Още по темата

 

През лятото спортният директор на Левски Даниел Боримиров и тогавашният треньор Николай Митов бяха начертали програма, според която отборът да бъде формиран от играчи, изградени на „Герена", настоящи юноши на клуба и двама-трима класни чужденци. 

Черешката на тортата сред привлечените от първата категория бе Антонио Вутов. Момчето, което блесна със синята фланелка на 16 години.

Талантът, който в един момент тръгна да бяга от клуба, но в крайна сметка остана и получи правото да постави "капсула на времето" в основите на новия сектор А на стадион "Георги Аспарухов". Играчът, който още ненавършил 18 години, вкара над 1 милион лева в касата на клуба с трансфера в Удинезе.

След половин година под наем в Ботев Пловдив, в която Вутов се превърна в основен играч на канарчетата и им помогна да вземат Купата на България (вкара гол на финала срещу Лудогорец), сините направиха всичко по силите си, за да го върнат на „Герена". 

Взеха го под наем от Удинезе, за който той така и не изигра мач в Серия А. Такова бе желанието и на самия футболист, нищо че бултрасите го носеха на ръце, а Николай Киров държеше той да остане. 

"Вече съм натрупал опит, по-зрял съм", казваше Антонио, който искаше да бъде победител с Левски и да забрави престоите си в италианските Удинезе, Козенца и Лече. В родния си клуб той трябваше да се превърне в лидер, макар и все още да е на 21.

Подготовката му през лятото бе нарушена заради участия с младежкия национален отбор. После дойде нелепа контузия - сряза си крака в душкабина в хотел в Никшич преди реванша от Лига Европа срещу черногорския Сутиеска. 

Въпреки това Антонио започна първенството като твърд титуляр. Разписа се още във втория кръг срещу Витоша Бистрица и даде индикации, че ще е важна част от състава. 

Треньорската смяна и идването на Делио Роси трябваше да му даде преимущество пред останалите, защото заради престоя си на Апенините не би трябвало да има никакви проблеми при комуникацията с италианския щаб. 

С идването на Обертан мястото на плеймейкър бе заето. А заради нежеланието на Делио Роси да ползва играч със силен ляв крак на лявото крило Вутов бе пратен вдясно. 

Оттогава сякаш започнаха мъките за него. Той така и не успя да направи нещо, че да влезе под прожекторите вместо Габриел Обертан, Жорди Гомес и Давид Яблонски. 

Най-дискутираната ситуация, свързана с негово участие, пък бе тази, в която бе ударен на два пъти в лицето от левия бек на Лудогорец Натанаел, но бразилецът не бе изгонен...

За жалост Вутов не се запомни с друго негово отиграване - било гол (вкара още веднъж - на Ботев Гълъбово за купата), асистенция или пробив. С напредване на сезона младокът ставаше все по-изгубен на дясното крило. 

Защото нито има бързина за този пост, нито физическия капацитет да помага до дупка в отбрана, каквито са изискванията на Роси. Антонио не внасяше острота в нападенията, играта му съвсем избледня. В най-важните мачове през кампанията бе направо незабележим. 

Той бе най-слаб на терена при 2:2 срещу ЦСКА - отличи се с няколко грубости, а за да не бъде изгонен, бе заменен още на почивката. След това си представяне логично остана резерва срещу втородивизионния Монтана за Купата на България. 

След това започна срещу Лудогорец (0:2) в Разград, но бе изваден в 58-ата минута. За да дойде последният мач с Локо Пд, в който Антонио остана неизползвана резерва...

Определено Вутов има върху какво да се замисли. Той вече е разбрал, че Ботев не е Левски. И за да се наложиш на "Герена", освен талант трябва и инат. 

Протекциите от първия престой, когато бе юноша, вече ги няма. Макар и на 21 г., от него се искат неща, каквито от Гомес и Обертан. 

Летвата е висока, а с очакваната зимна селекция ще бъде вдигната още. И само от Антонио зависи дали не само ще си върне титулярното място, но и ще направи така, че за него пак да се заговори със суперлативите отпреди години.

Янаки Димитров, в-к „Тема спорт”