Изминаха близо седмица от отпадането на Левски от Европа. Страстите поутихнаха, а сред най-коментираните теми от феновете бе кой е главният виновник за края на евромечтите и през този сезон. И както става обикновено най-лесно е веднага да бъде посочен човекът, който бе постоянно под светлината на прожекторите.

Миналия четвъртък това бе Венцислав Христов. Пропуските му пред вратата на противника бяха три, два от които сто процентови. При единият от тях ударът му мина над напречната греда, а в другият случай, след като направи за смях бранител на Марибор, карайки го да падне на земята, изстрелът му бе отразен от вратаря с крак.

Няма как да подминем и третия момент, в който Венци можеше да закове пирона в ковчега на Марибор. Това бе при подаването на Веско Минев, при което нападателят изскочи от дълбочина и засече с глава от движение в опит да прехвърли стража, но и този път не намери целта. След този момент малко хора са обърнали какво направи нападателят – погледна към небето, търсейки отговор от Господ. Най-мрачната нощ за Христов… 

Истината обаче е, че това бяха всички му кахъри. Всъщност той не игра никак лошо и ако изключим малшансът пред гола, то това бе един от силните му мачове за Левски. И знаейки, че някой ще кажат, че не е въпрос на шанс, а толкова си може, ще споменем сблъсъка с Черно море, в който Христов вкара три от три положения. Дори в злощастния за сините четвъртък нападателят не заслужава да бъде хулен. 
Той имаше ключов принос за гола на Нар, което остана на заден план и не бе забелязано от доста хора.

Христов свали висока топка с глава и изведе крилото един на един срещу 17-годишния Ходжич. Таранът свърши много черна работа, която ще остане неоценена, заради пропуските. Той навъртя може би най-голям километраж от сините, бе ту на единия, ту на другия фланг, ту в средата, търсейки пролука в отбраната на Марибор. Венци игра със сърце и се бори по всички точки на терена. Затова нека феновете го съдят за пропуските му, но не й да казват, че не е оставил душата си на терена. Ясно е, че Христов едва ли някога ще бъде обичан на „Герена“. Той винаги ще е чужд, независимо какво ще направи. 

Но когато след 68-ата минута в четвъртък Левски напускаше Лига Европа, точно чуждото момче даваше сърце и душа, за да промени нещо. Е, не успя. Но се прояви като войн в този отбор. Таранът не може да бъде съден, че не опита. Опита и то какво ли не – взимаше топката от центъра, напредваше и влизаше в комбинация със съотборник, за разлика от другите излизаше на голови позиции... На няколко пъти подаде удобни топки за Де Ноойер, чийто удари се дотъркяляха едва-едва до ръцете на вратаря, в друга ситуация изведе Аниете, но той си поведе прекалено силно. Но стига толкова за Христов. Спринтът му в последните минути към собственото наказателно поле казва всичко. Нека бъде съден, но с аргументи. 

„Венци, никога няма да те предаде“, каза Стойчо Стоев. А след това таранът защити думите на треньора си на терена. Но сега на „Герена“ малко хора вярват на Христов, а агитката едва ли някога ще му даде своята обич. Едва ли щеше да е по-различно дори и да бе вкарал на Марибор. Просто той винаги ще бъде приеман като чужд, освен ако не започне да прави някакви чудеса и то в поредица от мачове.

Материал на "Тема спорт"