5 октомври 1983 г. не е най-паметната дата в историята на футбола. Не че на този ден е роден някой велик шампион, нито пък топката е опънала мрежата пред 100 000 гърла на "Маракана" в Рио или "Сантяго Бернабеу" във велик мач за поколенията. Или поне - и да е станало, не е най-важното за хората, които се веселят по река Дунав в Белград и слушат песните на оркестрите - редовно забавление на плаващите ресторанти, толкова типични за района.

На този ден Будучност от Титоград приема страшния Цървена Звезда в мач от Югославската лига. И дава дебют на един къдрокос младеж с огромни гащета, който само 20 дни по-рано е навършил 17 години. Будучност бие с 1:0 гранда в този ден пред над 8000 на пълния стадион в града, който тогава носи името на Тито, но днес се казва Подгорица и е столица на Черна гора. Тийнейджърът събира погледите на всички в Звезда, като на път за Белград името му се споменава няколко пъти. Казва се Деян Савичевич и дори няма професионален договор с Будучност. Подписал е стипендия - 4-годишно споразумение да играе футбол в клуба с полупрофесионален статут.

Само 4 месеца по-рано треньорът на Будучност Милотин Фолич го вижда как вкарва 11 гола в мач на отбора Технохемия - квартално тимче, което играе из целия град "на вързано" с младежките формации на няколкото клуба в Титоград и ги бие наред, въпреки че онези са с екипи и треньор. На асфалтените игрища из града, Деян прави чудеса с левия си крак. Фолич го взима в Будучност и казва на ръководството, че "този или ще играе в Реал Мадрид, или след няколко месеца ще се откаже от футбола".

Чак две години след този мач Савичевич получава първия си професионален договор в родния град. Будучност му дава 35 милиона динара месечна заплата, двустаен апартамент и клауза, че при оферта от Цървена звезда или Партизан, младият атакуващ полузащитник може да напусне срещу определена сума. През октомври 1986-а, три години след дебюта му, идва паметна повиквателна за националния тим на Югославия, който е като съзвездие от големи играчи. На 20 години Деян Савичевич вече е име, което знаят в Източна Европа. На Запад - още не.

В тези два сезона - от лятото на 1986-а до юни 1988-а, осмицата на Будучност направо побърква грандовете в Белград, които се чудят как да изпреварят съперника за подписа му. В два велики сезона, незабравими в Подгорица и до днес, Савичевич води своя тим до победи на "Маракана" и ЮНА - непревземаемите крепости на Звезда и Партизан. Успява да спечели мач за купата и в Сплит, на "Полюд". Будучност никога в историята не е записвал три победи за 18 месеца на тези арени, където във времето на югославското първенство да се гостува е смразяващо кръвта изживяване.

На 20 юни 1988-а Звезда обявява, че е привлякъл Деян Савичевич, като в белградските вестници се появява негова снимка с легендарния Драган Джаич в хотел "Москва" в столицата. Партизан беснее, а се разбира и, че Деян се е договорил с Джаич и хората от "Маракана" цели 2 години по-рано. Когато стане на 22 ще дойде в Звезда - такава е била уговорката. Седмица по-късно черногорската млада звезда получава повиквателна за казармата.

Същото се случва и с друг нов в Звезда - Дарко Панчев. Двамата изкарват целия сезон 1988-1989-а по униформи, но колосът успява да издейства да бъдат пускани в отпуск за международните мачове на отбора. Така Савичевич и Панчев не играят в първенството, но са на линия за двубоите с Дъндолк в турнира за Купата на европейските шампиони. Деян бележи в реванша в Ирландия, а жребият отрежда съперник за следващия рунд да е Милан на Гулит и Ван Бастен.

Съставът на "червено-белите" от Белград по това време е пълен с опитни играчи като Дика Стоянович, Радованович, Найдоски, Шабанаджович, Мусемович, Джуровски... Младият капитан Драган Стойкович - Пикси, е идол на северната трибуна, макар и само на 23 години. А в центъра на полузащитата се е появил и един дългуч, който се отличава с невероятните си пробиви и удари, както и с горящата си руса коса. Наричат го Жути (Жълтия), а името му е Роберт Просинечки.

