Невероятният сезон във Висшата лига не спира да ни предлага изключителни неща. Само до преди 10 дни Ливърпул бе на гребена на вълната с 12 поредни победи и без загуба от началото на годината. Снощи отборът на Брендън Роджърс записа втори пореден провал и то толкова звучен, че няма как да не остане в съзнанието много дълго време. Така както финалът на Шампионската лига в Истанбул ще стряска тифозите на Милан во веки веков.

Провалът на Ливърпул имаше подобни размери. Червените водеха срещу Кристъл Палъс с 3:0 12 минути преди края, за да стигнат само до 3:3. През 2005 година Милан изпусна по този начин европейската титла, а сега Ливърпул изпусна титлата на Англия. Този трофей, който феновете на мърсисайдци чакат вече 24 години.

Ако добавим и предишния мач, в който Ливърпул загуби с 0:2 от Челси у дома, се вижда ясно едно нещо - Брендън Роджърс има още много какво да учи. Мнозина говореха за това, как на състава на Ливърпул липсва опит. Но същото важи и за мениджъра.

Да, червените си остават най-зрелищният тим в първенството, който не спира да забавлява. Но за да печелиш трофеи, трябва освен да играеш добре, да знаеш, кога какво да правиш. А Ливърпул в последните 2 мача показа, че още не се е научил на това.

Много е говорено за защитата на мърсисайдци, която вече е пуснала 49 гола във вратата си този сезон. Твърде много, за да можеш да спечелиш титлата. Но не това е основният проблем в последните две седмици.

Проблемът е, че Ливърпул е твърде нетърпелив. Твърде неспокоен и твърде много иска да играе винаги по един и същи начин. Това се видя още в мача с Челси. Сините дойдоха на "Анфийлд" с една единствена цел - да паркират автобуса, да бавят времето и да спрат съперника. И успяха на 100%. С две атаки в мача, след грешки на Ливърпул, играчите на Жозе Моуриньо спечелиха с 2:0.

А подходът на Ливърпул трябваше да е различен. След като видя за какво е дошъл Челси, Роджърс трябваше просто да играе за равенство, което щеше да остави шансовете за титлата в ръцете на отбора за последните два кръга. Вместо това Ливърпул атакуваше и атакуваше. Нетърпелив да покаже отново зрелищния футбол. Да докаже пак на всички, колко добре играе. И загуби.

Същото бе и вчера срещу Кристъл Палъс. Преди мача Роджърс каза, че би се радвал на победа с 1:0. Но през цялата среща не се видя, че той желае подобно нещо. След два бързи гола в началото на второто полувреме, Ливърпул водеше с 3:0. И изведнъж се хвърли да увеличава головата си разлика, която можеше да играе роля в крайното класиране. Преследваха рекорда на Челси от 103 гола, до който остават само 4 попадения.

Червените напълно забравиха, че всъщност трябва да спечелят този мач. Показаха неспособността си да владеят нервите си. Играчите не спряха да атакуват. Мениджърът направи две промени, но не пусна играч, който може да помага в дефанзивен план, дори когато Кристъл Палъс върна едно попадение.

А защитниците на Ливърпул също не играеха в защита. Мартин Шкъртел, автор на толкова много голове този сезон, забрави, че работата му всъщност е да пази вратата на отбора си.

Докато головете валяха през огромните дупки в защитата на Ливърпул, мнозина сигурно са си спомнили един друг подобен тим, който радваше окото и вълнуваше всички - Нюкасъл на Кевин Кигън. По същия начин джордитата оставиха титлата да им се изплъзне, когато през 1996 г. водеха с 3:2 в добавеното време срещу Ливърпул, но загубиха с 3:4. Мачът снощи напомни много на онзи момент. Същата лудост.

Онзи зрелищен тим на Нюкасъл завърши два пъти поред втори, но така и не изпълни потенциала, с който разполагаше. Пред Брендън Роджърс стои задачата да не позволи същото да се случи с Ливърпул. Той трябва да научи своя тим да печели пестеливо и да играе защитно, когато това се налага. Защото всичко, което Ливърпул трябваше да направи снощи бе да победи, а не да преследва голови рекорди. Но отборът стана жертва на своите собствени амбиции.

Провалът на червените е огромен и ще се помни много дълго време, ако това равенство лиши тима от титлата. Играчите напуснаха терена облени в сълзи, а само преди 2 седмици камерите следиха как Стивън Джерард надъхваше своите с думите "Това няма да ни се изплъзне", след победата с 3:2 над Ман Сити.

Сега задачата пред Роджърс е да научи своя тим да контролира емоциите си. И да има хладен ум, а не да бъде запомнен като камикадзе.

Въпреки всичките пропуски от последните дни, Ливърпул ще бъде запомнен като емоцията на този сезон. Независимо дали ще стане шампион или не. А догодина ще има и предизвикателството наречено Шампионска лига, с което да се справя. От Роджърс зависи неговият тим да не се превърне във втори Нюкасъл.

ПЕТЬО ПЕТЕВ