и отново е сред европейския каймак, АЕК сега се завърна в елита и декларира готовност да оспорва хегемонията на Олимпиакос, а световният рекордьор по титли Рейнджърс за малко да направи същото преди месец.

Модерните времена изискват нов подход при управлението, защото финансовите проблеми неминуемо се отразяват на спортните резултати, а много често катастрофите са неизбежни. В Бразилия и Аржентина например през новия век много от най-големите се сринаха до втория ешелон. Това се случи на 8-кратния шампион Палмейрас на два пъти (2002, 2012), а също на Гремио (2004), Атлетико Минейро (2005) Коринтианс (2007), Вашку да Гама (2008), преди месеци на Ботафого. В Аржентина пък потънаха Ривър Плейт (след 110 г.) и Индепендиенте (след 108 г.).

Всички те се върнаха или са на път да се върнат в елита. Има обаче и други, които по една или друга причина така се сбогуваха за дълго или завинаги със светлината на прожекторите – френските Реймс и Ред Стар, чешкият Дукла Прага, белгийският Сейнт Жилоа, холандският ХВВ, източногерманските Динамо Берлин и Динамо Дрезден.

ПАМЕТНИТЕ ПРОПАДАНИЯ НА ГРАНДОВЕТЕ ПО СВЕТА

Денис Лоу изхвърля Юнайтед от елита

Манчестър Юнайтед днес е №1 по титли в Англия (20), но до 1931-а изпада три пъти от елита. Най-паметният провал обаче е единственият след Втората световна война – през 1974-а. След слабия старт на сезон 1970/71 мениджърът Мат Бъзби е убеден да се върне, но за кратко. След него на поста застава Франк О’Фаръл, заместен през декември 1972-а от Томи Дохърти. Той успява да спаси червените дяволи от изпадане, но на следващия сезон е безпомощен. През пролетта на 1974-а легендарното трио Бест, Лоу и Чарлтън вече не е в клуба, нещо повече – в предпоследния кръг (27 април) именно Лоу вкарва за победата на Сити срещу Юнайтед с 1:0 на „Олд Трафорд“, подпечатвайки изпадането. Лоу е сменен веднага след гола си в 80-ата минута и никога повече не играе футбол.
Червените дяволи успяват да се върнат от раз в елита, а през 1976-а играят и финал за ФА Къп, загубен от Саутхемптън. На следващата година обаче печелят купата след 2:1 над Ливърпул, а малко след това Дохърти е освободен… заради любовна афера със съпругата на физиотерапевта.

Ливърпул рита 8 сезона във Втора дивизия

Ливърпул е най-успешният английски клуб в евротурнирите с 5 КЕШ, 3 купи на УЕФА и 3 Суперкупи на Европа. Има и 18 титли, като не толкова отдавна бе №1 по този показател. Преди обаче да дойдат славните 70 и 80 години на Шенкли и Пейсли, червените прекарват осем сезона в тогавашната Втора дивизия (1954-62). Преди това от влизането си през 1896-а само веднъж (1904/05) Ливърпул не е в елита. През 1953/54 тимът играе пред средно над 40 000 зрители домакинствата си на „Анфилд“, но записва едва 9 победи и се нарежда на последно място.
Две години след промоцията си в елита червените печелят титлата (след 17 години пауза), а през 1965-а ликуват за пръв път и с ФА Къп (има общо 7 досега). Възраждането е заслуга на Бил Шенкли, който поема отбора през 1959-а и го води в следващите 15 години. Шотландската легенда е примамен да дойде от Хъдърсфилд след петия сезон на Ливърпул във втория ешелон. Когато босът Том Уилямс го поканил с думите „Искаш ли да водиш най-добрия отбор в страната“, той отвърнал: „Да не би Мат Бъзби да си събира куфарите?“. В крайна сметка Шенкли склонил, а след години върнал славата на червените.

Атлетико Мадрид се срина след дубъл

Последното десетилетие на миналия век е изпълнено с възходи и падения за Атлетико М. През 1994/95 се спасява от изпадане в последния кръг, само година по-късно с Любослав Пенев става шампион на Испания и печели Купата на краля. Едва ли тогава феновете са очаквали, че скоро ще последва изпадане в Сегунда. Треньорът Радомир Антич е сменен от Ариго Саки през лятото на 1998 г., но италианецът остава на горещия стол по-малко от 6 месеца. Следва завръщане на Антич и нова треньорска рокада с Клаудио Раниери. Сезон 1999/00 е кошмарен, като президентът Хесус Хил и бордът на директорите са разследвани за финансови злоупотреби. Назначеният от правителството Хосе Мануел Руби започва да движи операциите в клуба, а Хил получава забрана да се занимава с футбол. Проблемите се пренасят на терена, където дюшекчиите влизат в серия от слаби резултати. Безсилният Раниери подава оставка, а поредното завръщане на Антич не спасява положението - Атлетико изпада. Дюшекчиите прекарват две години в Сегунда.

