Когато Испания, Италия, Португалия, Англия, Хърватия и Русия си тръгнаха рано от световното, изглеждаше, че Старият континент ще претърпи пълен провал в Бразилия.

Белгия изигра трудни мачове в групата, докато Гърция и Швейцария по-скоро извадиха късмет да се измъкнат от своите. Дори Германия срещна някои затруднения и само Холандия и Франция се представиха що-годе убедително.

Междувременно латиноамериканците блестяха ярко. Коста Рика стана голямата изненада на първенството, Колумбия и Чили показваха приятен за окото футбол, Мексико се очертаваше като корав противник за всекиго, а домакинът Бразилия и Аржентина на Лео Меси си оставаха фаворити, въпреки че трудно печелеха мачовете си.

Дали проблемът беше в климата, който в отделните градове варираше между убийствена влажност (Манаус), непоносима жега (Ресифе) и студено дъждовно време (Порто Алегре)? Определено някои европейски играчи бяха с понижена работоспособност в първите две места, докато други се разболяха при преместването в Порто Алегре (като германеца Матс Хумелс).

А може би причината бе това, че Бразилия е огромна страна и отборите трябваше да преодоляват големи разстояния между мачовете си? Латиноамериканските отбори са свикнали с това, пък и техният по-бавен, основан върху владеенето на топката стил е по-подходящ за справяне с умората, отколкото по-динамичната игра на повечето европейски селекции (като се изключи Испания)?

Така или иначе, стигнахме до четвъртфиналите и половината продължаващи борбата отбори са европейски. Мнозина твърдяха, че това ще е "латинско" световно първенство, но в действителност за тази фаза се класираха повече тимове от Стария континент, отколкото преди 4 години. 

Истината е, че подобни турнири си имат своите особености. Повечето отбори са на изключително високо равнище, така че разликата между това да спечелиш и да загубиш е изключително малка. Дори селекциите с по-голям потенциал може да страдат срещу сравнително неизвестни и млади тимове като Коста Рика, Гърция, Швейцария и САЩ. Така е, защото отборният дух е от изключително значение, когато един мач, един гол, едно спасяване, една симулация може да изстреля всеки участник напред или да го прати у дома.

Бразилия 2014 г. досега е прекрасен турнир. Дори двете загуби на Англия бяха с минимална разлика и мачовете вероятно са се харесали на неутралните запалянковци. А всички знаем, че националният тим на Англия е (почти) пълен майтап.

Жалко е, че САЩ, Алжир и Швейцария отпаднаха, като се има предвид представянето им на осминафиналите, но в крайна сметка Белгия, Германия и Аржентина продължиха благодарение на опита или на по-високата си класа.

В крайна сметка за четвъртфиналите се класираха отборите с най-добрите футболисти (Аржентина, Германия, Бразилия и Белгия, точно в тази последователност), онези с най-добрите треньори (Холандия, Франция и Колумбия, без значение в каква последователност), както и един аутсайдер в лицето на Коста Рика.

По волята на жребия на полуфинала ще има поне един европейски тим (в петък Франция излиза срещу Германия). Голяма е вероятността европейските тимове в топ 4 да са два (Холандия би трябвало да се справи с Коста Рика, но не залагайте всичките си спестявания, че това непременно ще стане), а в най-добрия случай те може да са три (ако Белгия изхвърли неубедителната Аржентина).

Не е никак лошо, като се има предвид, че смъртта на европейския футбол беше обявена далеч преди началото на световното.

Реда Махер, "Евроспорт