В сравнение с предишната футболна седмица, тази мина твърде спокойно и дори скучно. Ако не бяха двете малки изненади - загубата на Левски и победата на ЦСКА, дори можеше и да не разберем, че се е играл футбол в родината ни.

Малко са и нещата, които заслужават да бъдат иронизирани. Претенциите към съдийството са си нормална част от живота, така както дишането. Дори си мисля, че в някои случаи треньорите изобщо не искат да хулят арбитрите, но когато им бъде зададен шаблонния въпрос: "Доволни ли сте от съдията" устата им сама се отваря и започва...

Добре че е Венци Стефанов да разнообразява от време на време. Какво щеше да прави българския футбол без боса на Славия, нямам представа. Но прозрението му след мача с Литекс: "Явно в Ловеч някой от нашите играчи трябва да бъде убит, за да свирят дузпа", беше великолепно! Макар че... БГ играчите умеят толкова артистично да се въргалят, че дори и някой да ритне топа, Николай Йорданов ще му покаже жълт картон за симулация.

И тъй като няма много за коментиране около самите мачове. Ще се спра на една новина, която на пръв поглед няма нищо общо с българския футбол:

"Дилма Русев бе избрана за президент на Бразилия!"

Три пъти ура за бразилката с български корен от габровския край. Това, че е от точно от този край обяснява и защо е силна в икономиката. Все пак габровци са известни с умението си да спестяват, а за известен период в новата ни история Габрово е бил наричан "Българския Манчестър".

Къде е връзката с футбола?

Тайничко се надявам българското в Дилма да избие, ако не стане от само себе си, винаги можем да и пуснем "Една българска роза" и да я подсетим. Своеобразното възраждане у г-жа Русев ще доведе до затопляне на българо-бразилските отношение и безчет облаги за нашата страна. В сферата на спорта, се сещам за няколко:

Първо, националният ни отбор по волейбол вече няма да бъде бит като маче у дерек навсякъде от Бразилия. Все по-често Резенде ще губи умишлено мачовете, в името на нашата дружба. Очаква се и към трикольорите ни да се присъединят един посрещач и един резервен разпределител от Страната на кафето.

Второ, Лотар Матеус ще върне в националния ни отбор по футбол Лусио Вагнер, а Жоазиньо и Маркиньос ще получат повиквателни. За трудните мачове от братска Бразилия ще ни отпускат я Робиньо, я Роналдиньо, а за най-трудните мачове целият бразилски тим ще се облича в бяло-зелено. Проблем е само кой ще играе Чавдар Янков, защото той лесно се познава по ушите...

Трето, селекционерът на "селесао" ще поведе нова кампания за Нилмар. Този път бразилците ще опитат не да спрат, а да изпратят младия си талант в родната "А" група. Нилмар ще мине пробен период в Левски, където ще бъде зорко наблюдаван от дуото Петров - Иванов. В случай, че се окаже твърде слаб за "сините" (б.а. - което е доста вероятно), той ще потърси подслон я в Ловеч, я в Бургас, където да развие уменията си и да се подготви за западноевропейската сцена.

Четвърто, Адриана Лима може да дойде в България. Не, че има нещо общо с футбола, но пък звучи добре.

На прима виста, това е. Ако вие се сещате за други ползи от бъдещата българо-бразилска уния, чувствайте се свободни да ги споделите или във форума под статията, или в отделна статия в рубриката ни Читателски писма.

Остава да си пожелаем интересен четвъртък и извън иронията - успех на Левски и ЦСКА в евротурнирите. Всяка спечелена точка - юмрук в лицето на западноевропейския футбол!

Александър Македонски, Gol.bg
a.makedonski@gol.bg