Традиционната представа за централен защитник във футбола не е помръднала нито на косъм, откакто правилата на играта са били написани преди почти 200 години. Рафаел Варан, подобно на най-добрите представители на своя пост, не е човек, роден, за да весели публиката. Французинът никога не променя сериозното си изражение, говори малко и избягва да се изказва лекомислено.

Така беше и в събота, на излизане от терена на "Ел Мадригал". "Бяхме добре и в атака, и в отбрана", каза Варан, като пропусна да спомене халфовата линия. "Но все пак трябва да подобрим играта си в защита. Съперниците прекалено лесно достигаха до нашата врата."

Реал победи Виляреал с 2:0 като гост, но домакините отправиха цели 19 удара към вратата на Касияс. Тази статистика сигурно радва запалянковците, но би трябвало сериозно да притеснява Карло Анчелоти и играчите му. Това е сигнал, че стилът на Реал се е променил. Белите вече се стремят да задържат повече топката, вместо да спират съперниковите атаки.

Анчелоти успя да промени функционирането на отбора си с оглед на характеристиките на футболистите, с които разполага. Тъй като вече не разчита на Алонсо и Ди Мария, а ръководството очаква Кроос, Модрич, Хамес, Иско и Ияраменди всеки мач да са на терена, италианецът залага на владеенето на топката.

Този Реал, за разлика от отбора, който спечели десетата КЕШ, наистина играе повече с кълбото. Той има нужда от топката не само за да атакува, но и за да се защитава, защото когато тя е у съперника, Кралския клуб е много по-уязвим, отколкото през миналия сезон. Играчите в състава на Анчелоти, които подобно на Варан умеят да пазят противниковите нападатели и да се защитават, когато съперникът владее кълбото, се броят на пръсти.

Метаморфозата на Реал си личи от статистическите данни за подаванията, отнетите топки и ударите. В предходния сезон мадридчани имаха средно по 450 паса на мач, а в шестте кръга на Примера до момента имат по 507 на двубой. Това е значителен скок.

Присъствието на Кроос, Хамес и Модрич, трима майстори на финото докосване, улеснява по-комбинативната игра. Модрич обаче вече не се хвърля толкова усърдно в защита, а Кроос и Хамес тепърва трябва да усвоят умението да покриват противниковите халфове.

В годината, в която стана европейски клубен шампион за десети път, Реал отнемаше средно по 60 топки на мач. В момента белите успяват да го направят средно по 52 пъти на среща. Затова и съперниците по-лесно достигат до опасни положения. В предходната кампания противниците на Кралския клуб стреляха по 10 пъти средно на мач, сега го правят по 12 пъти.

Анчелоти е наясно с опасността и се надява да я компенсира с по-ефективна игра в нападение.

"Осъзнаваме, че поемаме повече рискове, но това са пресметнати рискове", заяви италианецът в събота.

Все пак докато Реал успява да ограничава опасностите за собствената мрежа и докато в нападение демонстрира убийствена ефикасност, мадридчани нямат особени поводи за тревога. Пък и поемането на риск изглежда допустимо срещу нападатели като Уче, Вието, Пощига и Марко Щрелер.

А ако нещата тръгнат зле, Анчелоти ще трябва да разчита на Сами Кедира.

Диего Торес, "Ел Паис"