Луис ван Гаал вече не е част от „Манчестър Юнайтед“, но неговият наследник ще трябва да се справя със завещанието, което (не) остави холандецът. Милиони, похарчени за играчи, които в крайна сметка не впечатлиха, смачкан откъм самочувствие отбор, ядосана публика, недоверие от спонсори, по-големи очаквания към новия мениджър и талантите в тима... Това е наследството на Ван Гаал за двете години, които бе начело на „Манчестър Юнайтед“. Най-лошото обаче като че ли е, че холандецът никога не разбра критиките, които може би щяха да намалят част от проблемите му.

Стил на играта 2/10

Сам Алърдайс нарече „червените дяволи“ - „Лонгбол Юнайтед“, тъй като тимът играе на изритани топки. Бившият халф Пол Скоулс пък определи стила на бившия си тим като депресиращ, скучен и крайно отблъскващ. Петър Шмайхел добави, че е отегчен до смърт от играта на „Юнайтед“. В доста от срещите феновете скандираха „Атака... Атака... Атака“, което е достатъчно показателно за футбола, изповядван от възпитаниците на Ван Гаал.

Трансфери 1/10

Холандският спец похарчи над 320 млн. евро за нови играчи, а това дори не му стигна за класиране в Шампионската лига. Близо 80 000 000 от тях бяха похарчени за Анхел ди Мария, който изигра потресаващ сезон в Англия и след това бе продаден на ПСЖ за почти два пъти по-малка сума. 32 млн. евро струваше Морган Шнайдерлин. Трансферът на Мемфис Депай пък бе посрещнат с аплаузи, тъй като той бе едно от най-обещаващите млади имена на пазара. Въпреки това холандското крило не се запомни с нищо освен с похарчените за него 32 млн. Андер Ерера пристигна за почти 40 млн. В крайна сметка най-успешният трансфер на Ван Гаал си остава Антони Марсиал.

Холандският мениджър шокира феновете и с друго - продаде юношата Дани Уелбек в „Арсенал“ за 20 млн. евро. А това изобщо не се хареса на феновете на „червените дяволи“. Както впрочем и целият престой на холандеца в „Театъра на мечтите“.

Отношението с феновете 2/10

Привържениците искаха главата му много преди да бъде уволнен. Феновете призоваваха за неговото освобождаване още през декември, а месец по-късно Ван Гаал бе освиркван във всеки мач. Последната среща за сезона, тази с „Борнемут“, бе слабо посетена. Малкото запалянковци, които бяха по трибуните, освиркаха мениджъра, а той се оправда, че очакванията към него били твърде високи.

Отношението с медиите 3/10

Ван Гаал се опитваше да бъде забавен, но изглеждаше странен. В други моменти беше като експлозив. Караше се на журналисти, определяше ги със... сексуални епитети, а на някои пресконференции се опитваше дори да пее. На един брифинг се появи с четири страници в ръка, с които обясняваше, че тимът му не играе на изритани топки.

Налагането на млади играчи 8/10

Най-големият плюс на Ван Гаал бе, че наложи доста млади играчи, което е и част от философията на клуба. Джеси Лингард се наложи сред титулярите. Маркъс Рашфорд дори вече е национал на Англия и ще играе на Евро 2016. Камерън Бортуик-Джаксън, Тайлър Блекет и Тимъти Фосу-Менса също показаха, че имат качества за първия тим. Критиците на Ван Гаал твърдят, че той е пускал в игра младоците, защото просто не е имал избор, но това сега няма никакво значение.

Завещание 2/10

В крайна сметка Луис ван Гаал няма да бъде запомнен с добро на „Олд Трафорд“. Въпреки че има млади играчи в първия тим, те едва ли ще са звезди в близката година, две или три. Основните играчи определено са с разклатено самочувствие, а новите - без вяра в собствените си възможности. Това удря най-вече по касата на клуба, защото футболистите на практика са непродаваеми. Спонсорите пък се съмняват дали са сключили сделка с когото трябва. Показателно за това е изказването от „Адидас“, които коментираха... играта на тима. Когато се стигне дотук, съвсем нормално е мениджърът да си отиде.

 

Материал на вестник "Труд"