През 1958 г. в Швеция Бразилия води в състава си едно момче, ненавършило 18 години: Пеле. По терените в скандинавската страна той омагьоса света, вдигна купата и се прочу като Краля.

През 1966 г. пък планетата бе изумена от един млад германец, който тогава играеше в средата на терена, а после се превърна в либеро. Става дума за Франц Бекенбауер, който на първенството в Англия блесна на 20 години, а после се превърна в Кайзер Франц.

Най-добър млад играч през 1970 г. стана перуанецът Теофило Кубиляс. Преди световното никой в Европа не бе чувал за него, но това не му попречи да наниже 5 гола в Мексико (бел. прев. - включително и при драматичния обрат 3:2 над България). Четири години по-късно световното във ФРГ превърна в знаменитост поляка Гжегож Лато, който стана голмайстор на турнира със 7 попадения.

В Аржентина през 1978 г. изгря звездата на Паоло Роси. Най-ярко обаче той блесна 4 г. по-късно, когато с головете си донесе световна титла на Италия. Друг италианец – Роберто Баджо – започна да пише легендата си на "домашния" мондиал през 1990 г. Тогава той беше само обещаващ млад талант, но голът му срещу Чехословакия, дошъл след продължителен рейд от центъра на терена, показа, че един ден Баджо ще бъде сред най-големите в историята.

1998 беше годината на Майкъл Оуен, който на 18 години изригна с невероятното си попадение срещу Аржентина във Франция. През 2010 г. пък германецът Томас Мюлер стана реализатор №1 на мондиала в ЮАР, а в момента той продължава подвизите си в Бразилия.