Любителите на конспирации сега няма как да не правят съпоставки между Едуард Ераносян и Воин Войнов. Един и същи тим на Левски победи един и същи тим на Локо Пловдив с 5:0 и след има-няма месец загуби с 1:2. Ще кажете, че мач с мач не си приличат, че във футбола няма логика, но като нищо може да се окаже вярно, че Ераносян е „сготвен“ от футболистите си, или ако не от всички, то от голяма част от тях.

Това обаче са камъни в градината на Локо Пловдив – на фенове, футболисти и ръководство. Въпросът, който вълнува градината на Левски и най-вече фенове и ръководство, е защо в двата мача с Локо Пловдив имаше коренна разлика и като игра, и като резултати. Треньорът толкова ли гениален е бил за 5:0 на „Герена“ и ако „да“ – какво се е случило със знанията и уменията му за загубата на „Лаута“. Ами футболистите?

Те ли бяха бъдещето със „сърце, душа, за Левски София“, над което щеше да се надгражда след 5:0, и същите ли бяха бездушните и некадърните неможачи след 1:2? А спортният директор? След 5:0 над Локо Пловдив беше ли видял светлина в тунела? А после, като си направи изводите след 0:3 от ЦСКА кои не стават за Левски, накрая какво установи след поражението под тепетата? И изобщо Даниел Боримиров дава ли си сметка, че е необходимо не просто да се подхвърлят реплики и да се кърпят дупки, а да се вземат сериозни и кардинални решения?

Ако ще се осъществи поредната голяма като брой играчи селекция, без да се бръкне дълбоко в раната, няма смисъл от хабенето на средства и нерви. Ако нападателното трио Бабатунде – Нар - Сукуна ще остава на „Герена“, за да пълни файловете за видеосподеляне със забавните си и комични изпълнения, за каква селекция, за какво бъдеще говорим и какво надграждане изобщо може да се осъществи? Как да вдигаш още един етаж, когато основите са от слама?

И изобщо за какви цели говорят на „Герена“, каква Лига Европа ги вълнува? Този отбор освен да организира малко туризъм през лятото за пиене на бира я до Словения, я до нещо по-близо наоколо, за сериозен футбол не може да претендира. То това им остана на запалянковците, които са наясно, че с тази си формация сините нямат работа на международната сцена. Миналото лято пак същите неща си писахме, а уж отборът бе на дъното.

А това, сегашното, тогава какво е? След всяка загуба треньорите си вадят поуки и мъдро отсичат, че пукнатините ще се оправят с много работа. Наистина, звучи обещаващо. Ще си каже човек, че тези хора този път ще се вземат в ръце и ще се скъсат от тренировки. И не се и съмняваме, че треньорите и футболистите наистина се готвят съвестно, без да се пестят и да се скатават. Обаче в крайна сметка отново се оказва, че на „Герена“ кипи много безсмислен труд. Не само на терена, и в кабинетите. Там е ключът от бараката. Играят си на селекции, на подготовки, после цъкат контролки и пак същото.

Материал на Желю Станков, "Тема Спорт"