Часът бе дошъл, часът на Рамос. Всъщност той дори малко подрани. Часовникът стигна до 89-ата минута на първото Класико от сезона и с 1:0 за Барселона авансът на Реал Мадрид на върха беше намален до 3 точки. Мачът продължаваше, Лука Модрич бе застанал до топката вляво, там, където Арда Туран им подари една последна възможност - мига, за който този мъж е създаден. На 30 м от него Серхио Рамос кимна с глава към него - "ето там", жестикулирайки потайно с вежди, с очи и с глава. Поне той се надяваше да е потайно. Докато заемаше своята позиция - засега в офсайд, готов да отстъпи назад, Жерард Пике го погледна и започна да го следи, или поне се опита; на пътя на Пике бе Лукас Васкес, натрапчив, заблуждаващ, досаден.

Високо от другата страна, в ложата, висяща от покрива, някой каза: "Те ще вкарат сега." "Да, Рамос", чу се отговорът. По-късно Рамос каза: "Аз казах на Лука: "Ти ми дай една хубава топка и аз ще я вкарам", което всъщност и стана. "Той ми каза къде да я пратя, аз я пратих там, той вкара. Лесно, а?", смееше се Модрич. Часовникът показа 89,48 мин, когато капитанът на Реал Мадрид я забоде с глава зад Марк-Андре тер Щеген. С разперени ръце той подкара всички към ъгъла, където играчите в бяло се струпаха, с Кейлор Навас в жълто малко по-назад.

Дани Карвахал показа пръст към феновете отпред - извинявам се, каза той по-късно; вдигаха се юмруци към онези 800 запалянковци нависоко, които бяха полудели зад тази мърлява стъклена преграда. Докато Рамос се връщаше назад, той направи и онзи жест "ще ти се обадя по-късно". За да съобщи, че Реал Мадрид го направи; те спасиха точка, продължиха серията си, с рекорда, и възстановиха своята преднина от 6 точки на върха. Една победа щеше да бъде "юмрук върху масата", каза Лукас; с изравняването те пак нанесоха удар. "Ако бяхме загубили, щеше да бъде трудно", отбеляза Зинедин Зидан; вместо това, те постигнаха резултат, който, както каза Модрич, "е като победа", а Лукас увери, че "вдъхва самочувствие". И как не, когато те вече 33 мача са непобедени? "Това не е случайност", каза Модрич.

"Дали това има вкус на победа?", запитаха Зидан. "Не - каза той, - това е само една точка." Но за други това бе повече от една точка: това бе точката, която Реал извоюва, двете точки, които Барселона изпусна и донесе предимство в преките двубои, поне засега. Но тук не ставаше дума само за статистиките, а и за усещането. Това Класико трябваше да се отпразнува - за това, което бе за тях, и за това, което бе за Барселона: "трудно за преглъщане", нарече го Андрес Иниеста.

В съблекалнята на Мадрид те се прегърнаха и позираха за снимка с пешкирите, Рамос показваше мускулите на татуираната си ръка, Кристиано Роналдо седеше там с "хммм" на лицето, с една ръка подпрял брадичката си, а с другата скрита някъде зад главата на Пепе. Рамос постна снимката с посланието: "До последно, както винаги." На ребрата му е татуировка на английски, заимствана от Нелсон Мандела, обявил се за "непокорена душа, господар на собствената си съдба". Също и господар на Мадрид.

В "Марка" Роберто Паломар обяви, че крайният резултат е бил Вулгарност 1 - Чудеса 1. В "Ас" Санти Хименес го сравни с погребение: "Игра се от 4,15 ч. заради азиатската публика и след това бадминтонът ще продължи да бъде техният основен спорт", написа той. Това бе пресилено - беше удоволствие да се гледат Модрич и особено Иниеста, докато Серхио Бускетс, Рамос, Рафаел Варан, Марсело и Лукас също се откроиха и макар рядко, мачът си имаше своите моменти. Също и напрежение; непредсказуемост. Това не беше класическо Класико, не, но беше оспорвано, имаше сблъсък и накрая имаше и тази финална сцена.