Звезда вече е хвърлил око на Синиша Михайлович от Нови Сад, а Савичевич и Панчев търпеливо чакат да изкарат казармата и да се включат на пълни обороти. Но те са в състава за гостуването на страшния Милан през ноември 1988-а, остригани, но надъхани за изява срещу отбора на Берлускони и Саки, както и на двамата холандци, триумфирали на Евро 88 същото лято. Звезда изнася страхотен мач на "Сан Сиро" и прави 1:1. Над 4000 навиячи подкрепят отбора, а Пикси бележи гола, който дава надежда за реванша. А той остава в историята. Както и скандалният съдия Дитер Паули, който няколко години по-рано е свирил и българското дерби, и пак оставя съмнения в способностите си.

В Белград 70 000 вдигат шум до Бога и Звезда напада славния си съперник от първата минута. Деян Савичевич вдига трибуните на крака с гол и Милан е на колене. Италианците губят и Пиетро Вирдис, който получава директен червен картон за удар срещу Горан Джурич. Елиминирането на фаворита в турнира е близо. Тогава обаче мъгла се спуска над Белград и реферът Паули решава да прекрати мача.

В съблекалните германецът настоява пред двамата треньори двубоят да бъде преигран на следващия ден. Пикси Стойкович казва на Владимир Петрович, който води Звезда, да не се съгласява.
Иска да изчакат и да доиграят мача, защото УЕФА разрешава в евентуално преиграване двубоят да започне от първата минута. И отборът от Белград ще загуби натрупаното си предимство.
Паули обаче взима решение за преиграване на следващия ден, и то от първата минута.

Така вместо 24 минути с 10 срещу 11 и без Гулит, който е с настинка и не е в групата за двубоя, ден по-късно Милан излиза на "Маракана" от 0:0, от първата минута, с 11 срещу 11 и с холандския си лидер на скамейката, вече по-добре от заболяването. "Това бе огромен удар за нас - разказва Деян Савичевич. - Аз бях в казармата, не тренирах пълноценно и знаех, че не мога да изиграя и двата мача. След 30-ата минута на втория ден се чувствах уморен."

Ван Бастен вкарва за 0:1, а Деян извежда Пикси за изравнителен гол. Дузпи. Савичевич, очаквано, изпуска неговата. Няма сили да ритне топката. Няма и увереност. Звезда отпада и изпуска шанс, който белградските медии наричат "исторически" за спечелването на Купата на шампионите. През лятото на 1989-а Милан е носител на трофея, но в Белград се случват други неща. Звезда вече е в убийствен състав, окомплектована с всички свои оръжия, взети от далечните краища на Югославия. С толкова талант, клубът вижда началото на Златна ера.

И тя започва. Три поредни титли, ярки игри, халфова линия и атака с Просинечки, Пикси, Савичевич, Панчев и най-бързия играч в Европа по онова време - Драгиша Бинич, всяват паника в съперниците. Когато през декември 1990-а към тях се присъединява "оръдието от Вуковар" - Синиша Михайлович, който вече е изградил репутация във Войводина (Нови Сад), делие от северната трибуна мечтаят. По същото време капитанът Пикси решава да напусне клуба и заминава за Марсилия в сделка за близо 10 милиона долара. Прави най-голямата грешка на живота си.

Звезда марширува в Европа, преодолява пред 100 000 в Белград източногерманския Динамо Дрезден, после бие и Байерн в Мюнхен. В реванша с автогол на Аугенталер в последната минута, е подпечатан пътя към финала в Бари. Савичевич е блестящ. Той побърква баварците на техния стадион, вкарва гол и прави асистенция, танцувайки в типичния си стил между защитниците. Левачката му е като на Марадона, а сравнението е на немския "Билд", не на югославски вестник.

Финалът е пълна противоположност на това, което Звезда предлага в целия турнир - атакуващ футбол с голове и импровизация. В Бари срещу Марсилия младоците на Люпко Петрович знаят, че няма да имат по-добър шанс и не са склонни да рискуват, да го изпуснат и да останат с утешението, че са го направили красиво. Звезда брани 120 минути нулите на таблото, а Савичевич е заменен в 85-ата от Влада Стошич. С дузпи трофеят отива в Белград и талантът от Титоград вече е звезда. Не само на Югославия, а на Европа.

През декември същата година "Франс футбол" определя поредния си носител на "Златната топка". Първи става Жан-Пиер Папен, а втори - Деян Савичевич. Осмицата на Звезда дава интервю, в което се изказва неособено грациозно за ситуацията. С две думи - той е истинският №1. В Белград по това време има хора на Милан и договорката с Дею, както вече го наричат всички в Югославия, е факт. През лятото на 1992-ра той ще заиграе в суперотбора на Берлускони, който е влюбен в него. Да, италианският бизнесмен и политик има слабост не само към красивите жени. Той се влюбва, макар и само платонически, във футболисти и има фантазията (не еротична) да ги види в червеното и черното на своя отбор. Савичевич е поредният.

