Феновете на Ливърпул имат една песен под музиката на "Бийтълс", в която се пее, че "всичко за което мечтаем е отбор от Карагъровци". За първи път я чух наживо на финала на Шампионската лига през 2007 г. в Атина. Всеки би си помислил, колко странно е да искат отбор от играчи като Каръгър - който честно казано не блести с някаква особена техника.

Но Джейми Каръгър е надарен с нещо друго, което го прави особен в сърцата на феновете - лоялност. Онзи ден защитникът на Ливърпул обяви, че спира с футбола. Там, където започна всичко за него - при червените.

Феновете го обичат, не защото е изключителен играч, а защото винаги дава всичко от себе си за Ливърпул. Заради желанието, раздаването и лоялността. Което в днешно време не се среща често.

Не винаги всичко е вървяло добре за Каръгър. Преди време той обираше толкова много критики  от феновете за представянето си като десен защитник, че дори баща му започна да се обажда по телефона на критиците, за да им каже какво мисли за тях.

"Беше труден период, точно след като взехме три купи през 2001 г. и завършихме втори, но в следващите две години нещата не се развиваха добре при Жерар Улие. По онова време Арсенал властваше в Англия, а Реал Мадрид - в Европа. Там бяха крайни защитници като Ашли Коул, Лаурен, Мичел Салгадо. Хората гледаха към тях и начина, по който атакуват и си мислеха - не ни трябва повече Кара", признава самият защитник.

Но всъщност той трябваше на Ливърпул. След назначаването на Рафа Бенитес през 2004 червените изградиха защитата си около него. От човек, който според мнозина бе слабото звено в отбраната, той се превърна в човек, който играе на всяка позиция, за да запълва оставените дупки.

Карагър се превърна в крайъгълен камък на отбора, който спечели Шампионската лига през 2005 г. и редовно стигаше почти до края на този турнир, където се изправаше срещу играчи като Зидан, Ибрахимович, Ето'о, Роналдиньо и дори младия Меси. И почти винаги Каръгър печелеше тези битки.

Точно затова феновете на Ливърпул са приели новината, за оттеглянето на Кара със свито сърце. Защитникът спира с футбола в края на сезона, като в момента той има 723 мача за Ливърпул и по този показател е втори единствено след Йън Калахън.

Никой не си е представял това, когато през сезон 1996/97 Карагър проби от младежкия тим на Ливърпул в първия, като силен, но ограничен централен защитник. Той бе използван и в центъра на отбраната и по двата фланга, но чак след идването на Рафа Бенитес Карагър започна да изглежда като истинска част от отбора.

Много защитницити са по-бързи от Джейми, много могат да скочат по-високо или да покажат повече мускули в битката с нападателите. Мнозина могат да боравят с топката по-добре от Кара. Но малцина могат да усетят по-добре от него, откъде ще дойде опасността.

Той показваше преди и сега отново, след като бе върнат в титулярния тим от Брендън Роджърс, че си остава труден съперник и човек, който чете играта без проблеми.

Колко добър обаче е той? В най-добрия си период между 2005 и 2009 Кара беше играч, който би направи по-силен всеки отбор в Европа. Добър колкото Фабио Канаваро, носителя на Златната топка за 2006, колкото Рио Фърдинанд или Джон Тери? Едва ли. Но не беше далеч от тяхната класа.

По времето на Карагър централните защитници в Англия бяха много и силни. За това говорят и ограничените възможности, които той имаше в националния тим. Там той се бореше с Фърдинанд, Тери, Сол Кембъл, Ледли Кинг и понякога (когато бяха здрави) Джонатан Уудгейт и Уес Браун.

Карагър се оттегли от националния с разочарование през 2007, само за да направи изненадващо завръщане за Мондиал 2010. Справедливо е да се каже, че класата на централните защитници на Англия по времето на Карагър беше много по-висока, отколкото сега.

Карагър е футболен интелект, който бе оформен от собственото желание да се усъвършенства. Той изучаваше собствената си игра, както и тази на съперниците в търсене на подобрение.

"Аз просто обичам футбола. Мразя тези, които играят, но не са заинтересувани от спорта ни. Те го правят, само защото са добри в това, но не обичат футбола. Ако нямаха талант, въобще нямаше да се интересуват от играта. С някои футболисти може да си говориш за грандовете в Европа, а те не знаят, кои играчи са в тези отбори. Не критикувам тези хора, но не ги разбирам", каза преди време Карагър.

Кара е обсебен от футбола. Затова е трудно да си представим, че той ще стои далеч от играта, дори и когато се оттегли. Може би ще направи като Гари Невил, който като качества и кариера много напомня на Карагър, и ще се впусне в анализите по телевизията. Това, което Кара със сигурност ще направи е да осъвършенства уменията си и да вземе лиценз, за да се върне в играта като треньор или мениджър.

Също като Невил той има знанията, отдадеността и желанието да постигне успех във всичко, с което се захване. И съм убеден, че ще го направи.