Реал Мадрид може би трябваше да води на полувремето - можеше също да има и една-две дузпи. Когато Барселона поведе - Луис Суарес отбеляза с глава 53-тата мин, а 6 минути след това Иниеста се завърна след контузия, те намериха себе си. Неймар, Иниеста и Лионел Меси имаха положения. И двата каталунски спортни вестника извадиха едно и също заглавие на корицата: Барселона "помилва" своите съперници, докато Луис Енрике каза: "Държахме нещата в ръцете си, но не успяхме да ги довършим." После ги хванаха в крачка, но треньорът на Барселона настоя: "Тук не става дума дали е справедливо, или несправедливо, а да се вкара топката във вратата." От гледна точка на Реал Мадрид това беше справедливо: те заслужаваха равния или дори повече. Изглеждаше, че ще им го отнемат; Барселона бе на косъм от победата, която би променила развоя на надпреварата за титлата, и после нещата пак се промениха.

Те бяха близо и тогава се появи Рамос. "Аз не съм изненадан - такъв е Рамос, точно това е той: човек с характер - заяви Зидан. - В такива мачове той винаги е на линия." Със сигурност. Има нещо около Серхио. Нещо, към което трудно можеш да останеш равнодушен.

Капитан, човек на екшъна, понякога щур, почти комично героичен
има нещо игриво в него, а също и хаотично понякога и нещо направо лошо, от време на време. И има причина той да е с повече червени картони от всички в историята, като тук наистина не става дума за реферите, но той е създаден с вродена способност да става добър, когато е наистина, наистина важно. Както в събота вечерта, когато той не направи нито един фаул, нито една грешка и подаде точно всичките си пасове с изключение на един. И когато той после вкара гола, това си беше нещо много типично за него. За десетилетието си в Реал Мадрид Рамос имаше своите обожатели, но също така срещна и критики, те бяха свирепи понякога, целенасочени и с политически привкус също - "когато те ударят тук, наистина те удрят яко", казва той, но той спечели всички накрая.

"Накрая" е точната дума. Привързаността на съотборниците му е истинска дори и само заради това, че в него има честност и откровеност, на която те се възхищават. И защото той има навика да им се притича на помощ. "Някак си той винаги намира начин да се появи накрая", каза Варан. "На Серж може да се разчита", туитна Гарет Бейл. Те са го виждали и преди. Голът падна в "деветдесет и Рамос минута", казваше корицата на "Марка". "Рамос е Класико", обяви "Ас". Беше невероятно и същевременно толкова вероятно.

Рамос винаги е бил малко по-различен; човек няма начин да не се възхищава на неговите топки. Които дори можехме да видим, ако не бяха поставените на стратегическото място обувки, увиснали от врата му: на 19-годишна възраст в Севиля той позира почти гол за футболното списание "Дон Балон", застанал там като гладиатор с римския си нос и всичко останало. Толкова типично за Рамос. Тогава косата му беше дълга - по модела, отбелязва той, на неговия герой Клаудио Каниджа. Да, онзи Клаудио Каниджа. Той харесваше също Ривалдо и Уго Алмейда, привлечен повече от бунтари и нападатели, отколкото от централни защитници. Той е защитникът, който признава, че му става малко "скучно" отзад, и казва, че има "душа на нападател".

"Докато растеш, всички играят отпред, всички искат да вкарват голове", казва Рамос. Той още ги вкарва. Не много, след световната купа през 2010 г. той бе интервюиран в документален филм за успеха в ЮАР, както и всичките му съотборници национали. Испания беше световен шампион, всички бяха възхитени, говореха за този исторически миг, за щастието и радостта. Обаче Рамос отбеляза, че нещо му липсва - гол. Според него първенството било белязано с "малко тъга", защото трябвало да изтърпи "голова суша" на Евро 2008 и ЮАР 2010, където, както отбеляза той със съжаление, "имах три чудесни голови положения на финала". Оказа се, че головете няма да закъснеят. При това на финали. Рамос е вкарал за Реал Мадрид 62 гола, повече от всеки друг от сегашните защитници. Но не броят е важен, а това, какво означават неговите голове

