Пътят на новия английски селекционер към върха е изпълнен с драма. Как се формира тренировъчният му стил, как премина животът му от Лимерик до Болтън и отвъд – ето кратката версия.

Февруари 1989 г.
След като напуска Престън, 34-годишният Алардайс – получил прякора Супер Сам Бионик – става играещ треньор на Уест Бромич. Всичко свършва кошмарно – мениджърът Брайън Талбот и Алардайс са уволнени през януари 1991 г. след 2:4 за ФА къп от аматьорския Уокинг. Самоувереността на Сам обаче не е накърнена – той отива в Бери като временен треньор, а след това го назначават за първи път като мениджър в Ирландия.

Юни 1991 г.
Алардайс е представен в Лимерик. Прави невероятен сезон – извежда тима до първото място във втора лига и промоция, което му донася оферта да се върне в Престън като треньор. След 10 мача Лий Чапмън е уволнен и Големия Сам заема временно поста, но впоследствие остава помощник на Джон Бек. Пращат го в дублиращия тим, където да налага стила на Бек с дълги топки. По-късно Сам пише в автобиографията си: „Беше нелепо – казвах на момчетата да правят каквото иска мениджърът, а после увещавах родителите да не местят децата си в други клубове. Беше трудно да защитавам незащитимото. Как се чувствах? Лайняно!“

Юли 1994 г.
Три години по-късно той замества Били Еър като мениджър в Блекпул. Прави отбор по собствено усмотрение, похарчвайки рекордните за клуба 245 000 паунда за Анди Морисън, който да дирижира защитата. Извежда тима до 12-о място в първия си сезон и до 3-о на следващата година, но босът Оуен Ойстън – по това време в затвора – го уволнява след загубата в плейофите. По-късно Алардайс ще нарече уволнението си „студено и предварително взето“, но признава, че е натрупал ценен опит. „Когато Ойстън ме уволни, аз нямах договор – казваше, че не се нуждая от това, докато работя за него. В онзи ден се заклех, че никога повече няма да работя без писмен контракт“.

Януари 1997 г.
След престой като директор на академията на Съндърланд е нает да сложи край на кризата в Нотс Каунти. Не успява да спре пропадането и серията от 18 мача без победа довежда до изпадане, но после зрелищно връща тима в третия ешелон, спечелвайки 99 точки и със солидна схема с трима в защита. След серия скандали за пари и подушвайки работата в Болтън, напуска през октомври 1999 г. По телефона той заявява: „Не мога да работя повече за вас. Събрал съм си куфарите и се връщам в Болтън. Писна ми от вашите простотии. Благодаря за възможността. Довиждане“

Октомври 1999 г.
Обратно в Болтън Сам замества Колин Тод, който напуска в знак на протест срещу продажбата на Пер Франдсен. Сред първите му решения е да разкара сина на Тод – Анди, след като защитникът чупи челюстта на асистента Фил Браун по време на тиймбилдинг. При Алардайс отборът прави впечатляваща серия, като се изкачва от дъното до място в плейофите, но там губи от Ипсуич, а отпада на полуфиналите на ФА къп и Купата на лигата. Обвинява рефера Бари Найт за загубата в плейофите, наричайки съдийството му „граничещо с престъпното, най-лошото в историята на футбола“.

Май 2001 г.
Подписал нов 10-годишен контракт, Алардайс извежда Болтън до победа над Престън в плейофите и промоция. В елита тръгва с 5:0 над Лестър, взима 9 точки от първите три кръга, а не след дълго надвива и Манчестър Юнайтед. Експертите обаче не са впечатлени – Марк Лоуренсън обещава да си обръсне мустака, ако Болтън не изпадне. С януарските попълнения Стиг Тьофтинг, Фреди Бобич и Юри Джоркаеф тимът опровергава скептиците и завършва 16-и. А Лоуренсън посяга към бръснача.

Февруари 2004 г.
След като отново оцелява в елита, през 2003/04 – вече с Кевин Дейвид и Емерсон Том – Болтън стига до финал за Купата на лигата – първия за Големия Сам като мениджър. Завършва зле – пада с 1:2 от Мидълзбро, а Алардайс обвинява рефера Майк Райли, че не отсъжда дузпа за тима му в края. „Никога не съм го харесвал, той ни попречи да спечелим и оправда опасенията ми.“ Във Висшата лига Болтън финишира осми.

Февруари 2006 г.
Първа европейска авантюра, осигурена от шестото място в елита. Болтън стига до 1/16-финалите, където отпада от Марсилия. Алардайс, често свързван с Нюкасъл, попада сред 4-има кандидати за селекционер на Англия заедно с Алън Кърбишли, Стив Макларън и Мартин О’Нийл. „Стив сякаш има аванс пред мен, но кой знае? Не губя надежда“, казва Сам. ФА избира Макларън, а Болтън завършва осми.

