Това трябваше да бъде завинаги. Но само 3 години след триумфалното си завръщане на "Стамфорд Бридж" Жозе Моуриньо сега седи на мястото на сър Алекс Фъргюсън на скамейката на Манчестър Юнайтед. И доста от феновете на Челси ще ги заболи, бъдете сигурни.

Моуриньо пасна идеално на Челси. Беше нахакан и безочлив, но поне за известно време не изменяше на себе си. Той бе в пълна хармония с клуба, който винаги е клонял малко или повече към шоубизнеса, и който рядко се е интересувал какво мислят другите по този въпрос. Освен това той създаде свой собствен мит едновременно с мита за първия клуб, изкачил новата световна йерархия на богаташите. 

Точно затова Моуриньо бе толкова обожаван от феновете на Челси, за което му помогна и фактът, че беше дяволски готин, и толкова изискан, колкото го устройваше. Но ако феновете на Челси са си въобразявали, че той е едва ли не пазител на клубните стойности, те са се заблуждавали жестоко. Вместо това вечната драма на Елизабет Тейлър и Ричард Бъртън: не могат да са разделени, но в действителност не могат и да живеят заедно. И сега хората със "синьо" вероизповедание се оказват в положението на воайори, които надничат и гледат зад завесата как бившата им се перчи по улицата под ръка с дангалака от другата страна на шосето. 

Много и различни са техните емоции. Има гняв, тревога и отричане. А също и много "и какво от това?" Много са тези, които продължават да твърдят, че той никога не греши. Но не са малко и онези, които изразяват леко съмнение към подобно твърдение, най-вече заради играчите, които лично той изхвърли от отбора. Независимо дали става дума за Кевин де Браюне, Ромелу Лукаку, Андре Шюрле или Хуан Мата (интересно е какви мисли минават през неговата глава в момента). Дори сред онези, които изпитват безкрайно уважение към неговите постижения, не са малко хората, на които изобщо не им липсва вечното му противопоставяне на Футболната асоциация, откъслечните критики към публиката и изпълненията около несвършващата сага с доктор Ева Карнейро. Сега е ред на Юнайтед да му мислят за това. 

Първият мач на Моуриньо начело на Челси в далечния август 2004 г. бе победата с 1:0 над Манчестър Юнайтед на "Стамфорд Бридж". И като се знае колко много иначе безпристрастният компютър обича да заплита интригата, кой би заложил, че същият този мач няма да изникне ненадейно още в първия кръг на сезон 2016/17? И как тогава Моуриньо ще се появи в Челси, облечен с клубното сако и вратовръзка на Червените дяволи? Моуриньо вече се е завръщал, естествено. Начело на Интер, който изхвърли Челси от Шампионската лига, той бе посрещнат топло. Също както и когато се завърна в Порто с Челси в ранния си период, когато отново предизвика положителни емоции. Челси като клуб и като публика не се занимава с изгаряне на фланелки и освиркване на бивши герои. Ако си заслужил нашивките си на "Стамфорд Бридж", тогава буйният лъв от емблемата някак си остава кротък към теб. Стига да не го дръпнеш за опашката...

В края на 90-те години Густаво Пойет беше една от най-популярните фигури в отбора на Челси, който играеше чудесен и зрелищен футбол, и който за малко да стане шампион. Само че когато прекоси Лондон, за да отиде в Тотнъм, и когато целуна клубната емблема на големия враг точно пред гостуващата агитка на Челси, на "Стамфорд Бридж" той се превърна в Обществен враг №1. Гордън Дюри измина същия път десетилетие по-рано и досега почти всички по-възрастни фенове на Челси говорят за него като "Юда".

Все пак и двата горни примера са свързани с Шпорите; и двата се отнасят до личности, които, макар и обичани, никога не са били така безусловно обожавани, както бе Моуриньо за мнозина. Моуриньо е умен, когато нещата опрат до това. Той никога не е обиждал или омаловажавал свой предишен отбор и въобще не изглежда вероятно да започне да го прави спрямо Челси. Но както и да се развият нещата, от сега нататък Моуриньо и феновете, които бяха свикнали да го обожествяват, ще трябва да се погледнат по съвсем различен начин. И въобще няма да им е лесно да свикнат с това.

Дан Ливини, "Дейли Мирър"
Превод на вестник "7 дни спорт"