По това време в Белград оркестрите, които се качват на плаващите ресторантчета, както и тези, които са в кейовете по Дунав под Кале Мегдан, пеят песни за звездите на Звезда. Пикси е митична фигура - той отказва да бие дузпа за Марсилия в Бари, не може да вкара на любовта си. Това е краят на кариерата му там, защото го пускат в 111-ата минута именно за това. А в Белград е обожествяван за жеста.
Жути Просинечки. Дика Стоянович. Бинич-Бързия. Синиша и Дею. Както и македонският стрелец Панчев. За всички тях гостите на малките кафани по Дунав слушат песни.

Савичевич има и друга слава. Той е хулиган, казано най-общо. Не се съобразява с правилата. Не му пука, че вестниците пишат за нарушаване на режима и гуляи до зори. Всъщност истината е, че като футболист гениалният №8 (а той е такъв) не пие и не пуши. Да, пее до зори из нощните клубове на Белград, но винаги със съпругата си Ваня. Като всеки черногорец, мечтата му е да има три деца, да е най-добър в света и да има достатъчно пари, за да може да изплати поне една от сватбите на децата си. Формулирано по фолклора на хората в Подгорица.

Савичевич става най-скъпият играч в света през лятото на 1991-ва, когато Милан плаща 30 милиона германски марки за него. Само седмица по-късно рекордът пада, след като Ювентус взима Джанлука Виали от Сампдория за 38 милиона. Но в Милано не всичко тръгва гладко. Деян е типично югославско момче, нахакан и без да робува на репутации, влиза в съблекалнята на звездите от Милан. "Не съм по-лош футболист от никой тук", е първото му изказване пред "Гадзета дело спорт".

Треньорът Фабио Капело, който е поел отбора през лятото, не харесва особено думите му. Сезонът тръгва тромаво от гледна точка на титоградския хулиган. Човекът, който го е изпреварил за "Златната топка" през 1991-ва - Жан-Пиер Папен, също е в Милан, и също е резерва. В клуба има 24 футболисти, от които 21 са национали. Капело разчита на опитните и доказани "стари вълци", а талантът извън състава е като за поне един отличен отбор.

Деян вкарва първия си гол за Милан чак през януари 1993-а, а през цялото време тифозите искат да го видят на терена. Той получава прякора Ил Дженио - Геният, още преди да е изиграл първия си мач като титуляр за гранда. Но след един грандиозен скандал през лятото на 1993-а, тифозите имат нов прякор за него - Ил Диабло. Дяволът. Такъв е и псевдонимът на Милан - те са дяволите.
Какво се случва?

Клубът избира Щатите за предсезонна подготовка, а там е и финалът за Суперкупата на Италия срещу Торино. Савичевич започва като титуляр, както и в контролите. Берлускони натиска за налагането му в състава, а Капело е против. Той не харесва непостоянството на гения от Титоград. И поведението му. И това, че работата в защита го отегчава. И го сменя в 70-ата минута на гостуването на Сампдория на старта на първенството, след което го оставя извън състава за следващите три мача. И Савичевич си отваря голямата уста интервю, публикувано в два италиански вестника: "Кориере дело спорт" и "Гадзета дело спорт".

Там атакува директно треньора си, който "не знае кои са най-добрите му играчи." На следващия ден към него се приближава Звонимир Бобан и му казва, че Капело иска да говори по темата. Деян не е добре с италианския - друга причина, поради която треньорът е бесен на играча си. Бобан играе "преводач". "Капело те пита дали написаното във вестниците е вярно", казва хърватинът.
"Вярно е", отвръща Савичевич. "Как можеш да говориш такива неща", превежда Звоне на Дею следващото питане на Фабио. "Кажи му да ходи да се шиба!", отвръща Савичевич. След което сам му го казва - дотолкова знае италиански... "Не можех да го оставя да ми чете лекции. Не ми се слушаха глупости", коментира инцидента години по-късно лудият гений.

Капело е в шок. Милан, толкова организиран и подреден в супер йерархията си, е разклатен от една черногорска резерва. Тифозите, някак странно, издигат в култ Деян за случилото се. Разбира се, то изтича в медиите. Берлускони харесва характера на играча и въпреки волята си, Капело го пуска на терена в следващите мачове. А как заиграва Савичевич!? Голове и асистенции, гениални отигравания, които карат "Сан Сиро" да го сравнява с Марадона. Милан е шампион убедително, а на финала в Атина по пътя към купата на европейските шампиони е Барселона на Кройф.

