Борбата за титлата беше изключително напрегната, лидерът се смени не веднъж и дваж, а развръзката настъпи в последния кръг. След такъв сезон голяма е вероятността да преувеличим значението на случайността. В очите на много обикновени наблюдатели отличието на Сити може би изглежда по-скоро като подарено от съперниците.

Подхлъзванията на Стивън Джерард и Сесар Аспиликуета, "автобусът" на Челси, провалът на Избрания, храбрият Кристъл Палас и внезапното преобразяване на Дуайт Гейл в смъртоносен реализатор – всичко това, естествено, изигра роля.

И все пак в благодарствената реч на феновете на Сити по случай триумфа, мястото на всички тези персонажи е по-скоро към края, там, където лауреатите на Оскарите обикновено споменават родителите си и Господ (а в нашия случай – шейховете благодетели и английската Висша лига). Ние обаче ще тръгнем от самото начало и ще отдадем дължимото на истинските творци на успеха на небесносините.

 

Мануел Пелегрини

Колкото и да е банално, ключова роля в триумфа на Сити изигра старши треньорът. Назначението на Пелегрини бе прието на нож от много привърженици на Сити и като цяло предизвика сериозна доза скептицизъм. Все пак за десет години в Испания чилиецът не беше спечелил нито едно важно отличие, а на трофеите, спечелени в Чили, Еквадор и Аржентина в Стария свят по традиция се гледа снизходително. Но въпреки че му предстоеше да се адаптира в ново първенство, той, за разлика от някои свои колеги, нито веднъж не каза, че сезонът ще бъде преходен за Сити.

На Пелегрини не му липсва тактическа гъвкавост. Той е прагматик – не  в смисъл, че залага на дефанзивен футбол, а защото избира най-подходящата за футболистите си система на игра.

Гражданите с удоволствие възприеха атакуващата философия на новия наставник и имаха блестящ период от края на ноември до края на януари, когато пометоха всички, изправили се на пътя им и загубиха едва 2 т. в 12 мача от първенството.

Преди и след този отрязък от първенството обаче едва ли мнозина биха рискували да твърдят, че накрая именно Сити ще триумфира с шампионската купа. В началото Сити имаха проблеми в защита, които лъсваха на практика при всяко гостуване. През втория полусезон пък Сити на няколко пъти губеше форма и загуби и двата мача срещу преките конкуренти Челси и Ливърпул. И в двата случая се прие, че треньорите им – харизматичните Жозе Моуриньо и Брендън Роджърс, гениални, тактици и философи, са имали основна заслуга за успеха на своите отбори. На техния фон Пелегрини изглеждаше твърде бледо. Създаде се впечатлението, че футболистите му играят както им скимне.

Работата, която чилиецът свърши, имаше непубличен характер. Той спечели на своя страна играчите с честност и искреност, както и с умението си да взема трудни решения и да ги обяснява. Пелегрини на практика спаси тръгналата надолу кариера на Един Джеко. Той успя да върне в правия път Джо Харт, когото прати на пейката след серия детински грешки през октомври. Намери и подход към Самир Насри и се оказа, че французинът разбира какво е да носиш отговорност.

Пелегрини стегна центъра на защитата, когато тимът бе сполетян от цяла лавина контузии и дори съумя да накара Мартин Демикелис да играе прилично. Със своята увереност и стабилност към края на сезона аржентинецът със сигурност е разочаровал редица недоброжелатели на Сити.

В съблекалнята на тима, която при Роберто Манчини беше раздирана от скандали, се възцариха мир и покой. Накрая и феновете на небесносините признаха заслугите на Пелегрини и му посветиха специален плакат.

"Той направи това място щастливо – заяви Давид Силва. – Спокойствието и хладнокръвието му ни помогнаха в трудните моменти. Именно това не ни достигаше преди."

Яя Туре

Халфът изигра най-много мачове от всички играчи на тима в първенството (35) и наниза 20 гола. Той е едва вторият полузащитник в историята на Висшата лига, успял да стигне тази отметка.

