Чудната история на футболния Лестър Сити може би започва още преди повече от 500 години, с края на Войните на розите и смъртта на легендарния английски крал Ричард III. Той пада в битката за Бозуърт на 22 август 1485 г. Възможно е обаче историята на Лестър да започва и повече от 500 години по-късно, през септември 2012 г.

Тогава костите на Ричард III са открити под един паркинг, където някога е имало манастир. Това само по себе си е малко чудо. Но може би чудото започва през март 2015 г., когато е организирана празнична молитва, а костите му са пренесени от паркинга в близката катедрала. Оттогава там започва блясъкът, започват да се изсипват знаменитости и хиляди туристи. Така вече година градът Лестър е в устата на всички. A Ричард III най-накрая е намерил спокойствие в своя саркофаг. И никой не го безпокои, защото местният футболен клуб непрекъснато печели.

Печели, печели и печели. И така учуди конкуренцията, която смяташе, че това е някакъв късмет, малък възход, който бързо ще приключи. Той обаче взе, че се засили и цяла Англия почна да се чуди. Сега вече се чуди целият свят. Чуди се в търсене на обяснение на нещо, което всъщност е необяснимо - как така Лестър стана шампион? Явно става дума за чудо. Чудо със сини фланелки. "Синьо" чудо! Митологически погледнато, това чудо започва от Ричард III, а вече методично то е продължено от Клаудио Раниери.

Той е 64-годишен, италианец, по професия треньор. Симпатичен тип, чудак, викат му Мислителя. Където и да е работил, не се е задържал повече от 4 г. Преди години беше начело на Челси и даже стана втори, но както навсякъде, в крайна сметка го изпъдиха. За последно това се случи в Гърция, където успя да загуби от Фарьорските о-ви - възможно най-голямата обида в бранша. След това обаче нещата се стекоха положително за него и когато през лятото от Лестър си търсеха мениджър, той беше свободен. Получи работата, а местните вестници бяха категорични, че ще я изгуби скоро, както винаги. Защото отборът му, който предния сезон се спаси със серия победи, започнала покрай празничното опяване на Ричард III, беше считан за сигурен изпадащ.

Още повече че съставът беше събран от футболисти, които или бяха минали най-добрия си период другаде, или вече се бяха провалили, или поне са трудни за работа. Всичките играчи бяха оценявани на общо 55 млн. евро, смешна сума за разбиранията на Висшата лига. А Раниери, който досега не бе ставал шампион в елитна дивизия, пасваше отлично на Лисиците. Класически "асансьорен" отбор, който винаги се е изкачвал нагоре или слизал надолу из дивизиите, но никога не беше печелил нищо. С изключение на две купи на лигата.

Но това беше досега. Въпреки че преди сезона шансовете за титла на Лестър се оценяваха на 5000:1. А "Гардиън" побърза да подчертае, че коефициентът бе същият и за залавянето на чудовището от Лох Нес. Който наистина е заложил на Лисиците, или е непоправим романтик, или е бил мъртво пиян. Лий Хърбърт, дърводелец от предградието на Лестър - Ендърби, е бил и двете. Миналия юли той бил с годеницата си на къмпинг в южното градче Нюкуей и, вече порядъчно пийнал, видял на телефона си: "Новият мениджър е Раниери!" Не можел да повярва, но си казал "все тая" и заложил 1 паунд за титла. След това си казал пак "все тая" и коригирал залога на 5 паунда. И сега се радва на страхотна печалба.

Лестър е град с 330 хил. жители, с два университета, с прочут и доста успешен отбор по ръгби, отбор шампион по баскетбол и няколко известни граждани - писатели и певци. Градското мото е semper eadem, винаги едно и също. Това говори за постоянство, но и за един вид скука. Големият разказвач Джей Би Прийстли минава веднъж през града и утопично отбелязва, че е "готов да похвали града", но е щастлив, че "не се налага да живее в него". Между другото Прийстли е от Брадфорд, който също не е някаква перла на щастието.

Кметът на Лестър се казва Питър Соулсби, лейбърист, който е израснал в Лондон. Миналата година той казваше, че няма нещо, което да вдигне по-голям шум в града от "ковчега със стари кости" (б.р., на Ричард III). Но се оказа, че се е лъгал. Защото сега в катедралата със саркофага идват даже тв екипи от Чили, а на него му се налага да се занимава и с подготовката около шампионското празненство на Лисиците. Пред чужденците кметът разказва, че неговият Лестър винаги е бил подценяван, а там е имало огромен римски лагер още преди 2000 г. После пък градът се прочува с фабриките си за текстил. И през 70-те г. се ражда лозунгът: "Лестър облича света." Днес обаче целият свят живее в Лестър.

