Винаги когато загубиш от по-слаб съперник - както технически по-слаб, така и като индивидуалности, на лицето ти се появява най-глупавата физиономия, която можеш да си представиш. Националният отбор на Италия няма по-добри играчи от тези на Испания. Напротив, някои от тях дори нямаше да стигнат до предишните формации на истинската скуадра адзура. Но какво стана, защо настоящият еврошампион дори не прескочи фазата на 16-те най-добри отбора на Стария континент?

Просто един посредствен и тъжен селекционер, когото наричат Маркиз на Саламанка и по-познат като апатичния Висенте дел Боске, приключи със своите дни като треньор по начин, граничещ с абсурдното и комичното. В тактическо отношение в упражняването на сила по терена Антонио Конте беше безмилостен с маркиза. Това беше една от най-смешните картини в цялата кариера на Дел Боске. Видяхме един отбор страшилище с дяволско първо полувреме под ръководството на Конте. Италианците изглеждаха като невероятни играчи срещу 11 неудачници. Нещо немислимо през последните години от историята на националния отбор на Испания. Де Хеа спаси поне още 4 гола.

Дел Боске дори не се подготви за мача. Вярваше, че класата на испанския футбол ще доведе до превъзходство. Дори не проучи как да играе срещу защита от трима централни защитници. Даже треньор в окръжните групи знае, че срещу такава отбрана не може да се играе с таран, а трябват двама бързи нападатели, които да отварят пространство за крилата и бековете. И на всичкото отгоре с уморени играчи като Бускетс, който най-много страдаше по време на мача, Иниеста и Сеск, които бяха на ръба на силите си, те станаха за посмешище срещу халфовата линия от петима играчи на Конте. Почувствах болка, срам и съжаление от характера на губещия селекционер. Не е за вярване! Това беше един безпощаден край за двукратния шампион на Европа.
Италия не ми харесва, харесва ми само Конте.

Достатъчно ли е това, за да стигнат до победата срещу Франция? Страхувам се, че не. И не съм сигурен, че е достатъчно и за победа срещу Германия, въпреки че е по-лесно заради самоувереността на Льов. С всеки ден, който изминава от това европейско първенство, ставам все по-сигурен, че Франция ще бъде шампион.

Реалността, истината е, че Дел Боске и неговата реликва Касияс трябваше да напуснат още след провала на световното в Бразилия. Не го направиха - не заради пари, а заради арогантност, наглост и лъжите от миналото. И оттогава това тяхното не беше футбол. Касияс приключи кариерата си в националния отбор просто като наблюдател от резервната скамейка. А маркизът завърши с най-големия срам в кариерата си. Колко тъжен край за един маркиз!

Хулиан Руис, "Ел Мундо"
Превод: "7 дни спорт"