През миналия сезон 45 т. разделиха Ювентус и Милан. Затова, макар че предстои едва третият кръг в Серия А, сблъсъкът между тях на „Сан Сиро“ изглежда ослепително блестящ заради местата им във временното класиране.

Макар че Интер изглежда по-солиден и по-мощен отбор, докато Милан на Индзаги бяга от тактическата логика, култивирана в „Миланело“ от ерата на Саки насам.

Числата издават голови излишъци, които биха прилягали по-скоро на Зденек Земан. Росонерите са отбелязали 8 гола и са най-резултатният тим в италианския елит. В същото време те са получили 5 попадения във вратата си. Само Парма и Сасуоло са по-зле от тях в това отношение.

Не знам какъв е приносът на Берлускони, който цъфна в базата с хеликоптер: ако се вярва на пропагандата, огромен. Шефът на Милан не харесваше Алегри, а Зеедорф не се харесваше на дясната му ръка. Сега е ред на Индзаги. Миланци засега са далеч от нивото на Ювентус и Рома, но в един пряк двубой всичко може да се случи.

Алегри не разруши сътворения от Конте Ювентус. Що се касае до Индзаги, той вдъхна душа на своя тим и накара играчите да се сплотят. Срещу Лацио росонерите демонстрираха убийствени контри. Срещу Парма показаха две лица: футбол мечта, когато топката бе у тях, и футбол кошмар, когато кълбото бе у съперника.

Ето ги границите, в които трябва да действа Индзаги: да открие необходимия баланс, без да наруши чистотата на играта.

Фалшивите деветки изглежда са на мода в съвременния футбол. Всичко ново е добре забравено старо: така навремето действаше център-нападателят на великия унгарски отбор от 50-те години Нандор Хидегкути.

Днес в Рома тази роля се изпълнява от Тоти. Крилата Жервиньо и Итурбе и атакуващият халф Пянич са готови да се озоват на върха на атаката веднага щом капитанът се прибере назад.

В Милан Менез, който в ПСЖ бе смъртна резерва, засега обра овациите. Французинът притежава техника, дрибъл, талант. На 27 години той има последен шанс да постигне нещо наистина голямо в кариерата си.

Ами когато Торес най-после влезе в игра? Още срещу Юве може да се завърне Ел Шаарави, който бе убийствен срещу Лацио. А рано или късно ще се възстанови и Монтоливо.

Проблемът е в защитната фаза на играта. Там проблемите не опират само до индивидуалните грешки, които тормозят всички, като се започне от вратаря Диего Лопес. Затова фактът, че Де Йонг успява да сложи белезници на съперника в средата на терена, понякога остава без значение.

Милан нямаше ангажименти през седмицата, за разлика от Юве. Бианконерите се измъчиха, преди да пречупят Малмьо. За разлика от росонерите обаче Старата госпожа не пуска голове.

Отпред Йоренте е в ролята на тежък таран, а Тевес има повече свобода да маневрира и това е находка на Алегри. Неговият Ювентус не притиска съперника до стената, а го работи по крилата, като внимава да не допусне контри. А именно това е оръжието, на което залага Индзаги. Неговият Милан мисли бързо.

На тактическо равнище два фактора изглеждат ключови. Първият е битката на двата триъгълника: Хонда – Менез – Бонавентура (или Ел Шаарави) срещу Касерес – Бонучи – Киелини. Вторият – дуелите по фланговете – Абате срещу Асамоа и Лихтщайнер срещу Де Шильо. Ако не беше Шампионската лига, Ювентус щеше да е абсолютен фаворит.

За Милан този сблъсък е големият изпит. За бианконерите – едно от многото изпитания. Последния път Ювентус би росонерите на Зеедорф с попадения на Йоренте и Тевес, но резултатът бе твърде тежък за миланския тим с оглед на играта. Индзаги и Алегри пък не се обичат и това придава допълнителна пикантност на битката.

Роберто Бекантини, „Евроспорт“