В неделя вечер на стадион „Георги Аспарухов“ ще се изправят два от претендентите за титлата. Левски посреща Лудогорец и при успех ще се утвърди на първото място в подреждането и ще дръпне с четири точки на отбора, който доминираше в последните четири сезона и у нас и неизменно печелеше титлата.

На „Герена“ ще се срещнат два клуба, започнали с различни нагласи кампанията. В началото важното пред сините бе най-накрая да подредят къщичката си. Селекцията, която мина под знака на „взимаме само свободни агенти“, се проточи доста дълго.

Причината е, че голяма част от средствата в клуба отиваха за погасяване на стари задължения. В Разград бяха на другия полюс – парите не се пестяха, но съставът също не бе окомплектован навреме. Лудогорец обаче взе играчи, за повечето от които плати сериозни за родните стандарти суми. И те получават в пъти повече от колегите си на „Герена“.

Двата отбора се представят коренно различно от прогнозите в началото на кампанията, а безоблачният марш на Лудогорец към поредното отличие засега не се осъществява. Дотук спокойно можем да обобщим, че в Разгад разполагат с класни играчи, а на „Георги Аспарухов“ с отбор. Оттам идва и първото място на сините и второто на Лудогорец, въпреки, че шампионите имат по-силни единици в почти всички линии на терена.

ВРАТАРИТЕ

На този пост има паритет. Левски разчита на бившия сръбски национал Боян Йоргачевич, докато за Лудогорец пази друг представител на югославската школа – хърватинът с канадски паспорт Милан Борян. И двамата показват стабилни изяви.
Синият страж държи постоянно ниво, след като в първите два кръга показа колебания. След това влезе в ритъм и дава нужната доза спокойствие на отбора. Показа се и като отличен дузпаджия. В 6 от 11-те шампионатни срещи не допусна топката в мрежата си.
Борян успя да замести по най-добрия начин Владислав Стоянов, който първо закъсня за лагер-сбор на отбора, а след това се контузи. Затова на родния национал ще му е трудно да върне титулярното си място. Милан направи най-силния си мач срещу Берое в Стара Загора – вторият случай, в който успя да опази мрежата си суха (има две в шест мача в А група). Под Аязмото на три пъти му помагаха гредите, но в доста ситуации с отличния си рефлекс спаси отбора от поражение. Дотук не прави сериозни грешки.

ЗАЩИТАТА

В Лудогорец националите в ариергарда се прескачат – в родния са Георги Терзиев, Александър Александров, Йордан Минев. Козмин Моци е част от селекцията на Румъния. Миналата година от Примера дивисион пристигна Браян Ангуло, който в един момент бе част от разширения състав на Колумбия, а през лятото пристигнаха бразилците Натанаел от Атлетико Паранаензе и Сисиньо от Сантос. Тоест, в Разград треньорите имат избор, който никой друг от родните тимове не може да предложи. Въпреки това Лудогорец е допуснал с два гола повече от Левски – 9 срещу 7.
Сините не могат да извадят такова качество, играчите им не притежават такива визитки, но именно в тази зона показват значителен прогрес спрямо миналия сезон. Въпреки, че в някои двубои се залагаше на двама юноши (Деян Иванов и Мики Орачев), сините не показваха големи амплитуди в представянето си. С привличането на Живко Миланов нещата вдясно се стабилизираха, вляво е ветеранът Веселин Минев. В центъра Аймен Белаид и Максимилиан Карнер не са нищо особено, но вършат добра работа.

ХАЛФОВЕТЕ

Най-хвалените в Левски от началото на сезона са Георги Костадинов и Джереми де Ноойер. Двамата впечатляват с работоспособността си и са в основата на силното представяне на сините. Ще трябва обаче да продължават по същия начи през този и следващия сезон, за да го докарат до име като това, което са си изградили Светослав Дяков, Андрей Препелица, Анисе Абел и Лукас Саша. Те обаче не успяват да се стиковат достъчно. И до момента бившият капитан на Стяуа Препелица така и не е убедил никого, че е от толкова висока класа, каквато „пише на етикета му“. Бразилецът Саша се доказа в ЦСКА и Апоел Тел Авив, но сега по-често е на терените в Б група, отколкото в стартовата единайсеторка. Капитанът на Лудогорец и България Светослав Дяков също бележи регрес в представянето си.
При плеймейкърите Лудогорец има Марселиньо – той е в Топ 3 на футболистите у нас, а за заместник налице е друг бразилец – Вандерсон. Те превъзхождат Владимир Гаджев и Мигел Бедоя.

НАПАДАТЕЛИТЕ

Тук Лудогорец има голямо предимство. Не само като име на централния си нападател, но и като качества. А Клаудиу Кешерю доказа правилото, че точните стрелци струват много пари. В Разград се охарчиха за него, но той не подведе (за разлика от представянето на голяма част от другите нови попълнения). Румънецът реализира 5 гола в седем мача. Двамата централни нападатели на Левски – Умар Диаби и Атанас Курдов са с 1 гол общо. Това казва всичко. Лудогорец има сериозно предимство и при крилата. Треньорът Едуард Ераносян може да избира измежду взетия от бразилския гранд Сао Пауло Жонатан Кафу, пристигналият от Цволе Джоди Лукоки, утвърдилият се у нас Върджил Мисиджан, национала Михаил Александров (той обаче очевидно не е във форма). Стойчо Стоев дълго време искаше от клуба да му осигури разнообразие на фланговете, но в един момент разчиташе на юношите Мики Орачев (който е ляв бек) и Божидар Краев. Македонецът Денис Махмудов до момента е пълно разочарование, а последното попълнение Линел Китамбала е загадка, защото до момента е действал само като централен нападател.

ТРЕНЬОРИТЕ

Като бивши офанзивни играчи Стойчо Стоев и Едуард Ераносян залагат на нападателния футбол. Въпреки това, нещата в предни позиции не им се получават по най-добрия начин. До момента обаче наставникът на сините по-успешно успява да извади силните страни на футболистите си, докато тези на разградчани остават с неразкрит потенциал.
Като цяло специалистите имат сходни визитки и еднакви успехи – и двамата са спечелили по една титла в България с провинциални отбори – Едо с Локо Пд през 2004-а, а десет години по-късно Стоев с Лудогорец. Ераносян може да се похвали, че е шампион на Ангола, но Стоев има на сметката си достигане до 1/8-финал в Лига Европа. Освен това арменецът има черно петно във визитката си от престоя си в Кипър.

Материал на "Тема спорт"