Постижението би било отлично и за чист нападател, но попаденията далеч не са всичко. Той си подели с Давид Силва лаврите на най-добър асистент (по 9) в отбора, като дирижираше играта в центъра на терена.

Котдивоарецът раздаваше средно по около 70 паса на мач и е №1 в Сити по брой успешни далечни подавания. Друг изключително силен аспект в играта на Туре бяха преките свободни удари. За това заслуга има и Пелегрини, който въведе ротация при изпълнението на статичните положения. При Манчини играчите сами решаваха кой да бие и в крайна сметка Балотели и Тевес обикновено се налагаха.

Легендата Патрик Виейра твърди, че Яя е футболист за най-големите мачове. Но одата за Туре няма да е пълна, ако не споменем Фернандиньо. Бразилският новобранец на Сити развърза ръцете на партньора си в средата на игрището, като го избави от голяма част от дефанзивната работа. При това Фернандиньо и сам успя да вкара пет гола в дебютния си сезон.

Пабло Сабалета

Преди година феновете на Сити го обявиха за играч на сезона, той бе сред претендентите за това звание и този път. Докато Компани и Демикелис правеха грешки, които можеха да се окажат фатални, Сабалета нямаше в какво да бъде упрекван. Мястото му в защитата на Гражданите не подлежи на съмнение. Трудно е да си представим, че през шампионския сезон 2011/2012 Роберто Манчини залагаше не на него, а на Майка Ричардс.

Сабалета е универсален играч. Той има 6 голови паса за годината, но в същото време е в топ 4 на футболистите с най-много отнети топки в английския елит. Така трансферът му от Еспаньол за скромните 6,5 млн. паунда, състоял се през 2008 г., се оказва сред най-ефективните в най-новата история на клуба.

Един Джеко

При Манчини босненецът съвсем бе загубил вяра в себе си, но Пелегрини, който винаги е оценявал по достойнство високите, мощни тарани, го реанимира.

Времето на Джеко настъпи, когато Агуеро излезе от строя, а формата на Негредо падна. Петте му гола в ключовите заключителни сблъсъци срещу Кристъл Палас, Евертън и Астън Вила бяха безценни. Да не забравяме и попадението му в първата минута на двубоя на "Олд Трафорд".

Неслучайно дори Жозе Моуриньо заяви, че не Луис Суарес, а именно Джеко заслужава званието "играч на годината".

"Футболист №1 на сезона винаги трябва да е от отбора шампион. Щом Сити е шампион, бих избрал Джеко. Той вкара 16 гола, което е невероятно постижение за трети нападател", поясни Моуриньо.

А Джеко добави още 9 попадения в останалите турнири.

Серхио Агуеро

Няма как да не споменем един от главните герои на предишния триумф от 2012. Травмите поразвалиха сезона на аржентинеца, но в 20-те шампионатни мача, в които бе титуляр, той заби 17 гола. През първата половина на сезона Агуеро и Сити бяха неудържими, особено на "Етихад". Ако не бяха контузиите на Кун, небесносините може би щяха да триумфират далеч преди края.

Давид Силва

Един от крайъгълните камъни в системата на Пелегрини, основната съзидателна сила на тима. Никой във Висшата лига не раздава толкова много ключови пасове като него. Само Суарес пък може да конкурира испанеца що се касае до убийствените, разсичащи отбраната на съперника пасове. Силва има 16 от 33 опита, Суарес – 16 от 38.

Самир Насри

Френският халф, когото преди мнозина мразеха заради нехайното му отношение към занаята, също се прероди под ръководството на Пелегрини. Именно Насри не се предаде и до последно чакаше своя шанс в мача със Съндърланд, когато изглеждаше, че Сити няма как да се спаси от сензационна загуба. Попадението му в мрежата на Маноне донесе изключително ценна точка на небесносините, след което Гражданите спечелиха оставащите си срещи.

В последния кръг пък Насри отбеляза толкова важния от психологическа гледна точка първи гол във вратата на Уест Хем. Никак не е зле за играч, от когото френският национален селекционер Дидие Дешан се отказа за световното.

 

Марина Мосина, "Спорт сегодня"