Положението в Левски: Нулио Роси

С всеки изминал мач публиката на Левски все по-отчетливо се разделя на две – за и против Делио Роси. Поляризацията се оформи след двете нулеви равенства в Стара Загора, съответно срещу Ботев Гълъбово и Берое. А истината пак е някъде по средата. Защото може всичко да е, ама някак си не е в реда на нещата два пъти за една една седмица Левски да не вкара гол, макар и като гост, макар и в един и същи град. 

Да, двата мача бяха в различни надпревари, което означава, че са протекли по специфичен начин – за купата целта бе Левски да елиминира Ботев Гълъбово и го стори 9 минути преди дузпите. А в понеделник вечерта целта бе сините да бият Берое, което не се случи. И рекапитулацията от Стара Загора с две думи е: Нулио Роси. Както би се изразил класикът, вижда се и от самолет, че Левски не играе както трябва в офанзивен план. В последните метри от терена сините се мотаят, навъртат се около противниковата врата и там вече всеки разчита другият да измисли нещо. В последната третина на терена отборът изведнъж се разпада на индивидуалности. Повечето чакат на Обертан да бръкне в ръкава и да направи номер. Във вторник миналата седмица обаче Обертан го нямаше, нямаше и голови положения. Онзи ден французинът бе в състава и се създадоха някакви полуситуации, но пък нямаше реализатори. Нека отворим една скоба. Откъдето и да го погледнем, Левски  няма в редиците си централен нападател от високо ниво.

Сините си набавиха качество в другите линии, но нито Серджиу Буш, нито Жуниор Мапуку са висока класа. А и последният е нож с две остриета. На мача с Ботев Гълъбово при смяната си той изобщо не погледна Делио Роси в очите, нещо изскимтя с физиономия, подсказваща, че ако има как, би разкъсал треньора си на парчета на секундата пред публиката. Явно Мапуку и Роси изобщо не мелят брашно, така че това си е една цъкаща бомба. Румънецът пък има нисък таван на развитие. Притежава нелоши качества и физика за нападател, но Левски трябва да има поне един топнападател от по-висок ценови диапазон и наличните двама да бъдат резерви. И така, ако изпаднем в дребнотемие, пак ще си припомним, че огромна част от тези футболисти не са селектирани от треньора. Те бяха подбрани от Даниел Боримиров, който онзи ден, видите ли, видял умора в отбора. Ама що за безочие е това?! Борето, дето доведе какви ли не ментюги на „Герена”, някои от които не играли по 4-5-6 месеца, иска този тим за два месеца вече да лети и футболистите да са машини. Защо не казваше такива неща при кондиционния треньор Роко Перота, при когото наистина вторите полувремена бяха нагледна изложба на изморени футболисти и при когото травмите бяха повече от обичайното?

Ама как да искаш един отбор да изгради здрава основа, след като спортният директор преди половин година ни представи програма, чието изпълнение не се е осъществило и на 10 процента. Явно  Борето си сака Жадното и това си е. С постепенното внедряване на сини юноши и плавното надграждане. Ама тия неща и Милко Калайджиев няма да ги повярва.  Та думата е за публиката. Една част, притежаваща футболната култура на Боримиров и подкрепяща неговата стратегия, е готова да поиска оставката на Делио Роси. Дори заглавието „Нулио Роси” ще стане част от речника им просто защото резултатът за тях е преди всичко. Два месеца при италианеца и резултат – нула гола за два мача в Стара Загора и, общо взето, неатрактивен и прекалено дефанзивен футбол. Нищо че същата тази част от публиката бе готова да търпи безкрай Георги Иванов като директор и треньор само защото е мъжкар и вкарал 15 гола на ЦСКА. Готова е да търпи и Пелета, и Боримировци, и всички обичайни екземпляри, наричащи себе си големи левскари и притежаващи треньорски лиценз. Да се превъртат по хиляда и триста футболисти на сезон и изобщо всичко, което се случи на Левски през последните 10 години, да се случи още поне 5, но с наши хора, със сини сърца.

А другата част от публиката сега тегли чертата и отчита, че наистина е по-добре, че дойде финият и изискан господин от Лондон, който да смени софтуера и веднъж да започне от нулата, както си му е редът. Да, Левски в момента е доста далеч от титлата не само като точков актив, но и като отбор, който може да бъде реална конкуренция за първото място. А там е отбор, който е обиграван повече от година, изграден бавно, напоително и методически правилно. Следва друг отбор, чийто играчи са от още по-дълго заедно и който разполага с достатъчно потенциал и още повече финансов ресурс да направи обновление. На трето място пък е тим, който всеки момент може да се разпадне, което показва като на длан колко противоречива игра е футболът и как логиката е забранено понятие. 

Е как Левски, който е на 2 месеца, да бъде основен претендент за титлата още този сезон. Забравете за такава вероятност на първо време. Пък ако наистина ви се струва, че Делио Роси не е човекът за Левски, значи и следващият сезон по това време ще си говорим същото, само че с някой друг чужденец на пейката. Но ако и този път въпросният чужденец не е фокусник, значи да се върнем пак на вратата на Даниел Боримиров, да почукаме и да му се помолим да намери треньор, който няма да закъснява със смените. Някак си наистина ще е доста тъпо да нямаш търпение към Делио Роси, а преди това да си махал пренебрежително с ръка при всеки провален сезон на Левски. Много бързо хората забравиха как всяко лято си казваха, че толкова зле не е било никога. А никой не обръща внимание на изказванията на млади и перспективни наши треньори, че отдавна не са виждали Левски толкова добре подреден и толкова грамотен като отбор. Е да, не всеки има окото на специалист да види. Някои имат очи само за цифровото изражение на таблото, други пък са на средата, трети не знаят и те какво искат и така на „Герена” се объркват, защото нали най-важно е публиката да е доволна и да се върне на трибуните.

Жаклин Михайлов, "Тема спорт"