Градът е един от трите във Великобритания, в който "белите" не са мнозинство. Когато през 70-те диктаторът Иди Амин гони азиатците от Уганда, градът пуска обява: "Не идвайте в Лестър, тук вече е пълно!" Те обаче продължават да идват. Идват отвсякъде. Сикхи, индуси, мюсюлмани и будисти. Многоцветието в Лестър е метафора за целия град. Преди се е говорело, че му липсва излъчване. На кой му пука? Сега градът си има Джейми Варди (29 г.). Голмайсторът, който проби от дълбините на осма дивизия, дойде в Лестър и стана водеща част от чудната му история. А не чак толкова отдавна той риташе за Стокбридж Парк Стийлс и си доработваше във фабрика за медицински протези. Между другото се беше забъркал и в кръчмарско сбиване, заради което месеци наред беше носил полицейска гривна на крака и се налагаше да го сменят по-рано на мачове, за да не закъснее да се прибере у дома покрай наложения му като присъда вечерен час.

Днес Варди е английски национал, нетипичен играч, хитър, непредвидим. А феновете го обожават, защото е антипод на цялата генерация съвременни футболисти, които карат Ауди ТТ. Статутът на Варди е като на бунтовник. Варди е нещо средно между Роки и Распутин, перфектният английски футболен герой отпреди рецесията", написа по негов адрес "Вайс". Варди е израснал на улицата и се е превърнал в суперзвезда. Но продължава да пазарува в евтините супермаркети. Въпреки че според новия му договор ще си докарва по над 100 хил. евро седмично.

Иначе приказката за Лестър освен на Ричард III и Раниери се дължи и на някои съвсем профански причини. Но даже и те са някак различни и специални. Една от тях съвсем не е профанска и носи името Вичай Сриваддаханапрабха. Тайландският баровец с империя от безмитни магазини, който от 2010 г. е собственик и спонсор на клуба. Този тип с име, което просто не може да бъде произнесено, съвсем не е "синьо" чудо. Това го казва Джон Хътчинсън, пенсиониран учител по история, който междувременно се е превърнал в историк на футболен клуб Лестър. Той също излъчва аурата на Централна Англия, това благотворно спокойствие. Старият учител развежда из "Кинг Пауър Стейдиъм", покрай витрините на клубните легенди Гордън Бенкс, вратаря световен шампион от 1966 г., и Питър Шилтън, също вратар чудо. Лисиците имат колекция от билети, фланелки, снимки. През 60-те Лестър веднъж за малко не става шампион. Тогава зимата е била страшно студена, а отборът получава прякора Ледените крале. Но те, естествено, не стават шампиони. 

Но сега периодично в клуба идва будистки монах, който благославя играчите, терена и стадиона. Монахът поставя навсякъде флагчета. Навсякъде с изключение на сектора за гости. Старият Джон, може и да е историк, но това съвсем не значи, че изпитва носталгия. "Този е най-хубавият сезон на Лестър в живота ми", категоричен е той. И как иначе да бъде, при положение че теренът на Лисиците е един от най-хубавите във Висшата лига, а феновете са най-шумните. Наскоро след победния гол в последната минута срещу Норич студенти го доказаха, засичайки трус по Скалата на Рихтер. Всичко това обаче пасва на този отбор, предвождан от джентълмена Раниери, който винаги е в добро настроение и определено си пасва на мястото.

Старият Джон Хътчинсън се спира и пред една фланелка на Гари Линекер, някога класен голмайстор, а сега водещ на Би Би Си. Линекер е израснал в Лестър, родителите му са държали сергия за плодове и зеленчуци на покрития пазар в центъра. Линекер е играл за Лисиците, след това става звезда от световна класа, но винаги носи в сърцето си родното си място. И сега ще му се наложи да остане по гащи, защото в пристъп на лекомислие обеща при титла да води почти гол първото си предаване през следващия сезон. Сега титлата се превърна във факт и не само Хътчинсън, но цял Лестър и цяла Англия се радват, че ще видят Гари по гащи.

Междувременно Джон се среща със стар свой ученик, когото не е виждал от 20 г. Двамата веднага се заговарят за добрите стари училищни времена, за Варди и приказката на Лестър. Ученикът се надява да се уреди с билет за последния домакински мач от сезона срещу Евертън (на 7 май). Джон не му казва нищо, само се подсмихва. Защото намирането на свободен билет е равносилно на следващо чудо...

Михаел Щрек, превод на вестник "7 дни спорт"