Април 2007 г.
След скандали за бюджета за трансфера и свързван с поста в Манчестър Сити Алардайс напуска, оставяйки Болтън на пето място два кръга преди края. „Решението да напусна клуба, който бе мой духовен дом над 18 години като играч и мениджър, бе най-трудното в живота ми - признава Сам. – Уверен съм, че трябва да направя следващата крачка, доволен от свършената работа в този специален клуб“. Болтън не печели последните два мача и завършва седми.

Май 2007 г.
Шансът за Манчестър Сити изчезва, след като клубът е купен от Таксин Шинаватра, така Алардайс най-накрая отива в Нюкасъл. Харчи сериозно - купува Джоуи Бартън, Марк Видука и Алън Смит, а стартира с победа над Болтън. Формата на тима обаче спада и след 24 кръга всичко приключва по „взаимно съгласие“, макар Алардайс да говори за „шок“ и да добавя: „Не го очаквах, но трябва да продължа напред. С жена ми сега отиваме на слънце, ще си почина малко и ще се завърна по-силен“.

Декември 2008 г.
Следващият шанс идва по-малко от година по-късно – Алардайс поема Блекбърн, след като Пол Инс оставя тима на 19-о място, на пет точки под чертата. Печели първия си мач с 3:0 над Стоук и прави серия от 9 мача без загуба. Големия Сам спасява Блекбърн, след което размишлява: „Сега никой не говори за това, но може би трябваше да получа националния тим на Англия. Може би моят външен вид не се харесва на всички, но това е подходящата работа за мен.“

Юни 2010 г.
След противоречив сезон - класиране в средата на таблицата и полуфинал за Купата на лигата, Блекбърн е обявен за продажба. На Алардайс му предлагат да поеме Ал Ахли Дубай, но Роувърс не го пуска. „Аз не съм подходящ само за Болтън и Блекбърн, по-скоро съм за Интер или Реал Мадрид. За мен няма да е проблем“, казва Сам. 

Декември 2010 г.
Роувърс е на 13-о място, когато Алардайс е уволнен от новите собственици и заменен от Стив Кийн. Алекс Фъргюсън нарича решението „глупаво и абсурдно“, а Алардайс се отправя на юг към изпадналия Уест Хем. Уверява феновете, че чуковете „ще играят атрактивен футбол“, което води до огромно текучество – напускат 25, а идват 19. Критики към стила му има, но резултатите са добри, а Уест Хем се връща в елита през плейофите.

Май 2012 г.
Реабилитиран, Алардайс си позволява отново да говори философски: „Понякога ми се струва, че трябва да напомня на хората какво съм постигнал. Ако тръгна да го правя, ще ми лепнат етикета самохвалко, но при положение че никой не се сеща за това, трябва да го припомня. Тази история с дългите топки и старомодния стил – това никога не е било част от моята философия.“ И тук Сам инвестира солидно, взимайки 11 нови, включително Анди Каръл под наем. Веднъж казва: „Никога няма да отида в клуб от Топ 4, защото не се казвам Алардичи“. Уест Хем завършва 10-и, а Алардайс преподписва за две години.

Януари 2014 г.
По средата на сезона Алардайс влиза в забавен конфликт с Мауриньо след 0:0 с Челси навън. Жозе нарича стила на Уест Хем „футбол от 19-и век“, на което Сам отговаря: „Той просто не може да го преглътне. Знаех, че ще каже това. Може да приказва каквото си иска, пет пари не давам. Не може да приеме, че го надхитрих. Обичам да гледам как играчите на Челси се оплакват на съдията или се опитват да го сплашат, а Жозе подскача нагоре-надолу.“

Април 2014 г.
Дни след като е избран за Мениджър на месеца след 4 победи и 1 равенство, Алардайс е изправен пред протест от феновете на Уест Хем за стила на игра. При визитата на Уест Бромич е издигнат плакат: „Дебелия Сам вън, той убива Уест Хем“. Месец по-късно същият плакат е поставен пред имението на боса Дейвид Съливан. Клубът обаче подкрепя мениджъра и назначава Теди Шерингам, който „да осигури повече забавление“.

Януари 2015 г.
Поставен пак под натиск, той се защитава: „Тази тема е безкрайна. Правилният футбол изисква да вкараш топката в противниковия пеналт бързо, а там трябва да имаш класа. Не мисля, че има по-изтънчен треньор от мен. Аз съм толкова добър, колкото всеки друг на това ниво“. Макар да се чуват откъслечни похвали за променения стил и още една награда за №1 на месеца, Алардайс си тръгва след края на сезона с думите: „Не искам да оставам. Можете да кажете, че чувствата са взаимни“. Уест Хем завършва 12-и.

Октомври 2015 г.
Захваща се с ново предизвикателство – да спаси Съндърланд след напускането на Дик Адвокаат. Във втория си мач бие Нюкасъл с 3:0, но все още е на 7 точки от спасението на Нова година. Защитава Джърмейн Дефоу за удар с лакът по Николас Отаменди, заявявайки: „Чужденците вдигат много шум, това им е в природата. Не спират да пискат“. След брилянтна серия през февруари спасението идва – още една крачка към мечтания пост селекционер на Англия.

Observer.co.uk