Дългогодишният мениджър на "Манчестър Юн" сър Алекс Фъргюсън (73 г.) продължава да развива страничен бизнес и наскоро пусна на пазара поредната си книга - "Лидерство".

В предисловието към нея Съра разказва как успехите му във футбола са му отворили много врати, включително и към Харвард.

На 16 г. завърших Гавънската гимназия в Глазгоу и започнах обучение за производство на инструменти в Ремингтън Ранд, както и да играя футбол в местния "Куинс Парк". Тогава не можех да си представя, че един ден ще стоя в аулата на Харвардската школа по бизнес и ще разказвам на студентите от МДА (магистрати по делова администрация) за себе си.

На първата лекция, която изнесох през октомври 2012 г., аудиторията беше така претъпкана, че игла не можеше да падне. От моето място зад катедрата в залата наблюдавах студентите, които търпеливо чакаха началото. Пред всеки от тях на банката имаше картичка с името му. В проходите се беше стълпил още народ. Беше страховито зрелище, но в същото време и чест, оказвана на "Манчестър Юн".

Нашият клуб бе в компанията на най-добрите организации, изучавани в курса "Стратегически маркетинг в творческата индустрия" в тази бизнес школа, редом с Burberry, култовия британски бранд за луксозно облекло и аксесоари, Соmcast, американски кабелен оператор гигант, Marvel Enterprises, холивудско студио, създало франчайзи като "Човекът паяк" и "Железният човек" по комикси. Този курс разглеждаше също и търговската дейност на суперзвезди в музиката като Бионсе и Лейди Гага.

Сред аудиторията в "Олдрич Хол" имаше представители на толкова националности, колкото могат да се срещнат във всеки отбор от Висшата лига. Всички студенти бяха добре образовани и с нетърпение очакваха най-добрите години в своя живот. Не можех да не помисля, че тези тихи студенти, които абсорбираха цялата информация, в бъдеще ще станат най-успешните.

Аз се оказах в кампуса на Харвардския университет през октомври 2012 г. по едно стечение на обстоятелствата. Приблизително година преди това с мен се свърза Анита Елбърс, професор от Харвардската школа по бизнес. Беше й интересно да научи за моята работа в "Манчестър Юн" и за успехите на клуба.

Това доведе до обстоятелството, че в Харвард започнаха да изучават темата "Сър Алекс Фъргюсън: управление на "Манчестър Юн". Това стана след като Анита прекара няколко дни с отбора. Сутрин ме следваше в тренировъчната база, а след обяд ми задаваше интересуващите я въпроси. След което ме покани да дойда и да поговоря с нейните студенти в кампуса на Бостън. Бях заинтригуван и донякъде развълнуван, приех поканата.

Поглеждайки назад, лесно може да се забележи, че тази лекция стана началото на преходния период в моя живот. Тогава още не знаех, че започващият сезон ще се окаже последен за мен на поста треньор на "Олд Трафорд". В главата ми се въртяха много мисли. През предишния сезон отстъпихме титлата на "Манчестър Сити" по голова разлика, но през този бяхме твърдо решени да си върнем титлата.

Отборът стартира добре новия сезон. Два дни преди полета ми до Бостън се завърнахме от "Сейнт Джеймсис Парк" на "Нюкасъл" с победа 3:0. Това бе пети триумф в 7 мача, с който се озовахме на второ място в Премиършип, изоставайки с 4 т. от "Челси". Стартирахме отлично и в ШЛ, известна по-рано като КЕШ. Но реших да отложа разказите за кампаниите на клуба във Висшата лига и ШЛ, като се заех да споделя със студентите някои от тайните за успеха на "Манчестър Юн".

Първо професор Елбъре даде обща представа за различните участници, с които ми се е налагало да имам работа като треньор на Червените дяволи. Това са играчи и персонал, фенове и медии, ръководители и собственици. После аз разказах какво мисля за основните принципи на лидерството и отговорих на въпроси на студенти.

