Капитанът на "Славия" Георги Петков даде интервю преди столичното дерби с "Левски".

Бившият страж на "сините" говори за периода си на Герена, спомените и настоящето.

- Ти си резерва от началото на сезона на по-младия ти колега Марио Кирев. Как се справя той според теб?
- Прекрасно се справя момчето. Нямам никакви проблеми нито с Марио, нито с другите вратари. По принцип аз никога не съм имал проблеми с колегите си – нито в „Славия”, нито в „Левски” и националния отбор. Такъв ми е характерът, опитвам се да помагам на по-младите, а не да преча. Специално Кирев има страхотни качества. Неслучайно е бил в гранд като „Ювентус”. Май късметът му е липсвал, за да се наложи в „Старата госпожа”, както и в останалите отбори, където е бил досега. Но той е млад и перспективен футболист. Бъдещето е пред него. Убеден съм съм в това.
- Готов ли е за националния отбор?
- Естествено, че трябва да му се даде шанс в най-скоро време. Аз даже останах много учуден, когато Ивайло Петев не го повика за последния лагер и контролата срещу младежкия тим. С този си ръст, с качествата си Марио напълно заслужава повиквателна.
- В момента там твърд титуляр няма. Можеш ли да кажеш по две думи за Божидар Митрев, Владислав Стоянов и Николай Михайлов?
- С всички тях съм играл в един или друг период. Познавам ги добре и Ники, и Божката. Според мен проблемът им е, че не играят редовно в клубовете си. Напоследък и Владо беше резерва в „Лудогорец”, имаше някакви здравословни проблеми също така. За всеки вратар е жизнено важно да играе редовно. Да чувства доверието на треньорите си, а не да пази 4 мача и после да почива в 10. Радвам се, че Владо Стоянов отново е титуляр. Представи се силно срещу нас, неслучайно беше избран и за играч на мача.
- Този сезон ли ще бъде последен в състезателната ти кариера?
- Аз имам договор до края на юни 2016 г. След като контрактът ми изтече, ще седнем с г-н Венцеслав Стефанов и ще говорим. Ще решим дали ще остана да помагам още на отбора, или ще се насоча към треньорската професия. Засега обаче изобщо не мисля да прекратявам кариерата си. Играе ми се все още. Пък и се чувствам добре. Ако усетя, че преча на отбора, сам ще спра.
- Участието в Шампионската лига е върхът в кариерата ти?
- Да, така е. Аз бях основна част от така наречената „синя приказка”, ако си спомняте. Прекрасни спомени... Имам предвид не само участието в Шампионската лига, а и това за Купата на УЕФА през 2005/2006. Тогава стигнахме четвъртфинал и само прословутият съдия Майк Райли ни спря да елиминираме и „Шалке”. Що се отнася до Шампионската лига... Аз може би чак преди мача срещу „Барселона” разбрах къде сме, но не заради атмосферата, стадиона или отбора, а най-вече заради химна.
- Спомняш ли си дебюта в „А” група?
- Помня го, разбира се. Беше във Велико Търново на 22 ноември 1997 г., бихме „Етър” с 4:3. Вторият ми мач беше в Бургас с „Нефтохимик”. Бихме домакините с 1:0, представих се отлично. А „зелените” бяха доста силен тим, побеждаваха редовно „Левски” и ЦСКА. Точно два дни преди мача „Славия” продаде Здравко Здравков в Турция. Изненадващо ми съобщиха, че аз ще пазя срещу „Нафтата”. Може би първата ми година, в която започнах да играя и станахме трети, бе една от най-добрите ми. Няма да забравя как изхвърлихме „Левски” за купата. В първия мач паднахме на „Васил Левски“ с 0:2, а на реванша в „Овча купел“ спечелихме с 3:0. Тогава Елин Топузаков си вкара автогол.
- Трансферът в „Левски” не стана без проблеми, доколкото си спомням...
- Не, не, никакви спънки не са ми били правени. Г-н Стефанов много бързо се разбра с колегите си и така се озовах на „Герена”. Доколкото си спомням, тогава за мен „сините” платиха рекордна сума за вратар.
- Имаше ли оферти от чужбина в пика на кариерата ти и защо не те пуснаха?
- Естествено, че съм имал предложения. Доста при това и за доста добри условия ставаше въпрос. На два пъти се стигна до напреднали преговори. Батков обаче ме убеди и двата пъти в последния момент да остана на „Герена”. Минало е вече. Няма значение.
- Престоят в Кипър не беше успешен за теб...
