Тази вечер Ливърпул гостува на Бешикташ в реванш от 1/16-финалите на Лига Европа. Срещата ще се играе на стадион „Кемал Ататюрк” в Истанбул, където преди точно 10 г. „мърсисайдци” сътвориха едно от най-големите чудеса в историята на Шампионска лига, побеждавайки Милан с дузпи, след като губеха с 0:3.

Sport-express се свърза със Сержиньо, който по това време игра за „росонерите”. Бразилецът още не може да повярва как италианският колос изпусна трофея и разкри, че кошмарът е жив.

За този мач се е изговорило толкова много, че може да се напише повече от книга. Нека се опитаме да запълним празнината.

- (Смее се). Добре, щом настоявате, а аз съм ваш гост, да го направим. Въпреки, че това не е от най-приятните спомени.

Отлично, благодаря ви. Милан беше фаворит във финала. Ливърпул едва излезе от групата, а после някак си се добра до Истанбул. Вашият отбор се явяваше основния претендент за трофея. Това сигурно ви е напрегнало?
- Разбира се, но Карло Анчелоти имаше контрол над ситуацията и изгони тези мисли далеч от главите ни. Все пак се изправяхме срещу страхотен тим, със славна история и състав, който в един мач можеше да надскочи себе си.

Милан спечели доста лесно първото полувреме с 3:0. Няколко футболисти на Ливърпул и работници на стадиона разказаха, че по време на почивката сте празнували.

- О, не, това не е така. Милан не е отбор, който може да си позволи подобно нещо. И още повече със съперник като Ливърпул, при това на финал в Шампионска лига.

В кой момент осъзнахте, че нещо не е наред и може да загубите?
- Ще бъда честен – този мач още не мога да го анализирам. Още ми е трудно да осъзная, че изпуснахме победата. Имахме голямо предимство, създадохме много положения за гол, но краят не беше логичен и не трябваше да...

Фактът, че не вкарахте още голове сигурно се дължи на лош късмет, но какво се случи със защитата?

- Това наистина не може да се обясни. Това, което стана за един миг с играчи като Малдини, Неста, Стам и Кафу, да допуснат 3 гола за 6 минути?! Все още не мога да повярвам.

Дори и след изравняването Милан създаваше опасни положения, в продълженията също.

- Да, но както казах имаше нещо невъобразимо. Спомняте ли си как два пъти Шевченко не вкара от 1 м? Как не успя да  се разпише? Как Дудек спаси тези удари? Нямам отговор.

Изпълнихте една от дузпите (б.р. – Сержиньо изпусна). Това вие ли го решихте или Анчелоти?

- Тренирахме дузпи още преди мача. Изпълнителите бяха определени предварително, не е имало никаква импровизация.

Колко време мина, докато преодолеете загубата? Две години?

- (Смее се) Точно така! За радост съдбата ни даде шанс за вендета през 2007 г. и ние се възползвахме от това (б.р. – Милан спечели с 2:1 в повторение на финала). Но поражението в Истанбул остава обидно, защото това беше последен шанс за някои играчи да направят нещо наистина запомнящо се. И се сбогуваха с големия футбол по този начин, което е неприятно усещане.

Участниците в този двубой поддържате ли връзка?

- На 30 април ще се съберем на „Анфийлд” за приятелски мач в чест на 10-годишнината от финала. Очаква се да присъстват всички, които играха в Истанбул.

И накрая – с какво се занимавате в момента?

- Все още съм в Милан. Частично се занимавам с маркетинг, частично и със скаутство. Може да се каже, че аз съм шефът при откриването на таланти в Бразилия.