Не трябва да се очакват повече чудеса от Ариен Робен, убедени са експертите в Германия. Вие познавате този тип хора. Това е онзи моралист, който реагира хладно на вашия разказ за щур купон на ръба на благоприличието, като накрая вметва укорително: "Това е неправилно. Аз не бих го направил". Такива хора смятат, че техните възгледи за живота са единствените верни, като всякакви отклонения от установените от тях норми заслужават порицание.

Мърморенето на Ариен Робен в последно време издава в него човека, който безвъзвратно губи лидерски позиции в "Байерн" и не може да се примири с това. Тъй като не е по силите му да коригира нещата, той започва да придиря на своите колеги по съвсем тривиални причини.

Например безобидният финт на Дъглас Коста през септември така раздразни съзнанието на холандеца, че той се изказа публично против трика на бразилеца: "Смятам, че подобни прийоми трябва да се изпълняват в цирка, а не на футболния терен. Аз съм холандец, а не бразилец и не обичам тези неща. Трябва да се уважава съперникът, особено когато резултатът е 3:0 в твоя полза."

Фразата "да се уважава съперникът" от устата на играч на "Байерн" звучи доста забавно, защото 8 пропуснати гола в един мач нанасят много повече вреда върху психиката на противника на мюнхенци, отколкото един ефектен трик за публиката в центъра на терена.

Коста пропусна покрай ушите си забележката на Робен и се зарече да има още импровизирани интересни движения на "Алианц Арена". Гуардиола вече му даде зелена светлина.

През последната година и половина понятието "най-добър играч на Байерн" постепенно изчезна от мюнхенския лексикон благодарение на Гуардиола. Такива хора има достатъчно, но те не бива да се открояват над останалите. Всеки е доволен от ролята, която треньорът му е отредил, и не се меси в чужди отговорности. Защитник, полузащитник, нападател - всички те въвеждат ред в своето парче земя, в резултат на което виждаме клуб без слаби места.

Ариен обаче е футболист, който непременно трябва да изпъква. Трябва да го забелязват, да търсят неговите пасове, защото само той знае как най-добре да се постъпи в една или друга ситуация. Или поне той така смята. Робен няма нищо против да попее в хора, но за него е принципно важно да направи две крачки напред пред строя и да застане на мястото на солиста.

Холандецът прекара цялата си кариера в Германия с ясното убеждение: "Та ако не съм аз, кой друг?" Кой ще спаси Германия в критична ситуация? Кой ще извърши слаломен преход по тъчлинията, след което ще свие към центъра и със змийски удар ще бодне решаващия гол? Кой ще прогони калпавия нападател и ще поеме върху себе си задълженията му?

До неотдавна Робен се изявяваше като доброволец и спасяваше загубени мачове, като вкарваше победни голове и справедливо бе признат за най-добрия. В днешния "Байерн" обаче героизмът не е необходим. Според Гуардиола, за да получиш резултати тук и сега, не е задължително да извършиш подвиг - достатъчно е просто да си изпълняваш добре работата.

Много треньори са се опитвали да излекуват Робен от игровия егоизъм. При някои се получаваше (но не задълго), при други - не, а трети, виждайки безполезността, дори не пробваха. Гуардиола е от последните: "Аз съм добър треньор, но не толкова, че да променя манталитета на един мъж." Пеп не се опита да повлияе на холандското крило, като вместо това привлече подобни играчи, които обаче го слушаха. Онази остра робенозависимост вече не е актуална.
"Байерн" се справя отлично и без своята реактивна "десетка"

Но ако испанският специалист отдавна е махнал с ръка на подобно поведение на Робен на терена, съотборниците му все още недоумяват как е възможно да си такъв индивидуалист в един отборен спорт. След гостуването на "Щутгарт", където нежеланието на холандеца да подава на своите играчи бе особено дразнещо, нервите на Роберт Левандовски, когото Робен лиши от минимум два гола, не издържаха. Между играчите се състоя разговор с повишен тон. Както съобщава в. "Билд", от този момент двамата се разминават мълчаливо в съблекалнята.

Всичко това има едно логично обяснение: времето на Ариен Робен в "Байерн" е към своя край. Потресаващият дебют след пристигането си от Мадрид, загубеният финал през 2010 г., пропуснатата дузпа и танцуващите с купата омразни дортмундци, травми, травми, травми, обидна загуба от "Челси" в домашния финал на главния турнир в Европа. И - като награда за всички мъчения - историческият требъл с победния гол на "Уембли" през 2013 г. Отлична история, която ще напомня на внуците му колко добър някога е бил дядо им.

Робен наистина израства като футболист именно в Мюнхен. Това не е случай, когато играч попада на нужното място в нужното време и ползва всички блага от величието на непобедимия клуб. През 2009 г. в "Байерн" можеше да отиде само някоя отчаяна звезда, непаснала на грандовете от други топшампионати. "Червените" не се интересуваха от ШЛ и европейските успехи, като бяха доволни от триумфите в местните турнири (Бундеслигата и Купата на Германия). До 2009 г. играч на "Байерн" можеше да попадне сред претендентите за Златната топка само ако закриеха всички останали лиги.

Робен изведе онзи "Байерн" през всички етапи от безсмислената носталгия по 70-те до официалното звание на най-добър клуб в света. "Онзи "Байерн" - защото днес това е съвсем друг отбор. В днешния тим всичко е до такава степен роботизирано (в добрия смисъл), че човешкият фактор престава да играе определяща роля. В такава ситуация Робен няма друг изход, освен да се дръпне и даде път на "техническия прогрес".

Същото се очаква и от Франк Рибери. "Байерн" от епохата на "Роб-ери", както наричаха баварците в най-силните години на Робен и Рибери, трябва от следващия сезон официално да премине в архива. Добре би било баварските босове, преди да се простят с част от своята история, да организират мултимедийна шоу изложба с най-добрите работи на тези забележителни майстори. А кой шедьовър ще украси главната зала, е предварително ясно.

Материал на "7 дни спорт"