В неделя на стадион „Аноета“ Сосиедад обърна Реал М от 0:2 до 4:2 и предизвика най-голямата сензация от началото на европейския клубен сезон. Решаващия си удар баските нанесоха от 35-ата до 41-ата мин., когато ликвидираха аванса, който гостите бяха взели в началото на двубоя. След почивката характерът на двубоя вече бе съвсем различен и мадридчани просто нямаше какво да противопоставят на Сосиедад, чиито играчи бяха усетили мириса на кръв.

Много се изписа за причините за феноменалния обрат. Безспорно е, че случилото се в Сан Себастиян не е просто загуба за Реал, а по-скоро колективна загуба на съзнание, продължила 6 минути. Треньорът на мадридчани Карло Анчелоти пък изживя ужасяващо дежавю. Всяко сравнение между неделния сблъсък на „Аноета“ и този на финала в Шампионската лига през 2005 в Истанбул НЕ е случайно.

В неделя Реал М смаза съперника през първия половин час игра, като отбеляза две попадения чрез Рамос и Бейл и имаше шанса да увеличи още преднината си. После Иниго Мартинес и Сурутуса за броени минути обърнаха всичко с главата надолу, възползвайки се от пасивната игра на мадридчани в отбрана.

Като обяснение за това късо съединение не може да послужи единствено липсата на Кристиано Роналдо, защото на терена бяха Крос, Бензема, Хамес и Бейл. Пък и преди всичко става дума за психологически, отколкото за физически или технически проблем.

Любопитното е, че подобни сензационни сривове се срещат достатъчно често в треньорската работа на Карло Анчелоти. Кариерата му, едва започнала, бе белязана от скудетото, загубено от неговия Ювентус през май 2000 година, когато бианконерите паднаха неочаквано в отложения мач от Перуджа, отстъпвайки първото място на Лацио.

През 2003/04 Анчелоти претърпя може би най-сериозния си провал. На четвъртфинала в Шампионската лига Милан (който бе действащ носител на трофея), след като смачка Депортиво (Ла Коруня) с 4:1 в първия мач,  бе отнесен с 4:0 на реванша и напусна борбата. А по онова време росонерите бяха наистина страховит отбор с Кака, Шевченко, Пирло, Зеедорф и т.н., всеки от които бе на върха на силите си.

В полуфинала на следващото издание на лигата Милан се отърва на косъм от подобен позор. След като би с 2:0 ПСВ Айндховен в първия полуфинал, тимът на Анчелоти губеше с 0:2 на реванша и едва се измъкна с попадение на Амброзини в заключителните минути. След това холандците вкараха още веднъж, но нямаха време за четвърто попадение, което щеше да ги изпрати на финала за сметка на росонерите.

А какво се случи в Истанбул, знаят всички, които поне бегло се интересуват от футбол. Милан съсипа Ливърпул през първото полувреме  и дръпна с 3:0, но след почивката допусна изравняване. Също като в неделя на "Аноета", всичко се промени само за 6 минути. Тогава червените нанизаха три попадения в мрежата на Дида пред погледа на смаяните защитници пред него между 54-ата и 60-ата мин..

Колкото и успехи да има Анчелоти, той явно е осъден от време на време да преживява подобни тежки разочарования. В неделя дойде ред на скромния, но непокорен Сосиедад да накаже големите звезди под негово ръководство. Явно става дума за нещо като синдром на Голиат, защото във всеки от посочените случаи тимът на Анчелоти бе в ролята на супер фаворит, но дръзките аутсайдери успяваха да го поставят на колене.

„Евроспорт“