Ювентус възкръсна след „Калчополи”

Ювентус бе спечелил скудето №29, а скуадра адзура с гръбнак от футболисти на бианконерите върви към титлата на Мондиал 2006, когато избухва „Калчополи”. Старата госпожа е в центъра на скандалните договорки между футболни шефове и съдии и понася най-тежкия удар. На Ювентус са отнети 2 титли (2005, 2006), тимът е пратен в Серия Б, където започна кампанията с минус 9 т. Останалите замесени клубове се разминават само с отнети точки – 30 за Фиорентина (и минус 15 за сезон 2006/07), 30 за Милан (минус 8 за 2006/07), 30 за Лацио (минус 3 за 2006/07), 15 за Реджина и 6 за Арецо.
Ювентус се завърна веднага в елита, завършвайки на първо място в Серия Б. Пет години бяха нужни на бианконерите, за да стъпят на краката си и си върнат ролята на хегемон. През сезон 2011/12 г. Ювентус ликува със скудето №28 и оттогава не се разделя с титлата, а същевременно води и съдебна битка да си върне отнетите трофеи.

Милан 2 пъти е в Серия Б

През сезон 1979/80 г. Милан завърши на 3-о място в Серия А (шампион е Интер), но вместо да участва за Купата на УЕФА, е пратен в Серия Б. Причината е първият огромен скандал с уредени мачове, влязъл в историята като „Тотонеро”. Освен Милан в долната дивизия е пратен и Лацио, а Авелино, Болоня и Перуджа започват следващия сезон с минус 5 т., същото важи и за втородивизионните Палермо и Таранто. Срещу Ювентус и Пескара обвиненията са снети. Шокът е огромен, тъй като страната след месеци прие Евро’80, а президентът на федерацията Артемио Франки (тогава шеф и на УЕФА) подаде оставка.
Милан веднага печели промоция за елита, но през сезон 1981/82 г. финишира 14-и и този път заради спортните си резултати изпада. Слаба утеха е, че спечели несъществуващата вече надпревара за трофея Митропа (1982). След едногодишен престой росонерите повече не помирисват в Серия Б, а през 1987/88 г. ликуваха с 11-ото си скудето (от общо 18).

Корупция вади Марсилия от Лига 1

Олимпик Марсилия бе приземен болезнено в най-силния период от историята си. След като в пет поредни години завършва на първо място в Лига 1 (1989/93) и печели ШЛ през 1993-а, клубът от "Велодром" е изхвърлен в Лига 2, а титлата от сезон 1992/93 е отнета заради корупция. Скандалът около ОМ и Бернар Тапи избухва след уреден мач с Валансиен. Марсилци платили на трима футболисти на съперника, като имало две условия - Олимпик да спечели с лекота мача и най-вече да няма контузени преди финала на Шампионската лига срещу Милан (1:0) в Мюнхен.
Марсилия веднага е изхвърлен от европейските турнири, а година по-късно - през 1994 г., е изваден и от елита на Франция заради уредените мачове и финансови неуредици. Завръщането в Лига 1 се отлага повече от очакваното, тъй като клубът е с 250 милиона франка дългове. Въпреки че завършва първи в Лига 2 през 1994/95, ОМ е принуден да играе още една година във второто ниво. По-късно клубът е стабилизиран от новия акционер и президент Робер Луи-Драйфус.

Монако стигна дъното и в Лига 2

Монако е 7-кратен шампион на Франция и 5 пъти носител на купата. Големият връх е финалът в ШЛ през 2004 г., загубен от Порто (0:3). Вместо да използват успеха като трамплин към още по-високи постижения, монегаските постепенно започват да потъват. След няколко разочароващи сезона, в които завършват в средата и във втората половина на таблицата, през 2010/11 идва неизбежното - изпадане в Лига 2. Това се случва след 0:2 от Лион в мач №2000 на монегаските в елита. След 34 поредни години в Лига 1 Монако трябва да отиде във втория ешелон. Кошмарите продължават, тъй като през декември 2011 г. тимът е последен в Лига 2!
И тогава идва спасителят. След много разочарования и откази клубът най-сетне приема влизането на чужд инвеститор. Пристигането на руския милиардер Дмитри Риболовлев означава, че Монако за първи път в историята си не е под контрола на княжеството. С парите, инвестирани от Риболовлев, монегаските се връщат там, където им е мястото - в Лига 1 и ШЛ, а изгнанието в Лига 2 продължи два сезона.

