Летният трансферен прозорец отваря на 1-ви юли, а слуховете за потенциалните големи трансфери започнаха. Най-богатите в клубния футбол са приготвили новите стотици милиони за привличането на световни звезди, а Китайските отбори чакат с примамливи оферти. С всичките тези суми, които биват раздавани за и на играчи, дошъл ли е моментът, в който успехите и славата остават на заден план, а заплатата е приоритетната цел за всеки? Не може да се отрече, че понякога двете могат да бъдат и комбинирани.

Пример за това е Челси, който след закупуването си от Роман Абрамович през лятото на 2003, успя да стане шампиони на Англия 5 пъти, печелейки 14 големи трофея в периода, като най-близко до тях с е нарежда Манчестър Юнайтед – 12. Трябва да се отбележи, че щом се отнася до топ отборите в Европа, сумите за трансфери и заплати постепенно се изравняват, но с появата на финансовата мощ, идваща от Китай, дори богатите, като Челси и Пари Сен Жермен, започнаха да губят играчи, а други като Манчестър Юнайтед, да са неспособни да привличат някои от основните си цели. 

В случая на сините от Лондон, вече се счита за почти сигурно, че техният топ нападател през последните 3 сезона, Диего Коста, ще премине в китайският Тянжин Куанджан. В Китай той ще последва доскорошният си съотборник Оскар, който смени Европа с Азия през изминалия зимен трансферен прозорец. Други двама южноамериканци, исканите някога от Манчестър Юнайтед, Хълк и Фреди Гуарин, също избраха да продължат своите кариери на изток. Не липсват и случаи, когато даден играч се счита за сигурно ново попълнение за някой водещ отбор, само за да промени своето решение и да избере Китай.

Така направи Алекс Тейшейра, който след пропадането на трансфера си в Ливърпул, броени дни по-късно избра да продължи кариерата си в Дзянсу Сунинг, току-що навършил 26 години. Ювентус изпитаха подобно разочарование, след като Зенит не прие оферта отправена от старата госпожа за Аксел Витсел, въпреки желанието на футболиста да заиграе на Апенините. И само след още половин година, белгиецът изненадващо промени решението си, и избра Китайската Супер Лига, най-вероятно изкушен от условията предлагани му там.

Важният въпрос в случаят е, дали страни като Китай ще са способни да привличат най-големите звезди, или ще се намират и тези, които да отказват високите заплати, за сметка на далеч по конкурентният и популярен Европейски футбол? Не трябва да забравяме, че независимо каква сума бъде предложени за даден играч, и какви лични условия му бъдат предоставени, последното решение дали сделката да се осъществи, взима самият той.

Примери за лоялност не липсват, през периода на Мадридското Галактикос от началото на 21 век, и старта на ерата Абрамович в Челси, и двата клуба бяха пренебрегнати от големи футболни имена. Това направиха Франческо Тоти през 2004 и Стивън Джерард, година по-късно. Първият разкрива пред „Франс Футбол“, че е последвал сърцето си, насочващо го към любимия Рома, и не се е изкушил от неизбежните успехи и по-добри финансови условия, предложени му от Реал Мадрид.

При Джерард ситуацията е малко по-различна, като самият играч подава молба за трансфер през 2005. Но след реакцията на феновете за новината, че техният капитан иска да напусне, Джерард решава да остане в Ливърпул. След края на кариерата си, червената легенда споделя, че въпреки офертите от най-големите отбори, както в Англия, така и от Европа, той е удовлетворен, че е останал лоялен към най-важните за него хора, като завършва с думите: „Не преследвах парите, преследвах единствено славата“!

Разбира се, Китай не е първата държава, опитваща се да привлече големи футболисти в наглед ниско конкурентно първенство. В Северно-Американската Мейджър Лийг Сокър са се подвизавали имена като споменатият Джерард, сънародниците му Лампард и Бекъм, италианският маестро Пирло, както дори и легендарните Пеле и Стоичков. Тези трансфери се правеха с цел популяризирането на „сокъра“ сред американските фенове, и не бяха приемани твърде сериозно от заклетите фенове на спорта по света.

Причина за това бе фактът, че за разлика от Китай, играчите преминаващи в МЛС бяха на солидна футболна възраст. От вече изброените играчи, при трансфера си в Америка, най-млад бе Бекъм на 32 години, докато българският голмайстор е на 34, а останалите надвишават 35. За сравнение в Китай преминават далеч по-млади играчи, като Оскар, едва на 25 години при трансфера си в Шанхай ШИПГ, Тейшера на 26, Хълк – 29, и евентуално Диего Коста – 28. Това показва, че все повече млади играчи, имащи способност да играят, и някои дори играейки, за най-добрите в Европа за поне още 5 години, избират да взимат по над 400,000 хиляди паунда на седмица, пред възможността да носят слава на името си в Европа.

