Ако също като мен сте се отдали на култа към Серия А през 90-те години или в началото на XXI в., то вероятно от известно време насам вече сте се примирили с факта, че Алваро Рекоба и Дарио Хюбнер няма да се върнат на бял кон в близко бъдеще, за да ни върнат в доброто старо време.

Онова бяха славни дни, когато италианският елит бе местообитание на няколко претендента за успех в Шампионската лига, а новопривлечените звезди бяха все кандидати за "Златната топка".

Но не е задължително осъзнаването, че всичко това е останало във все по-отдалечаващото се минало, да съсипе романтичната ви привързаност към калчото. Необходимо е просто малко да промените отношението си към Серия А. Първото условие човек да продължи да следи с интерес италианския шампионат, е да признае, че в момента това е първенство, на което му липсва финансовата мощ от миналото, както и заслепяващият блясък на големите звезди, но то намира начин да ги компенсира по много други начини.

Все пак дори най-лоялните към Серия А привърженици на футбола имат нужда от надежда за някакво хипотетично по-добро бъдеще, за да преживеят депресиращото настояще, в което отборите сменят треньорите си по четири пъти годишна, а надарените младоци обикновено биват отритнати от клуба си, за да изгреят някъде другаде.

Въпросната крехка надежда обаче изкара едно изключително тежко лято. Всичко започна през май, когато преди финала за Купата на Италия между Наполи и Фиорентина в Рим бе прострелян запалянкото на южняците Чиро Еспозито (който по-късно почина). Последва гръмкият провал на Скуадра адзура на световното, довел до логичната оставка на Чезаре Прандели. При това критиците, които го замеряха с отровни стрелички, побързаха да забравят чудото, сътворено от него на Евро 2012. Да не забравяме също, че Антонио Конте, най-добрият треньор на Апенините, се раздели с Ювентус.

Най-озадачаващото нещо това лято обаче са "стратегическите" ходове на големите клубове. Човек трудно би могъл да намери по-неподходящ заместник на Конте от Масимилиано Алегри, що се касае до стил, характер и биография. Именно него обаче Ювентус назначи за свой старши треньор само 24 часа след напускането на човека, който донесе на клуба три поредни титли.

Милан сложи на горещия стол поредния популярен бивш футболист на клуба с доста оскъден треньорски опит и продължи да върти сделки с ПСЖ. Само че сега росонерите, вместо да продават най-добрите си футболисти (такива всъщност не останаха), взеха да привличат играчите, оказали се ненужни във френската столица.

Интер остави на поста Валтер Мадзари, въпреки че под негово ръководство нерадзурите изживяха поредния "преходен" сезон, в който не показаха почти нищо повече от предната година. Президентът Ерик Тохир изглежда по-заинтересован да укрепи клуба като бизнес корпорация, отколкото като футболен тим. И така черно-сините получиха нападение в състав Мауро Икарди – Дани Освалдо. Да ви кажа, изобщо не ми намирисва на скандални произшествия…

Независимо от това какво могат и какво не могат хора като Неманя Видич, Патрис Евра и Ашли Коул, никак не е добре за начина, по който хората възприемат Серия А, това, че отписани от Висшата лига играчи стават автоматично титуляри в отбори като Интер, Юве и Рома. Все пак зенитът и на тримата премина преди най-малко три години.

Има, разбира се, и изключения. Мнозина смятат Рома за фаворит за скудетото, защото Вълците (засега) не се разделиха с нито един важен играч, а привлякоха Хуан Итурбе, който (заедно с Жервиньо) би трябвало да съсипе само с бързината си повечето бекове в Серия А.

Най-големите надежди за свеж полъх в калчото (както, между другото, се е случвало почти винаги в миналото) обаче не са свързани с големите клубове. Така Удинезе и Каляри дадоха шанс на двама треньори – бунтари, доказали своя нонконформизъм като Андреа Страмачони и Зденек Земан, въпреки че те се провалиха съответно в Интер и Рома.

Торино пък замени продадения голмайстор на Серия А Чиро Иммобиле с Фабио Куалярела, който бе привлечен срещу скромните 3,5 млн. евро. Както Каляри, така и Сампдория имат нови собственици, които изглеждат компетентни и амбициозни. Сензациите Сасуоло и Верона се надяват да продължат позитивното си развитие, след като осигуриха безспорен колорит на италианския елит през миналото първенство.

Да не забравяме, че старият ни познайник Маурицио Дзампарини и неговият Палермо се върнаха в Серия А и ще се постараят да избегнат грешките от предишния си престой в елита, или пък ще ги повторят със забележителна упоритост и твърдоглавие. И в двата случая обаче ще бъде забавно.

Да се надяваме, че ще можем да кажем същото и за сезон 2014/15 като цяло, въпреки чудноватите ходове на претендентите за титлата.

Скот Флеминг, "Футбол Италия"