Това беше най-интересната част от занятието, защото те повдигаха такива теми, върху които размишлявах в течение на следващите няколко дни. Всички студенти се интересуваха как съм станал лидер, какви хора най-много са повлияли на отношението ми към живота, и как съм се справил с талантливите и високоплатени млади играчи. Те искаха да разберат как "Юнайтед" е успявал да запази жаждата си към съвършенство, интересуваха се от навиците на световноизвестни звезди като Кристиано Роналдо и Дейвид Бекъм, и куп други подобни въпроси.

Трябваше ми известно време, за да свикна с новото място, защото сега бях на дъската, а не в креслото на треньора.
Постепенно започнах да осъзнавам, че преподаването има общо с треньорската работа. Може би най-важното и в двата случая е да вдъхновиш група хора да дадат всичко от себе си.

Най-добрите учители са невъзпетите герои и героини на всяко общество и пред тази аудитория си спомних за Елизабет Томпсън, моята учителка от основното училище на "Бруумлоун роуд", която ме съветваше да се отнасям сериозно към обучението и ми помогна да попадна в Гавънската школа.

През по-голямата част от живота си съм се опитвал да изстискам най-доброто от младите и занятието в Харвард ми предостави още една такава възможност. С годините разбрах, че все повече се радвам на юношеския максимализъм. Младите хора винаги успяват да постигнат невъзможното, и то където пожелаят - на футболния терен, в компании или в друга организация. Ако аз управлявах компания, постоянно щях да се вслушвам в мнението на талантливи млади сътрудници, защото те са най-добре запознати със съвременните реалности и бъдещи перспективи.

В книгите, в които по-рано разказвах за своята страст към футбола, има много информация за състезания, мачове и състави на отбори, в които съм играл или съм бил треньор. Първата книга "Сияние на Север: 7 г. с "Абърдийн" излезе на бял свят през 1988 г., две години след победата на "Абърдийн" в КНК. През 1999 г., след като "Манчестър Юн" спечели требъл - премиършип, Купата на Англия и Шампионската лига - издадох книгата "Да управляваш живота си", а няколко месеца след като напуснах поста мениджър на "Юнайтед", излезе и "Моята автобиография".

Настоящата книга се отличава от предишните. Това е моят опит за равносметка на всичко, което научих през живота си като цяло и треньорското поприще - за 12-те години в Шотландия с "Ийст Стърлингшър", "Сейнт Мирън" и "Абърдийн", и за 26-те години в Англия с "Манчестър Юн". Качествата, нужни за успеха във футбола, се отличават от онези, които са необходими за лидери на компании като "Бритиш петролиъм", "Маркс енд Спенсър", "Тойота" или "Епъл", както и за завеждащите големи болници, университети или световни благотворителни организации.

Това е опит да обясня как съм построил, ръководил и тренирал "Манчестър Юн". Искам да разкажа за нещата, които ми донесоха успех. Не мисля, че тези знания могат с лекота да бъдат пренесени в друга област, но се надявам, че читателите ще открият някои идеи и съвети, които да модифицират и използват в своя полза. Аз не съм експерт в сферата на мениджмънта, не съм гуру в бизнеса, и не искам да превръщам лекцията в еднообразна презентация. Поради което не очаквайте от мен академичен език или шаблонно повествование.

Не ме карайте да обяснявам принципа на двойното счетоводство как да наема 500 души за половин година, трудностите на матричния мениджмънт, как се пуска производствена линия, която би могла да щампира по 100 000 смартфона на ден, или как да се разработи програмно обезпечение. Нямам никакво понятие. Това влиза в компетенцията на други, докато моят живот се върти около футбола. Но пък ще откриете моите уроци и наблюдения за това, как съм се стремил към съвършенство както на футболния терен, така и извън него...

Превод: "7 дни спорт"