Футболист като Есекиел Лавеци, някого популярни сред феновете, и желан от редица отбори, най-вече от английската Висша Лига, в момента бива забравян докато играе по терените в Китай. Но въпреки този факт, Лавеци едва ли е сериозно притеснен, имайки предвид информацията на вестник Sun, че след преминаването си от Пари Сен Жермен в Хъбей Чайна Фортюн, той притежава титлата на най-добре платеният футболист в света, прибирайки по 41.5 милиона паунда годишно. В китайския отбор едва ли са изключително доволни от аржентинското си крило обаче, имайки предвид, че той е отбелязал едва 2 гола за тях, или му е платено по малко над 20 милиона за всеки негов гол. Това само показва, че щом китайските отбори са готови да плащат тези суми на играчи с показателите на Лавеци, то те не биха имали пречка да предлагат същите условия и на други звезди.    

Тук идва въпросът, докога ще се позволява заплати в такъв размер да биват плащани, и да има такава разлика между заплатите предлагани в различните отбори? Подобен бе случаят и с трансферните цени давани от отбори като Манчестър Сити, Челси, и Пари Сен Жермен, които бяха способни да изхарчат в пъти повече от конкурентите си, за да бъдат сигурни, че исканият играч ще премине при тях. Именно заради това беше въведено правилото за финансов феърплей, поставящо лимит на сумите, които даден отбор може да отдели в рамките на един трансферен прозорец. Не трябва ли ФИФА да се намеси и при ситуацията със заплатите, поставяйки определен таван, помагайки на по-малките отбори да задържат своите играчи, и следователно правейки ги по конкурентно способни? 

Разбира се, не само по-малките и не толкова финансово конкурентно способни отбори страдат от парите, който се дават за заплати в световният футбол като цяло. Английският Арсенал от години се слави като по-скромен на трансферният пазар от другите отбори в Премиър Лийг, които се борят за призовите места, но се забелязва че и сумите, плащани в 13 кратният шампион на Англия, са сравнително по-малки.

Най-добре платени в Арсенал са Месут Йозил и Алексис Санчес, съответно по 140 и 130 хиляди паунда седмично, докато в Челси това е Еден Азар, прибиращ по 200 хиляди, следван от още трима с по над 150 хиляди. В Манчестър Юнайтед цифрите са още по главозамайващи, с 290 хиляди за Погба, и общо 5 футболисти със заплати надхвърлящи  200 хиляди седмично. Може би това е една от водещите причини Йозил и Санчес да се намират в последната си година на своите договори, отказвайки да преподпишат поне за момента. 

Друг интересен факт свързан с финансовият феърплай и трансферните суми, е че в китайската Супер Лига, най-добре платените играчи, често получават заплати, надвишаващи парите платени за правата им. Играещия за Гуанджоу Евъргранде, бразилски национал, Паулиньо премина в Азия от Тотнъм за сумата от 11 милиона паунда, а се твърди че годишната му заплата е от порядъка на 6 милиона. Така за двете години по терените в Китай, той е вече е прибрал 12 милиона, без да се причисляват отделни бонуси, включени в контракта на играча.

Други двама бразилци, Оскар и Хълк, за които бяха платени суми около 50 милиона, получават годишно по 24 и 20 милиона, съответно. Подобна е и ситуацията със споменатият вече Аксел Витсел в Тянжин Куанджан. Едва на 27 години в момента на гръмкия си трансфер, и след пропадането на преминаването му в борещият се за требъл през тази година Ювентус, Витсел подписа в Китай, срещу годишна заплата от 20 милиона паунда, а сумата която бе преведена на Зенит бе едва 17 милиона. 

Не само европейските грандове усещат тежестта на Китайските милиони. Спечелилият Бразилската Сериа А с отбора на Коринтианс през 2015, Сам Лолас, изказа своето възмущение и неспособност да се противопостави срещу сумите идващи от Китай, като неговия отбор загубва 4 от най-важните си играчи именно в посока китайката Супер Лига. „От Китай ни прецакаха. Задържането на големите играчи повдига стандарта на отбора, но за съжаление реалността за нас е много различна“. За Коринтианс 2016 е много тежка, и от печелене на титлата с преднина от 12 точки през 2015, те заемат седмото място година по-късно, на цели 25 точки от върха.

Само за две години слуховете преди трансферен прозорец се изместиха от това, кой футболист ще заиграе в Англия, Испания, или което и да е било голямо първенство, до спекулации кой ще е следващият, който ще избере милионите от Китай. За съжаление, футболът си остава просто професия за някои, интересуващи се единствено от финансовото си състояние. От това страдат не само клубовете, губещи играчите си, но и феновете, които дават всичко от себе си в подкрепа на същите тези футболисти, без лоялност и страст.

И докато случаите с първенства като Мейджър Лийг Сокър в Северна Америка се приемат, поради възрастта на играчите заиграващи отвъд океана, то играчите на сравнително млада футболна възраст, като Оскар, Диего Коста и Витсел, изкарват на преден план опасността, която вече е тук, опасност европейският, а и южноамериканският футбол, да загубят много талант по терените, намалявайки качеството на красивата игра. Единственото което остава на феновете, е да се надяват, че от ФИФА скоро ще престъпят напред, взимайки мерки за създаването на сравнително равни условия за всички.

Мартин Кадиев, Gol.bg