Начинът, по който ги вкарва; КОГА ги вкарва. Късмет и малко презрителни усмивки - само че това се случва прекалено често, за да е само късмет. Две години по-късно, когато Испания отново намери себе си на голямо първенство - на европейското в Полша и Украйна, където те отново бяха победители, той вкара дузпата в края на полуфинала ала Паненка. Само 2 месеца след като изпусна дузпа на полуфинала в Шампионската лига. Оле за твоите топки, казаха те.

Това бе само началото. Една от татуировките му показва 92,48 - точния миг, в който изстреляната с глава от него топка се удари в мрежата на Атлетико Мадрид на европейския финал в Лисабон. Модрич му пусна хубава топка и Рамос я забоде и в онази нощ, още едно изравняване в последната минута, което имаше вкус на победен гол. Той бе вкарал 2 пъти в Мюнхен, за да ги изведе до финала: един централен защитник едва ли може да бъде по-влиятелна фигура от него, както беше той в последните 2 месеца на сезон 2013/2014.

В интерес на истината той изпита трудности в началото на миналия сезон - и беше близо до напускане по посока Манчестър Юнайтед през лятото. Преди един дълъг, напрегнат, емоционален, полемичен разговор в Китай, продължил часове, да приключи тази сага. В "Ел Мундо" този уикенд Джейми Родригес разказа историята на априлското Класико. На полувремето Рамос поискал Зидан да ги остави сами за малко. Всички напуснали съблекалнята, без играчите - треньори, масажисти, персонал, всички излезли. Рамос взел думата. Реал Мадрид би 2:1.

В следващия мач те бяха победени от Волфсбург, така беше, но оттогава никой не ги е побеждавал. Те обърнаха резултата 0:2 срещу немците, победиха Манчестър Сити и достигнаха още един финал за европейската купа. А там Рамос пак вкара. Всъщност два пъти: единствения гол на Реал Мадрид в мача и след като плонжира да спре пробива на излизащия сам Яник Ферейра-Караско в последната минута и го запрати на земята, също и четвъртата дузпа. Два месеца по-късно той вкара гола, с който Реал Мадрид спечели Суперкупата на Европа срещу Севиля - с глава в 92-рата минута и 35-ата секунда. Както вкара и на полуфинала, и на финала на световното клубно първенство 7 месеца преди това. Три поредни години, три поредни финала, три поредни гола.

Те обявиха и този мач за финал. Поне в Каталуня. Барселона знаеше, че не може да си позволи да загуби; това бе възможно най-решителният за титлата мач, който можеш да играеш през декември. В крайна сметка Барселона не го загуби, но и не победи; накрая те се чувстваха, сякаш са загубили. "Ако си върнем нашия стил на игра, което донякъде вече става, аз съм убеден, че сме неудържими", упорстваше Пике, "ще обърнем нещата; пътят е дълъг". Но дори ако те напълно се съвземат (а в момента направиха 3 поредни мача без победа), Реал Мадрид няма да ги остави да го настигнат. Не им го позволи и сега. Още един късен, късен удар с глава.

И с крачка по-близо до още една титла? Зидан също заяви, че нищо още не е решено, а и не трябва да бъде. Той е прав, разбира се, те всички са прави. Но докато авансът е 6 точки, той си е доста голям. Това е най-голямата им преднина пред Барселона от 2012 г. насам, когато те спечелиха единствената си шампионска титла през последните 8 години. И през това десетилетие всеки път, когато един отбор е имал 6 т. аванс в този период на сезона, той е печелил титлата. Реал Мадрид никога не е бил толкова рано в толкова изгодна позиция от времето на Бернд Шустер. В събота вечерта също не изглеждаше, че ще бъде. Но тогава дойде часът. 92,48; 92,35; 89,48. Часът на Рамос.

Сид Лоу, в. "Гардиън"

Превод „7 дни спорт“