- Там играх за местния “Еносис”. Разтрогнах с „Левски” и още в същия ден подписах с кипърците. Всичко беше перфектно в първата година. През втория сезон обаче клубът изпадна във финансова криза. 6 месеца не бяхме взимали заплати. Беше труден период за семейството ми. Чаках и дете тогава, имах нужда от пари, а те не идваха. Разтрогнах с „Еносис” и се прибрах в България. Все пак не съжалявам за престоя в Кипър. Там дебютирах и като треньор. В свободното си време помагах на един българин в Паралимни, който тренираше деца в местен клуб. Беше ми приятно, защото го правех за сънародник, а и заради децата. Сега карам треньорска школа в НСА. Решил съм, че ще бъда наставник, но на вратари. Учил съм се от най-добрите - Валентин Захариев и Радо Станев.
- Съжаляваш ли за нещо в кариерата си?
- Може би за това, че нямах късмета да играя на голямо първенство – мондиал и европейско. Иначе с „Левски” всичко съм постигнал.
- За никого не са тайна близките ти отношения с Наско Сираков. Все още ли са такива?
- Да, разбира се. Задължен съм му много на Наско. Но аз нямам проблеми и с Мъри Стоилов, и с целия треньорски щаб на онзи „Левски”.
- Имаше един период, когато някои колеги ви обвиняваха, че заедно сте редили мачове. Визирам така наречения кръг „Бони и Клайд”...
- Големи ядове си имахме заради този така наречен скандал. И аз не зная как да го нарека. Беше ми тежко да чета всякакви глупости по мой адрес. Поне да имаше основание, а то... Все пак по същото време живеех до въпросното заведение, един приятел го държеше. Пиех си кафето там. Идваха доста футболни хора – Емо Костадинов, Венци Стефанов, Сираков... Някой ни извъртя тази интрига... Опита се да ни очерни.
- Кога се развалиха отношенията ви с Тодор Батков? След загубата в Лисабон от „Спортинг” – 0:5...
- Е, да. Това е болната ми тема. Батков си позволи да коментира моята игра. Намекна, че съм бил играл симулативно срещу „Спортинг”, което са пълни глупости. Бях изключително учуден и обиден. Не бях имал до този момент проблеми с Тодор. Имахме добри взаимоотношения. Не зная защо така постъпи. Можехме да седнем и да ми каже, че вече не съм необходим, можехме да се разделим като хората, да си стиснем ръцете. Все пак бях там 10 години… Минало-заминало. Аз всъщност впоследствие разбрах какво се е случило, каква е причината за това отношение на Батков. Подвели са го. Дори знам и кой е човекът, който го е подвел. С него аз се нямам още от първия ми ден на „Герена”. Аз лоша дума за Батков повече няма да кажа. Все пак съм ял бял хляб в „Левски”. Подведоха го, сигурен съм, че е той вече го е разбрал.
- Съжаляваш ли за това, че отнехте титлата на „Левски” през 2013 г.?
- Да ти кажа честно, ако още сто пъти се играе този мач, сто пъти няма да го играя. Беше ми изключително тежко. Каквото и да беше се случило, все аз щях да изляза виновен. Дори и „Левски” да беше спечелил златните медали, щяха да се намерят хора от другия лагер, които да ме нарекат продажник или не знам си какво.
- Защо реагира по този обиден за Батков начин след последния съдийски сигнал, когато имитираше мустаци?
- Реагирах импулсивно. Отвътре ми дойде. Не бях го планирал предварително. Съжалявам за тази моя проява. Извинявам се на Батков.
- Колко обаждания имаше след мача от сърдити левскари?
- Доста хора ми се обадиха. Имаше и такива, които ме обиждаха, вярно е. Но доста повече бяха тези, които ме поздравяваха и ми казваха, че точно така е трябвало да играя. Ще ви кажа още нещо. По-късно случайно се засякох на една бензиностанция с Ники Митов (старши треньора на „Левски” – б.р.). Понеже не можех да спя след мача, отидох да си взема кафе в 6 часа сутринта до Околовръстното. Ники ме поздрави и каза, че не може да има претенции към мен. Какво трябваше да сторя? Да хвана топката и да я ритна в собствената си врата ли? Нямах право да играя симулативно и да помагам на „Левски”. Все пак съм професионалист.
- Имаше ли обещани премии за вас от „Лудогорец”?
- Да ви кажа честно, премията, която ни беше обявена предния ден от президента Венци Стефанов, беше една. Сега, откъде са парите, аз не мога да кажа. Нямам идея. Факт е, че играхме за определени пари, които ни бяха изплатени непосредствено след края на мача.