На 3 февруари 2013 година старият сектор А на стадион „Георги Аспарухов“ отиде в историята. В 16:31 часа предупредителните сирени заглъхнаха, а под сипещият дъжд се чуха последвателни взривове... Седем секунди по-късно от козирката не бе останал помен, а мъгла от прах замени заллъхващият тътен. 350-те килограма взривове свършиха своята работа. От старата трибуна остана само кулата с часовника (впоследствие и тя бе демонтирана), която трябваше да отброява времето до отварянето на съоръжението след грандиозната реконстукция.

Тя трябваше да протече на три етапа – сектор А да отвори врати за фенове на 24 май 2014-а година, когато бе отбелязан вековния юбилей на клуба. След това трябваше да се премине през сектор Б, а от 2015/2016 да се работи по но сектор В. До 2018-а година „Герена“ трябваше да има готов и сектор Г, като капацитета на целия стадион да е 28 хиляди постоянни седящи места, и още 4 хиляди подвижни... 

Плановете обаче са едно, а осъществяването им съвсем друго. В това се убеди и председателят на Управителния съвет на Левски Иво Тонев, който лично отговаря за строителството. Три години по-късно централната трибуна все още не може да приема фенове, потвърждавайки опасенията на тогавашния съветник на Тонев – Иван Вуцов, който преди взрива заяви: „Ще гръмнем, за да изплашим махалата, но на Левски стадион сега не му трябва, необходими са други приоритети“.

Спънките започнаха още от самото начало. Едва на 5 юли 2013-а клубът направи първа копка – дотогава чакаше разрешение за строеж, за което бяха броени над 500 хиляди лева. На тържествена церемония в основите на новата трибуна бе поставена капсула на времето с послание към следващите поколения, шампионски медал и шалче. Главният изпълнител даде обещание сектора да бъде завършен в срок до 100-годишнината – на 1 май 2014 трябваше да бъде готов, а капацитетът му да е 6000.

Продължиха и уверенията, че финансирането на трибуната е осигурено, въпреки че дългоочакваният спонсорски договор с „Газпром“ така и не бе сключен. „Имаше много невярващи, много хора се опитваха да ни иронизират, но както виждате, каквото сме казали, ние го изпълняваме“, изпъна се Тодор Батков. Само половин година по-късно всички обещания увиснаха със страшна сила, а строежът бе блокиран заради неплатени сметки. Главния изпълнител се оттегли, а работите през зимата „замразени“. Камъните отидоха в градината на Иво Тонев, а на всички бе ясно, че Левски няма да празнува един век на своята арена. А неволите съвпадаха и с трусовете и смяната на политическата конюнктура в страната. 

Все пак половин година по-късно работата по обекта бе подновена. Фирмата, която се нагърби, строи за собствена сметка, а клубът ще изплаща сектора с бъдещи приходи от продадените за него билети. Това е официалното обяснение. Три години след взрива, новата трибуна е пред финиширане. Тръгвайкии по централната алея на спортния комплекс „Герена“ веднага се забелязва внушителната й фигура. От фасадата й те гледат два огромни винила. Вляво е този с основателите на клуба, а от този вдясно спокойно те гледа Георги Аспарухов – Гунди. Минувачи, разхождайки се в намиращия се в непосредствена близост парк, минават и правят по някоя снимка.

Зад оградите на обекта кипи работа. Вече е поставена дограмата на фасадата. Работници действат във вътрешността на трибуната, където се правят замазки, поставят се плочки. Текат работи и по моста, който свързва сектора директно с булевард „Генерал Владимир Вазов“. По него ще преминава автобуса на Левски и този на гостуващия отбор, които ще паркират в отделен ВИП паркинг, стоящ близо до съблекалните. Извършват се дейности и по ложите. И всичко това сякаш под стриктния поглед идващ от паметника на Гунди. Трибуната, която представлява пететажна сграда, се извисява доста над сгушилите се в двата й края сектор Б и сектор Г – по-висока от над 2 пъти от тях. Естествено, има още работа и по фасадата, която в завършен вид трябва да предсавлява мозайка, в която се преплитат „Л“ и „V“ – символите на Левски и победата. 

От страната на терена всичко е готово, за да могат да бъдат монтирани седалките. Този процес обаче се бави. Причината – първо трябва да бъде поставена козирката. Вече и малките деца знаят с подробности за нея – какви са болтовете, с които ще бъде захваната за бетона, с каква мембрана ще бъде и как времето трябва да се стопли, а термометрите да показват денонощно над 8 градуса по Целзий, за да бъде монтирана тя. За направата и поставянето и ще отидат над милион лева... Но имат ли ги в Левски, или ще получат държавна помощ? Всъщност от клуба така и не направиха нищо, за да разсеят съмненията за задкулисие. А обещатана прозрачност я нямаше – на сайта липсваха периодичните доклади за строежа, въпреки че Иво Тонев няколко пъти обявяваше, че такива ще има. Вече трябваше да е ясно кога и на какви цени ще стартира продажбата на абонаменти карти и ВИП-пропуски за трибуната, но все още не е... 

Очертава се през лятото сектор А на „Герена“ най-накрая да е готов. Въпреки, че първоначалният план бе доста изменен (няма да има подземен паркинг заради високи подпочвени води; ще се ползва настоящето осветление, а няма да бъде правено ново; няма да има фотоволтаици на козирката, защото проектът се оскъпява прекалено много и т.н.), клубът все пак ще се сдобие с модерна трибуна. В нея ще има 16 скай-бокса, всички удобства за медии и фенове, ресторант, заведения за бързо хранене, просторни съблекални, медицински център, зала за загряваки, съдийска стая, музей на около 200 квадрата. Като се тегли чертата се очертава всичко да излезе около 12 милиона лева. След пускането му в експлоатация ще започне и дискусия за строеж на сектор Б.

От фенклубовете вече обявиха, че ще допуснат старата трибуна да бъде съборена само ако има ясни и прозрачни правила за финансиране на новата (въпреки че ще бъде значително по-евтина), както и че тя ще бъде завършена в срок. Но нека не бързаме. Желанието на запалянковците е първо да стъпят в сектор А, на който са израснали няколко поколения левскари. Едва когато от нея се понесат радостни викове, тогава ще се мисли за друго. Защото от новата указателна табелка пред сектора пише (след като строителството му бе поета от новата фирма) – „Дата на откриване на строителната площадка – 20.05.2014 г.; Планирана продължителност на работите – 15 месеца“. Време, което също отмина.

Янаки Димитров, "Тема спорт"