Още по темата

 

Забравете резултата за момент, Гарет Саутгейт със сигурност ще го направи. Той измерва успеха си с това, което е нематериално. Как се справиха дебютантите? Бързо ли се движеше топката? Направиха ли това, което им бе казано? Така че, общо взето, това бе една добра нощ за Англия. И ако някой си мисли, че Германия има неизползвани оръжия, то това в пълна степен важи и за Трите лъва.

Това бе най-неопитният състав на Англия от 1980-а насам със средна възраст около 25 г., а след напускането на Фил Джоунс в средата на първото полувреме заради контузия тимът остана и без играча с най-много мачове с националния отбор – защитникът на Юнайтед има „цели“ 24 двубоя.

Още от първата минута Саутгейт даде дебют на три момчета – вратаря Пикфорд, халфа Рубен Лофтъс-Чийк и острието Тами Абрахам. На мястото на Джоунс пък се появи надеждата на Ливърпул Джо Гомес, а в края и полузащитникът на Бърнли Джак Корк. Общо дебютантите в ерата на Саутгейт са 13, което показва накъде се е запътила Англия. Революция? Не, по-скоро еволюция. 

В началото на седмицата (понеделник) тимът до 17 г. от Световното първенство в Индия бе посрещнат в центъра „Сейнт Джордж Парк“ с почести. 5 дни по-късно на „Уембли“ младите лъвчета в мъжкия състав доказаха, че годината за всички младежки формации на Англия не е случайна, а заслужено безпрецедентна. Хората от Футболната асоциация не пропуснаха да отбележат, че „това е верният път, План 2022 е в ход“. 

Оказа се, че децата са добре. А в случая на Рубен Лофтъс-Чийк - малко повече от това. В лицето на халфа на Кристъл Палас Англия имаше своя номер 10, главният креативен елемент, който пристигна на „Уембли“ само с 1 гол в кариерата си във ВЛ. Въпреки всичко това момчето от Люишъм се представи отлично, докосна топката 67 пъти – най-много от всички на терена, а прецизността на пасовете му бе забележителните 96%.

Най-хубавото беше, че Рубен изглеждаше като опитен международен състезател, което не е никак зле за човек, който дебютира. Лофтъс-Чийк бе очарователното присъствие на „Уембли“, макар да е описван от наставниците си на клубно и международно ниво като „срамежлив и скромен“. Но не и на терена - дебнеше в свободното пространство, отнемаше топки и прокара няколко страхотни паса към съотборниците си. 

„Със сигурност научих много от този мач. Гарет Саутгейт ми каза да покажа най-доброто от себе си. Той ми беше наставник при младежите в продължение на почти три години и по тази причина това сега не е нещо ново за мен. Мисля, че имам шанс за световното първенство, но сезонът е дълъг и трябва да продължа да се развивам. Здраво стъпил съм на земята, но се надявам да имам шанса да се кача на самолета“, заяви срамежливият Лофтъс-Чийк, след като бе избран за Играч на мача. Гарет Саутгейт не спести похвалите си към него:

„Виждал съм го да играе по този начин още в отбора до 16 г. Независимо от силното му присъствие понякога той не е достатъчно уверен в себе си. Тази вечер обаче му трябваха само 10 минути, за да се огледа наоколо и да каже, че може да се справи. Рубен разполага с топкачества и заради това е с нас. Широката общественост може би не го познава достатъчно, но ние вярваме в неговите възможности, както и в тези на останалите момчета, които играха. Не съм изненадан от показаното“.

По много причини Лофтъс-Чийк е рядкост. Той е висок, здрав физически, но много бърз и техничен. С други думи, Рубен е играч със силно присъствие, но с деликатно докосване. Не му бе нужно много време, за да го демонстрира в дебюта си. Той напълно обезличи Месут Йозил, който сякаш не бе на терена. Статистически 21-годишният халф на Трите лъва го превъзхождаше във всеки един показател. 

Сега той просто се нуждае от време. Никой в момента няма представа колко добър би могъл да стане и кои жизненоважни точки в неговото развитие може да бъдат пропуснати. Висшата лига има много атрибути, но преработката и развитието на млади английски играчи за международен футбол не е един от тях. Лофтъс-Чийк обаче е името, за което говори всеки след контролата със световния шампион Германия. 

Материал на "Тема Спорт"