Селекционерът на Коста Рика се страхува от "плонжовете на Робен"

Коментари

• Дон Педро
  22:45 | 5 юли 2014 г.
  3

  0
  2 От такъфф акробат, се страхувам и аз от тиливизуръ!....
  отговор !
• безпристрастен
  15:45 | 5 юли 2014 г.
  1

  2
  1 Изглежда тук повечето носят очила с различен цвят и не могат да направят добър анализ. Ще се опитам с няколко думи да направя безпристрастен прочит на ставащото досега на световното. Няма да си позволя да коментирам теории за какви ли не конспирации за търговия с влияние на ФИФА или пък съдийски аванти в полза на един или друг отбор, макар да съм силно изкушен. Досега имаше много спорни ситуации, повечето от които бяха грешно отсъдени, а някои дори повлияха върху изхода от двубоите. Това в крайна сметка не влияе и не може да промени показаното на терена и общата представа, която всеки отбор остави за себе си. А тя според мен е следната (ще напиша мнението си само за отборите, които останаха до момента): Бразилия - винаги и на всеки турнир е спрягана за победител. И това е нормално имайки предвид, че тя е може би една от най-футболните нации с най-талантливите играчи, страна винаги с голям избор от добри и водещи футболисти. За съжаление на това световно обаче не показват футбола, който приляга на един бъдещ световен шампион. Със сугурност могат повече, но не могат да го покажат. Нещо им пречи - дали е голямото напрежение, че са домакини и трябва задължително да станат световни шампиони; дали отборите, срещу които се изправиха до момента като Чили, Мексико и Колумбия притежаваха много футболни достойнства и не отстъпваха по нищо на своите именити съперници, а дори на моменти ги надиграваха и ги накараха да треперят и се молят на Господ до последния момент. Със сигурност милиони зрители по света съжаляват, че тези отбори отпаднаха, само защото имаха злата участ на лошия жребии и липсата на малко повече футболно щастие. Но е факт. Бразилия не играе футбол, който приляга на един бъдещ световен шампион и не победи убедително нито един съперник до момента. А някои дори и не можа да победи. Но това не означава, че не могат да станат световни шампиони, макар футболната логика да ни казва обратното. Затова футбола е интересен. Ако беше предвидим нямаше никой да го гледа. Германия - С оглед показаното до момента Бундестима напълно заслужи своето класиране. На два пъти и късметът малко им помогна, но това се дължеше повече на допуснати тактически грешки в резултат на моментно отпускане. Видяхме обаче как срещу Франция прошка нямаше и немската машина заработи перфектно, защото залогът вече беше твърде голям. Да не забравя да добавя и че с играта си срещу САЩ спасиха своята чест, а и футболния феърлпей като цяло, защото от този мач всъщност не зависеше нищо. Не много отбори го могат това. Така ще е и до края на това световно. Германия до момента показва убедителна игра, а срещу Алжир доказаха, че могат да правят и футболни спектакли с драматична, двуостра и приятна за окото на неутралния зрител игра. Това е отбор, който с играта и постоянството си до момента заслужава да играе финал. Холандия - това поколение летящи холандци е в своя епогей. Играта им от началото на шампионата е постоянна, на много високо ниво и напълно заслужено са на тази фаза. Не знам само доколко не им тежи обстоятелството, че досега не са спечелили нито една световна титла. Това е бреме, което в оставащите мачове може да ги скове и да им попречи да покажат най-доброто от себе си, както го правят досега. Ако успеят психически да го преодолеят, със сигурност ще играят отново на финал. Аржентина - Отборът на това световно не блести с нищо, макар да притежава куп звезди. Не показват красив футбол, а по-скоро играят прагматично, колкото им трябва за да спечелят и вървят напред. Със сигурност и те като Бразилия могат повече, но за разлика от тях не го показват, не защото отборите, срещу които играят не им позволяват, а защото просто не искат, ако не се налага. Аз като неутрален зрител не харесвам такъв тип игра, защото ми става скучно пред телевизора. Дано в оставащите мачове да бъдат предизвикани да покажат повече от възможностите си. Белгия - Силно е да се каже изненадата на това световно. Този отбор се счита като следващото златно поколение, след онова, което игра полуфинал в Мексико през 1986. Отборът тръгна несигурно и трудно, но с всеки изминал мач, подобрява играта си. Те няма какво да губят, защото вече постигнаха това, за което са дошли. Въпросът е дали могат да постигнат нещо повече. Втори такъв шанс скоро надали ще им се отдаде. Мисля, че ще се раздадат до край, за да пренапишат историята си. Имат играчи с качества и опит. Ще им трябва само малко късмет и вяра, че могат и заслужават нещо повече. Коста Рика - Отборът заслужава симпатиите на много фенове. Прескочиха една много тежка група, пълна с бивши световни шампиони. Не бих казал обаче, че биха достигнали до тази фаза, ако не беше жребия, който ги благослови с възможността да играят осминафинал с Гърция. Това бе може би най-безидейния и скучен за гледане отбор на това световно, който трябваше да си замине още след изиграване на мачовете от груповата фаза. Всеки един от трите отбора, които отпаднаха на осминафиналите (Чили, Мексико) биха се справили без особени проблеми срещу беззъбите гърци. Но уви - жребия не бе на тяхна страна. Този анализ разбира се е мое лично мнение като безпристрастен зрител на това световно първенство. Ще се радвам и ако повечето от вас се съгласите с мен. Желая успех и късмет на всички ви.
  отговор !