style="font-family: Verdana;">Майкъл Уилбън, ESPN

Може би в крайна сметка Леброн Джеймс имаше нужда да загуби, защото това ще го накара да работи още по-здраво, да опита да се подобри и да стане по-силен, след като е преживял подобно разочарование. Освен това е много вероятно и да спечели симпатия към себе си, което със сигурност желае да се случи.

Пораженията винаги водят след себе си повече скромност и кара мегазвездите да се замислят, което може би не им се случва много често, особено ако носят прякор “Краля” и им  казват, че са специални още от 12-годишна възраст и че правилата за тях са съвсем различни.

Вероятно ЛеБрон Джеймс предизвиква най-голям интерес в момента в целия американски спорт и той се готви за първото си лято, в което няма да бъде обожаван от всички. Факт е, че той се представи под нивото си във финалите и този толкова обещаващ сезон завърши разочароващо за Маями. “Не съм доволен от себе си, защото не играх така, както мога” призна Джеймс.

Може би обаче е дори по-важно, че ЛеБрон разбра (или бе накаран да разбере), че ядосвайки хората събирайки се в отбор с други 2 суперзвезди не е чак такъв проблем, колкото ядосвайки ги със своята арогантност. Със сигурност загубите карат спортистите да се замислят и ефектът от тях е твърдо възможно да бъде и положителен.

Това, което ЛеБрон ще трябва бързо да разбере е, че когато не печелиш не е задължително да си грешник. Много по-добре обаче, ще бъде да покажеш на хората малко скромност, дори и когато получаваш милиони на година и че на 26 все още половината ти кариера е пред теб.

Затова смятам, че думите, че той не се мисли за нещо повече от другите, са били напълно искрени. Хубаво е да покажеш, че когато губиш страдаш точно толкова, колкото и тези, които си купуват екипа с името ти на гърба и се наричат твои фенове. Тогава, дори и хората, които мразят ЛеБрон най-много, може би ще променят донякъде отношението си към него.

Дирк Новицки вече знае как се чувства Джеймс. Преди 5 години Маверикс водеха с 2-0 във финалната серия, но загубиха и германецът отнесе почти толкова критики, колкото и ЛеБрон сега. Да, вероятно тонът все пак е бил доста по-мек. В крайна сметка обаче, тогава той не каза нищо, с което би могъл да обиди хората.

Дирк обаче, се захвана за работа. Опита се да подобри някои аспекти от играта си, но естествено гаранция, че ще спечели титлата нямаше. Дори нещата станаха още по-лоши, когато през 2007 Далас отпадна в 1-ия кръг на плейофите, след като бе с поставен под №1 и бе с най-добър баланс на Запад от редовния сезон. Последваха още разочарования, но Новицки продължи да работи.

Казват, големите спортисти мразят повече да губят, отколкото обичат да печелят. Вероятно ЛеБрон е смятал, че оставя пораженията зад себе си напускайки Кливланд и събирайки се с Дуейн Уейд и Крис Бош. Но, ако той си е мислел, че толкова лесно ще скъса със загубите, бързо е разбрал, че това не е така. Може би този път през лятото той ще осъзнае, че отдадеността, гарнирана с малко повече скромност са две неща, които трябва да притежава всяка една суперзвезда и искрено се надявам, че случилото се ще му помогне да направи първите стъпки в правилната посока.