Има цял един отбор, който въобще не играе, а пък струва цяла торба с пари. И има един отбор, който играе постоянно, а не струва почти нищо. В Серия А има две лица - на таланта и на парите. Тенденцията е ясна. Намаляване на разходите за заплати. Точно затова младите получават много повече възможност за изява. Те имат перспектива за развитие и нужда да играят по-често, за да се развиват.

Тези два отбора нямат име, но са пълни с имена. Не представят един град и нямат една агитка, а намерения и тендеция. Отборът на скъпите договори, които са ненужни и на евтините открития. Ако наистина се срещнат на терена, а не само на хартия много е вероятно да спечели вторият - тоест бъдещето.

В отбора на тези, които играят малко или никога, а струват много има два символа - Де Роси и Снайдер. И двамата получават по 6 млн. евро чисто на сезон. Интер прави всичко, за да се освободи от бремето на заплатата на холандеца. Рома пък почти сигурно няма да се раздели със своя втори символ в исторически аспект след Тоти.

Трябва да се каже, че Вълците, откакто там е Земан, се превърнаха в отлични откриватели. Това е най-зрелищният за гледане тим, в който младоците получават много мачове. Освен Де Роси, трудности да влезе в състава има и вратаря Мартен Стекеленбург. Но в отбора на скъпите резерви холандеца има запазено място като титуляр. Също както и Тадеи, който на "Олимпико" вече дори не го броят за жив.

Този отбор, в който има много история, но малко бъдеще, струва наистина сериозно. Повече от 30 млн. годишно за заплати. Участието в състава има различни причини. Някои от богаташите не играят заради контузии, какъвто е случая на Киву и Варгас. Други заради треньорски решения - Бурдисо, Тадеи, Паломбо. Трети пък просто не могат да се адаптират към новото място (Лусио).

Има и шампиони, които са в перфектна възраст като Де Роси, които не намират синхрон с тези, които ги тренират или управляват. Има и клинични случаи като Пато и неразкрит потенциал като този на Мауро Сарате.

Отборът на скъпоплатените резерви е безполезен и скъп. Но той е не само бреме за своите работодатели, но и също така сигнал как не трябва да се прави футбола. Защото разходите трябва да бъдат намалени веднага и трябва повече да се мисли, когато един президент и един агент застанат на масата за преговорите. А не след това.

В сезонът на големите промени, когато Ибра, Тиаго Силва и Лавеци напуснаха Италия и не бе купена нито една голяма звезда, свободното пространство бе заето от младостта. Сигурно Ел Шаарави така или иначе щеше да експлоадира дори и с Ибра в състава (миналият сезон изигра 28 мача), но едва ли щеше веднага да се превърне в голмайстор. Той показва, че младите могат да изправят гребена не само при фризьора.

Ел Шаарави е идеалният капитан на отбора на новите феномени на ниски цени. Той е и най-скъпият в състава - 800 000 евро на година. В тима има и един вратар, който обещава много като Перин (200 000 евро), има централен защитник като Жуан Жесус (550 000). Там са и Флоренци (600 000) и Бонавентура (400 000). Целият състав от тези момчета не печели повече от 6 млн. на година. 6 пъти по-малко от скъпите резерви.

Ако прескочим границите на Италия и в чужбина адзурите имат един футболист, който почти никога не играе, а печели като собственик на петролен кладенец - Марио Балотели.

Италианският футбол може да е в преход. Може да е в криза и да няма вече онези големи звезди, както преди. Но със сигурност върви в правилната посока и е на път да създаде нови големи имена.

ОТБОРЪТ НА СКЪПИТЕ РЕЗЕРВИ

Стекеленбург (Рома, 1,6 млн)
Бурдисо (Рома, 2,5 млн.)
Лусио (Ювентус, 2 млн.)
Киву (Интер, 2,1 млн.)
Варгас (Дженоа, 1,2 млн.)
Тадеи (Рома, 1,6 млн.)
Де Роси (Рома, 6 млн.)
Фламини (Милан, 1,5 млн.)
Снайдер (Интер, 6 млн.)
Сарате (Лацио, 2,1 млн.)
Пато (Милан, 6 млн.)
Общо: 32,6 млн.

ОТБОРЪТ НА ЕВТИНИТЕ ФЕНОМЕНИ
Перин (Пескара, 0,2 млн.)
Жуан (Интер, 0,55)
Маркиньос (Рома, 0,8)
Нето (Сиена, 0,55)
Флоренци (Рома, 0,6)
Нианголан (Каляри (0,45)
Обианг (Сампдория, 0,4)
Погба (Ювентус, 0,6)
Бонавентура (Аталанта, 0,4)
Ел Шаарави (Милан, 0,8)
Инсине (Наполи, 0,7)
Общо: 6 млн.