Ливърпул загуби три от петте си първи мача във Висшата лига на Англия. Какво не е наред в стана на червените (освен очевидната липса на Суарес), дали нещата ще се променят занапред и какви са перспективите пред червените този сезон?

Статичните положения

През миналия сезон Ливърпул бе неудържим при разиграването на статичните положения, като реализира най-много ъглови удари (12) и фаулове (11) във Висшата лига. Това позволи на Мартин Шкъртел да вкара 7 гола, колкото имаха Питър Крауч, Самир Насри и Давид Силва.

През сезон 2014/15 Ливърпул засега не е вкарал нито едно такова положение, но затова пък се пропука на два пъти в пет мача в подобни ситуации.

В двубоя с Астън Вила всеки корнер на бирмингамци водеше до непохватни опити да бъде покрит Филип Сендерос. Именно от главата на защитника топката отскочи към Агбонлахор, който вкара единственото попадение на „Анфийлд“.

Седмица по-късно нещо подобно се случи на „Ъптън парк“ – Джордан Хендерсън не се справи с Томкинс след един фаул и Уинстън Рийд добута кълбото в мрежата.

Докато новаците в състава продължават да свикват един с друг и да се сработват, статичните топки можеха да се превърнат в главен коз на Ливърпул. Вместо това те станаха негова ахилесова пета.

И щом стана дума за новите играчи...

Прекалено много новобранци

Това беше очевидно. Не може да купиш осем играчи и да разчиташ, че всички те веднага ще се впишат в схемата ти. Лазар Маркович направи добро впечатление срещу Манчестър Сити, Алберто Морено беше №1 на терена срещу Лудогорец и вкара невероятно попадение срещу Тотнъм. Деян Ловрен само срещу Шпорите записа две решаващи отнемания на топката в критични ситуации. Марио Балотели и Хави Манкийо пък спасиха първия мач в Европа.

По отделно новите в Ливърпул изглеждат доста добре, но активната ротация на Роджърс допринесе за това, че тези момчета просто не знаят какво да чакат един от друг.

Срещу Сити головете на Гражданите паднаха заради проблеми на левия фланг на защитата на Ливърпул, където Ловрен и Морено за първи път играеха заедно. Срещу Тотнъм едно от малкото опасни положения в полза на Шпорите възникна, след като Ловрен ненужно се хвърли да се бори във въздуха с футболист, когото вече бе прихванал Сако. Така хърватинът оголи зоната си в наказателното поле и там нахлу опасно Чадли.

Ясно е, че се иска време за сработване. Ясно е, че няма как да се очаква идеално взаиморазбирателство след пет-шест мача. Но докато Роджърс продължава да търси най-добрите съчетания в отбрана и в средата на терена, Ливърпул може да изостане прекалено много от конкурентите и да не му остане време да ги настигне.

Контузиите

Даниел Стъридж, Джо Алън, Емре Джан, Глен Джонсън, Джон Фланаган. Първенството на Англия стартира само преди месец, а Ливърпул вече изигра няколко мача без една от големите си звезди, без един футболист от основния състав, без двама важни за процеса на ротиране играчи и без Глен Джонсън.

Последствията от травмата на Стъридж са очевидни – само два гола от игра в последните мачове срещу Астън Вила, Лудогорец и Уест Хем.

Отсъствието на Алън, Джан и Джонсън/Фланаган също оказва влияние. Първият е №1 в състава що се касае до отнемането на топката. Джан би могъл да замени Стивън Джерард, който не бе на ниво срещу Уест Хем след двубоя с Лудогорец през седмицата. Фланаган или Джонсън можеха да позволят на 20-годишния Манкийо да си поеме глътка въздух.

Постоянните тактически размествания

Само срещу Лудогорец мениджърът Брендан Роджърс на три пъти размести играчите си. Ливърпул започна със схема 4-3-3 със Стърлинг и Лалана на крилата, след излизането на Борини премина към 4-4-2 с ромб в средата, а накрая заложи на класическата 4-4-2 с Хендерсън вдясно.

Срещу Уест Хем рокадите продължиха. Още в 20-ата мин. Сако смени Манкийо, Стърлинг стана халф-бек и Ливърпул заигра по модерната система 3-5-2. Това помогна на червените да се върнат в мача, но когато Уест Хем окончателно се затвори в защита, нямаше никакъв смисъл от трима централни защитници, че и Джерард пред тях. Червените не само че не успяха да изравнят, но и допуснаха трети гол след нелепа грешка на Сако.

Отсъствие на алтернативен план за действие

През миналия сезон Ливърпул загуби титлата заради поражението от Челси на „Анфийлд“. Тогава червените се изправиха срещу „автобуса“ на лондончани и не успяха да се справят със синята стена.

Няколко месеца по-късно Ливърпул, след като смени половината отбор, проведе пълноценна предсезонна подготовка и привлече Балотели и Ламбърт, които нямат проблеми в играта с глава, продължава да изпитва затруднения срещу сгъстена защита.

Щом Астън Вила се окопа в собствения пеналт, а червените взеха да местят топката от крило на крило, да ходят пеша в центъра на терена и безсмислено да сипят кълбото в наказателното поле, стана ясно, че Роджърс продължава да няма никаква представа как да разтегли отбраната на съперника, когато вместо четирима души в зоната пред вратата има седем или осем противникови играчи.

Ливърпул вече загуби няколко важни точки по тази причина, а в следващите месеци броят им може да нарасне.

Виталий Суворов, „Спорт сегодня“