"Ще ги бием с три гола разлика", отвръща Савичевич, хилейки се, на смаяна репортерка преди излитането от Милано. Наоколо Десаи, Барези, Масаро и останалите се смеят и настроението в отбора е отлично. Милан отива като аутсайдер на този финал, но Капело отлично знае как да бие Барса. Е, Деян не познава - 4:0, а не 3...Самият той прави божествен мач, вкарва гениален гол и побърква Куман и останалите тромави бранители в синьо и червено. Купата на шампионите за втори път е в ръцете му.

Това би следвало да са двата му най-велики мига. Двете купи с големи уши - със Звезда и Милан. Но не, ако питате самия Дею. "През сезон 1995-96 година играех най-добрия си футбол - казва геният от Титоград. - Тогава до мен в Милан бе Роберто Баджо, а той беше изумителен. Онзи гол срещу Парма е това, за което хората обичат футбола." Онзи гол. Питайте който и да е на "Сан Сиро" дали го е забравил. Става в същия споменат сезон 1995-96 г., когато Парма се е устремил към титлата с отбор, пълен със суперзвезди (Христо Стоичков е една от тях).

Савичевич поема топката, прави двойно с Баджо и тръгва сред гора от защитници. Първият (Фернандо Коуто) отива за кафе след финт с тяло. Вторият (Аполони) ляга на отчаян шпагат. Никакъв шанс. Деян пробива, замахва да стреля, но вече е решил, че ще пусне скрито на Баджо, който тича редом и е пред празната врата. Попадение, достойно за перо на поет. Савичевич е феноменален техник, разбира се. Футболен творец със собствен почерк, който е изграден върху бетонните игрища на Титоград. Но характерът му е това, което го отличава от просто добрите и надарени с качества играчи.

Преди мача на Югославия с Хърватия през 90-те, Деян дава интервю пред хотела на отбора в Загреб. Това са годините на ужасно напрежение в тези територии и футболният двубой всъщност е проекция на събития, които взеха десетки хиляди жертви. Край интервюиращия журналист и бръкналия в джобовете на анцуга небрежно Дею минава хърватин, който псува от колата си футболната звезда. Савичевич спира да говори пред микрофона. И нарежда такива псувни, каквито могат да се чуят само от устата на достоен гражданин на бивша Югославия.

Всичко това е документирано, а видеото в youtube има милиони гледания в няколкото си варианта. През 1999-а Савичевич се върна в Звезда, но си тръгна бързо със скандал с новото ръководство там. Днес е във федерацията на Черна гора, все така непредвидим, но и с голямо желание да помогне на страната си във футбола. Една история сумира това колко е голям за Белград този странен, гениален, неподправен хулиган от Титоград.

Цървена звезда има пет звезди. Пет - на официалния сайт, в йерархията на клубната история, в запалянковския фолклор... Само петима са спечелили честта да се наричат Звездина звезда. Имената им са: Райко Митич (на когото е кръстен стадионът, наричан иначе "Маракана"), Драгослав Шекуларац, Драган Джаич, Владимир Петрович и Драган Стойкович-Пикси. Те петимата са отделна история в историята на клуба.

През първите години на новия век се разгоряха полемики, защото нито един от отбора, спечелил Купата на шампионите, не влиза в петорката. И Савичевич, който никога не е спестявал нищо никому, даде интервю за в. "Курир". "Аз съм Шестата звезда на Звезда. И не само аз. а и Синиша, Дика, Миодраг Белодедич, Бино, Дарко и Роби Просинечки - всички ние сме Шестата, Седмата и която друга искате. По дяволите с тези звезди, ние спечелихме Купата на шампионите!".

Анкета сред навиячите даде отговор, след като клубът се замисли върху думите на Савичевич. И днес звездите на Звезда - ако погледнете сайта, историята, филмите на клуба, са вече шест. Шестата е кръстена "Генерация 1991". За онези мургави музиканти по Дунав, звездите са десетки. Те пеят песни за тях и днес, а едната е посветена на "гения от Титоград".

Хулиганът, който каза на Капело "да се шиба", целуваше по устата Берлускони след поредния трофея на Милан, танцуваше до зори в кафаните на Подгорица и Белград, но далеч по-красивите си танци оставяше за зеления терен. Това е повече от "Златна топка", може би. Въпреки че и тогава, ако питате Савичевич, е ясно кой бе най-добър и трябваше да вземе приза.

Материал на "SPORTINGLIFЕ"