През лятото на 2013 година феновете на Левски се вълнуваха от това дали Антонио Вутов, на когото предстоеше да навърши 17 години, ще остане на „Герена“ или ще избяга в италианския елитен Удинезе. Тогава хората в клуба положиха неимоверни усилия да задържат таланта си. Като дори му оказаха честта да сложи „капсула на времето“ в основите на новия сектор А на стадион „Георги Аспарухов“.

В Левски го гледаха като писано яйце, защото в един момент щеше да се окаже златна кокошка. В последния си полусезон на „Герена“ той бе несменяем титуляр - офанзивният халф изигра общо 24 мача, в които реализира 3 гола. Така на сметката си, преди да навърши 18 години, имаше 39 срещи, с четири точни изстрела за сините.

В началото на 2014-а около него отново се вдигна шум. Лудогорец поиска да го откупи, а ултрасите обявиха, че едва ли не ще линчуват тогавашния собственик Тодор Батков, ако го продаде на разградчани. В крайна сметка Вутов премина в Удинезе.

През пролетта талантът от Мездра трябваше да играе в Примаверата, за да натрупа опит, мускулна маса. И през лятото да е готов за битките в Серия А. Сезон 2014/15 започна, а от Антонио нямаше нито вест, нито кост. Единственото, до което се добра, бе едно сядане на пейката в мач от калчото. Толкова. Затова и през следващата кампания бе даден под наем на третодивизионния Козенца.

В този тим се очакваше първо да се утвърди, а след това да стане лидер. Нищо подобно - 22 срещи, от които само в 5 титуляр, и 1 гол. Затова нямаше как да има завръщане в Удине, а пак последва преотстъпване в трета дивизия - този път в Лече. Изминалата есен отново бе мъчна за Вутов. Той бе на игрището в 9 шампионатни мача, но само в един от тях бе в стартовата единайсеторка.

Престоя на игрището само 202 минути, не се разписа. И може да се каже, че стигна дотам да „носи вода“ на друг юноша на Левски - Радослав Цонев. Близнакът, който е година по-голям от Антонио, изигра 13 мача, вкара 3 гола. А на „Герена“ никога не бе смятан за „откритие“, за толкова „голям талант“.

Всъщност роденият в Мездра футболист я докара дотам да иска да се завърне в България. И то в седмия в класирането Ботев. За да можел да играе редовно... Това ако не е падение, то кое е?! Да отидеш от Левски в отбор от Серия А и точно три години след това да акостираш в далеч по-слабия от сините пловдивски тим. Който най-вероятно ще играе напролет „за здраве“ във втората шестица на Първа лига.

Случаят с Вутов е доста показателен за младите ни играчи. Които трябва да разберат, че само с талант не става. Че за да станеш футболист, трябват лишения, характер и сърце. Защото нищо даром не се дава. Очакванията и претенциите се защитават всеки ден. В противен случай изпадаш зад борда. А за случилото се си е виновен единствено Вутов. Защото след Левски той не проби в нито един от трите отбора, чиито екипи носи - не може всички те да са били грешни в преценката си. А играчът незаслужено да е оставал все на пейката.

Казусът е и камък в градината на „синята школа“. Защото смятаният за най-добър продукт в последните години, вместо да върви нагоре, се спуска стремглаво надолу. А в момента на „Герена“, като изключим Божидар Краев, няма нито един младок близо до титулярно място. В същото време мъжкият тим на Левски иска отчаяно да привлече двама бекове. А ДЮШ, която гълта над милион лева на година, не може да извади нито един...

Материал на "Тема Спорт"