Ривър Плейт изпадна след баражи

През 2011-а Ривър Плейт, който има рекордните 36 титли на Аржентина, за пръв път в историята си изпадна от Примера. В последния кръг милионерите не успяха да спечелят и така се озоваха на бараж с Белграно, в който се провалиха след 0:2 и 1:1. Последваха масови безредици, в резултат на които пострадаха 40 фенове и поне 25 полицаи.
Ривър Плейт обаче се завърна от раз в Примера, а след само две години отново ликува с титлата (2014). През декември миналата година взе и международен трофей – Копа Судамерикана, първият от 17 години насам. Последните отличия бяха спечелени под ръководството на клубната легенда Рамон Диас (в третия му престой), но завръщането в елита бе поверено на Матиас Алмейда, седнал на пейката ден след прекратяването на състезателната си кариера.

На 140 г. Рейнджърс се озова в 4-ия ешелон

Основан през 1872 г., Рейнджърс е спечелил повече титли и требъли от всеки друг клуб в света. Шампион на Шотландия е 54 пъти, с 33 купи на Шотландия и още 27 на Лигата, със 7 требъла, първият британски тим, играл финал в евротурнирите (1961). Славната история обаче не помага на гранда от Глазгоу да избегне фалита след серия грешни управленски решения и безумни харчове, които натрупаха 134 млн. паунда дълг. Така клубът влезе в ликвидация след края на сезон 2011/12. Регистрира се наново под дружество с друго име, което наследи клубната база и историческите успехи. След вота на останалите елитни тимове (10:1) местната лига му разреши да започне от 4-ия ешелон. Сините, с на практика нов състав, спечелиха две поредни промоции, но преди месец не успяха да се завърнат във Висшата лига – загубиха на два пъти от Мадъруел във финалния плейоф. Така през новия сезон Рейнджърс пак ще е в Чемпиъншип.

Коринтианс се срина след напускането на Йорабчиан

В Бразилия има пет клуба, които никога не се изпадали от Серия А – Крузейро, Фламенго, Сантос, Сао Пауло и Интернасионал, а 5-кратният шампион Коринтианс излезе от тази група през 2007-а. Кризата в клуба започва през 2004-а заради лош мениджмънт, липса на пари и ужасни спортни резултати. Това накара президентът Алберто Дуалиб да сключи противоречива сделка с Медия Спортс Инвестмънт (MSI) на Киа Йорабчиан, които получиха властта с договор за 10 години. Макар че с Тевес, Масчерано и Карлос Алберто да бе спечелена титлата през 2005-а, не след дълго контрактът с MSI бе прекратен заради спорове по начина на управление. Ключовите играчи напуснаха с Йорабчиан, резултатите се влошиха и на 2 декември 2007-а (след 1:1 с Гремио навън) Тимао изпадна от елита. Завръщането отне 1 година, а след идването на Роналдо през 2009-а бяха спечелени Копа Бразил и щатският шампионат. През 2011-а бе завоювана и петата титла, а през 2012-а ликува с Копа Либертадорес и Междуконтиненталната купа.

Ференцварош три години бе във втория ешелон

Най-успешният унгарски клуб Ференцварош (с 28 титли, 21 купи, носител на Панаирната купа през 1965 г. и финалист за КНК през 1975 г.) е неизменен участник в местния елит от 1901 г. до 2007 г. Тогава най-популярният маджарски тим не успява да покрие финансовите критерии и не получава лиценз. Клубът оспорва решението на федерацията, печели дело в съда, но в крайна сметка сключва споразумение и му се налага да се върне в елита на терена.
На Фради му отнема три години да стори това – първо губи баража от Нийрегихаза, после остава зад Кечкемет и Шолноки във втория ешелон. От 2011-а начело на клуба са Габор Кубатом и Пал Орос-младши, които осигуриха финансова стабилност, наеха Томас Дол за треньор през 2013-а, а от миналия сезон тимът играе на новия ултрамодерен стадион („Групама Арена“ за 22 000), построен на мястото на съборения „Флориан Алберт“.

АЕК натрупа дългове, после сам отиде при аматьорите

С 11 титли (последната през 1994-а) и общо 29 трофея АЕК е третият най-титулуван клуб в Гърция след Олимпиакос и Панатинайкос. След дълги години лош мениджмънт през сезон 2012/13 тимът изпада от елита за пръв път в историята си, като реши да започне директно от третия ешелон при аматьорите. Така всички задължения към хазната и бившите играчи отидоха в кошчето за боклук.
Изпадането бе предрешено от разпродажбата на играчите през лятото на 2012-а и липсата на собствен стадион (играеше на Олимпийския в Атина срещу 1,5 млн. евро наем на сезон). Година по-късно начело на АЕК застана корабният магнат Димитрис Мелисанидис и само преди месец тимът спечели промоция обратно в елита. В третото ниво АЕК финишира пръв с баланс 23-3-1, а във втория в редовния сезон не падна нито веднъж (при едва 2 равенства), а после бе пръв и в плейофите. Треньор на АЕК от 2013-а е Траянос Делас, който застана на пейката веднага след като окачи обувките на пирона.

Материал на "Тема спорт"