Реал (Мадрид) си помисли, че със Сосиедад е свършено и свали гарда. А когато се усети, вече беше късно. На "Аноета" мадридчани бяха пометени от един противник, който бе преминал през фазата на пълното отчаяние, за да стигне до тази на колективния екстаз.

Реал (Мадрид) – в розово – ни показа нагледно смисъла на пословицата "Каквото си направиш сам, никой не може да ти го направи". В първите десетина отлични минути гостите матираха Сосиедад с двете попаденията на Рамос и Бейл. Задаваше се мадридска футболна фиеста, местните очакваха да отнесат пълна мрежа голове. Но нищо не можеше да бъде по-далеч от реалността.

Без видима причина, гигантът, който се канеше да смаже местното джудже, се срина напълно. Без характер и без защита, бездарно и безидейно Кралския клуб претърпя колективен срив срещу един съперник, чийто бюджет е с 450 млн. евро по-малък от неговия.  За 55 минути домакините нанизаха четири безответни гола във вратата на Касияс.

Сосиедад, който загуби от Ейбар и бе изхвърлен от Европа от руския Краснодар, напълно надигра Реал М, сякаш Белия (по-скоро Розовия) балет бе някакво нискоразредно отборче. Какъв болезнен сблъсък с реалността – Иниго Мартинес, Сурутуса (на два пъти) и Вела развенчаха европейския клубен шампион.

Сосиедад, който беше на смъртно легло, зашлеви звучна плесница на Реал М. Кралския клуб, който след първоначалния успех остана с впечатлението, че ще изнесе безгрижен голов парад, бе подложен на тотално мумифициране.

Отвъд пороя от присъди и прибързани оценки, абстрахирайки се от вакханалията на вещиците, която ще се развихри след провала на Реал на „Аноета“, струва си да отбележим един житейски урок, който би било жалко да пропадне нахалост. Във футбола – както и в живота – денят не се познава от сутринта и който се смее последен, се смее най-добре. Мадридчани не биваше да го забравят. Но не бива да го забравят и онези, които сега ще наливат масло в огъня на Белия/Розовия пожар. Напротив, някой тепърва ще усети цялата тежест и мъдрост на испанските пословици. Както гласи една от тях, случва се някой да препусне като андалуски жребец, само за да свърши като някое магаре от Ла Манча.

Касияс, след мача, ритуално проведе автокритика по телевизията. Думите му бяха предназначени да усмирят гнева на запалянковците. Но фразите му кънтяха на кухо, защото такава рана не се лекува с думи, а само с дела.

Най-големият риск е сега ръководството да реши, че колекцията звезди не е достатъчно пълна и да прибегне към предписваната в такива случаи от протокола реакция: още нови играчи (б.р. – материалът е публикуван, преди да стане ясно, че белите вземат Чичарито Ернандес). Поведение, което не само няма да помогне раната да заздравее, а по-скоро ще я инфектира много лошо.

Рубен Урия, „Евроспорт“