Петкратният световен шампион по снукър Рони О'Съливан направи обширен анализ на завършилото световното първенство и загубения финал срещу Марк Селби от 10-5 до 14-18 фрейма.

Ракетата направи аналогия с футболните отбори на Барселона и Челси, сравнявайки стила си на игра с този на каталунците. Той не крие, че намира вдъхновение от тенис-легендата Роджър Федерер и най-добрия голфър Тайгър Уудс.

"Връщайки се назад, сега съм по-разочарован, отколкото след като загуби финала срещу Марк в Шефийлд. Тогава си мислех, че просто съм щастлив, че постигнах серия от победи, за да играя на финала. Но сега съм разочарован, че тази година не успях да стана световен шампион за шеста година", написа Ракетата в колонката си в "Евроспорт".

"Но не възнамерявам да се залъгвам, тогава дори не се доближавах до стандартите си, които наложих при предишните си две участия, когато спечелих титлата с лекота. Нямам представа каква е причината. Страдах срещу Джо Пери във втори кръг, където спечелих с 13-11. Според мен Шон Мърфи ми направи мача лесен на четвъртфиналите, защото не ми се налагаше да играя добре срещу него, печелейки с 13-3."

"На полуфинала Бари Хоукинс не игра на нивото, което достигна в миналогодишния финал между нас двамата и аз го победих със 17-7. Накрая играх срещу състезател, който беше в добра форма. Бих предпочел да бях загубил в първи кръг, вместо да достигна до края на турнира и да загубя финала."

"Ако играех по-добре, щях да избегна тези дълги фреймове във финала. Трябваше да водя с повече от три фрейма след първия ден от финала, но това е спортът. Плащаш си за пропуснатите шансове. Сякаш той връщаше на борда всяка топка, която аз отлепях оттам. В един момент се чувствах все едно се влача."

"Ако играехме атакуващи фреймове, аз щях да печеля четири на всеки пет партии. Но при тактическите фреймове, той взима три или четири от всеки пет. Този стил на Селби му харесваше повече, отколкото на мен и аз не успях да окажа съпротива по начина, по който желаех."

"Най-тревожният знак за мен по време на финала беше липсата на адреналин в тялото ми. По принцип, когато играеш си мислиш, че не би искал да бъдеш отнесен от някого, който играе фантастичен снукър. Но срещу Марк не изпитах подобно чувство. Той нямаше как да ме отнесе, защото фреймовете бяха много дълги и провлачени."

"Нямах усещането, че участвам в този мач. Бях като вцепенен. Всеки път, когато вкарах топка, се чудех коя да бъде следващата ми топка за комбинация. Той е добър в това мачът да придобие такъв характер. Така че го поздравявам, че е способен да играе по този начин, който не ми пасва особено."

"Твърдо вярвам, че ако искаш да си сериен победител, голям шампион, който печели много титли, ти трябва да атакуваш. Не мисля, че щях да спечеля пет световни титли с играта на Селби. Ако срещу Стивън Хендри играех по този начин, той навярно щеше да намери начин да ме пречупи, да ме надиграе и да ме победи."

"Моята философия е изградена върху атаката, да се опитам да си спечеля световната титла, вместо да я чакам да дойде при мен. Цялата ми игра е изградена на тази философия - да вкарвам топките, да трупам много точки, да играя добри сейфти-удари. Ако чаках своите шансове, без да предприемам рискове, едва ли щях да спечеля и една световна титла."

"Разочарован съм, че загубих този финал. Но спечелих пет световни титли, до които стигнах с предприети рискове и няма да променя начина си на мислене. Не съжалявам за начина си на мислене по време на финала."

"Няма да направя компромис с идеалите си. Това е като да накарате Барселона да смени стила си на игра, когато получи удар. Но подходът на каталунците очевидно е правилен, след като спечелиха няколко пъти Ла Лига и Шампионската лига."

"Страхотно е да ги гледаш и е прекрасно да станеш свидетел на този стил на игра. Моята игра в снукъра е базирана на начина, по който Барселона гледа на футбола, начинът, по който Роджър Федерер играе тенис, начинът, по който Тайгър Уудс играе голф. Това са шампионите, които ме вдъхновяват."

"Бих искал да ме запомнят преди всичко като артист, е не като световен шампион. Не бих искал да съм като Челси, или като Жозе Моуриньо. Те се защитават с 11 души, опитвайки се да те извадят извън ритъм, а после скучният отбор печели след контраатака."

"Да, резултатът е важен, но бих предпочел да играя по начин, който доставя удоволствие както на мен, така и на мнозината зрители, които ме гледат. Има много снукър фенове и аз се радвам, че мога да ги забавлявам. Просто искам да изразя себе си върху масата за снукър."

"Бих искал да благодаря на всички хора, които ме подкрепиха след инцидента на магистралата. Зная, че много хора бяха загрижени за мен и аз съм им благодарен. Ако не се беше случило на магистралата, щеше да бъде един малък инцидент. "

"Бях принуден да остана на бързата лента и не успя да се върна на аварийната лента. Най-опасното беше това, че малкият ми син беше с мен. Рони-младши беше уплашен, но с него всичко е наред. Опасността идваше от бързите коли, които преминаваха покрай нас, но в медиите случката беше украсена. Не беше чак толкова зле."

"За момент беше плашещо, след като колата навлезе в локва на пътния участък. Но ако щете вярвайте, аз се почувствах добре, защото колата се плъзна по локвата, не беше някакъв зловещ удар, или обръщане на колата."

"Можех да остана в Шефийлд след финала, но аз винаги пътувам през нощта, защото предпочитам да избегна трафика. Бях буден, не клюмах зад волана. Просто така се получи. Можех да шофирам още 5-6 часа. Не ставаше дума за умора, все пак в голяма част от финала в понеделник си стоях в стола за почивка", завърши коментарът на О'Съливан.