За 120 минути финалът на Копа Америка приличаше на стара кола, минала времето си. Прехвърчаха искри, но нямаше истински огън, докато накрая при дузпите двубоят не изригна в чилийско червено.

Най-после домакините на турнира успяха да спечелят трофей! Аржентина пък изживя отново разочарованието от миналогодишното световно първенство. Най-ярката характеристика на този отбор, разбира се, е невероятното индивидуално майсторство на футболистите.

Но точно като в Бразилия преди година бензинът на големите звезди изглежда свърши в най-важния момент. Онзи изпълнен с радост страхотен футбол, който гледахме срещу Колумбия и особено при разгрома на Парагвай с 6:1 на полуфинала, се изпари във въздуха.

След обещаващото начало на финала Анхел ди Мария се срина контузен, както стана и преди година. Лионел Меси отново демонстрираше таланта си спорадично, вместо да бъде онзи неуловим гений който на върха на силите си подчинява хода на събитията. И точно като преди година срещу Германия Гонсало Игуаин пропиля златен шанс… По-бързият Серхио Агуеро, когото Игуаин замени, може би щеше да се възползва.

Това бе мач, който обещаваше да се превърне в шоу с куп звезди в нападение, които атакуват по-добре, отколкото се бранят. Очакванията не се сбъднаха - донякъде заради умората в края на сезона, както и заради предпазливостта и стремежа да бъде неутрализиран съперникът. Защитниците на Чили получиха жълти картони още до почивката, но гаучосите сякаш играха с олово в краката и не успяха да се възползват.

Още в първите мачове на турнира селекционерът Херардо Мартино се оплака, че отборът му не е в състояние да поддържа достатъчно високо темпо 90 минути. В повечето си срещи аржентинците имаха инициативата, но в края силите им ги напускаха. Този път Меси и компания така и не успяха да наложат трайно превъзходство. Пасторе започна отлично, но по-късно се загуби и бе сменен в 80-ата минута.

Големият проблем бе, че отделните звена на аржентинците бяха доста разпокъсани. Агуеро оставаше изолиран от съотборниците си и получаваше топката с гръб към вратата, без да има кой да го подкрепи. Поне от тази гледна точка влизането на по-високия и по-мощен Игуаин изглеждаше логично.

Черната серия на Аржентина продължава, а Хавиер Масчерано вероятно се чувства прокълнат от съдбата. Преди 11 години, малко след като бе навършил 20, той игра великолепно срещу Бразилия на финала на Копа Америка 2004. Гаучосите водеха с 2:1, когато Адриано изравни секунди преди последния сигнал. Сразени от този тежък удар, аржентинците загубиха след дузпи.

Иначе гаучосите бранеха добре наказателното си поле. Като се изключат двата неточни удара на Алексис Санчес, може да се каже, че вратарят им Серхио Ромеро скучаеше. Съотборниците му прекъснаха доста пасове и блокираха няколко удара, но в крайна сметка в събота вечерта аржентинците бяха принудени да присъстват на празника, който съперниците им чакаха толкова дълго. Нищо чудно да са се питали дали самите те изобщо някога ще изживеят подобен триумф.

Тим ВИКЪРИ, ESPN