Бащата на Джанлуиджи Донарума призна, че не е повярвал на думите на сина си, че ще дебютира за Милан едва 16-годишен. В навечерието на 18-тия рожден ден на вратаря Алфонсо Донарума даде интервю през „Ла Стампа“.

„Не си спомням много какъв е бил като дете. Децата ми пораснаха много, особено на ръст. Джиджио не искаше да се отделя от майка си при първия учебен ден. Винаги се е чувствал добре, но жена ми му липсваше. В училище беше наглеждан от сестра си.

Започна да играе футбол на 4 години и половина. Видя от брат си и след това не спря да тренира. Първият му турнир беше истинско бедствие, но сега вече се смеем на това. Беше по Коледа и някой пусна фойерверки до терена. Джанлуиджи се стресна и избяга от вратата. Отидох при него и го помолих да се върне. Казах му: „Как искаш да спасиш топката, ако не си на вратата?“. Чичо му Енрико Алфано, който вече не е сред нас, нямаше късмета да види нито Антонио, нито Джиджио как играят футбол.

Треньорът от академията на Наполи Ернесто Ферара ми беше бесен. Казваше ми: „Алфонсо, ти не знаеш колко добър е твоят син. Той ще има голяма кариера. Той избра Милан, за да бъде до брат си Антонио, който по това време тренираше в клуба. Всички обичаме Милан. Първата ми кола си я боядисах в червено и черно. Жена ми обаче е фен на Наполи.

Тогава през една октомврийска събота дойде най-неочакваното обаждане. След година и 4 месеца в отбора Джидио ни се обади и каза: „Мамо, татко, утре ще можете ли да дойдете да ме гледате?“. Помислих си, че се шегува с нас. Тогава беше на 16 години и Милан имаше мач със Сасуоло. Нищо не разбрахме, просто взехме билетите.

Бях толкова щастлив, имах сълзи в очите. Беше невероятен момент. Той си остана същият, не се е променил. Нега се наслаждава на прекрасната си възраст, да продължава да пази вратата си и да бъде в добро здраве.

Ние се опитваме да стоим близо до него и да му помагаме. Често ходим в Милано, за да не се чувствал самотен. Той ще бъде скоро пълнолетен, но за нас все още е дете“, каза Алфонсо Донарума.