Онези от Вас, които са гледали филма “Вътрешен човек” с неповторимия Ал Пачино сигурно помнят, моментът в който ветеранът журналист Майк Уолъс в разговор с героя на Пачино изрича паметната репликата, че въпреки всички велики и невероятни новини, които е сътворил, най-накрая хората ще го запомнят само и единствено с последното нещо, което е направил.

Тази фраза май най-добре обрисува, паралелите в тазгодишните представяния на Роджър Федерер и Новак Джокович, техните възходи и техните падения през изминалия сезон.

Няма значение дали ще постигнете всички си цели през годината, важното е накрая да финиширате със стил – максимата, характеризираща стореното през сезона от Маестрото от Базел – без титла от Големия шлем, болезнени загуби от Надал и Ноле, но пък последвани от феноменален финален спринт и поредни рекордни страници в историята на аристократичната игра.

Сигурно няма запален приятел на тениса, който да не помни тоновете писания по адрес на Федерер след злополучната загуба на Флашинг Медоус. “Дойде ли краят? Ще има ли сили Роджър да се съвземе от сръбския нокдаун?” И т.н, и т.н.

И на фона на всичко това пък бляскавото до момента представяне на световния номер 1 Новак Джокович, който практически бе непобедим до полуфинала на Ролан Гарос, а след това успя да спечели титлите и от Уимбълдън, и от US Open.

Последните няколко седмици от сезона обаче бяха катастрофални за Ноле – травми, загуби и най-важното – значително по-слаба спортна форма, поставяща много въпросителни.

През 2011г. сърбинът успя да постигне много повече от Федерер, това е безспорно – умопомрачителни победни серии, трофей след трофей, успехи над преките си опоненти за първото място и особено срещу Рафа Надал.

Но, винаги има едно малко “но”, дребен детайл, който нехае за статистиката и числата и който често превръща чашата на опиянение в горчива мътилка. Но именно Федерер, а не Джокович завърши сезон 2011г. с чувството на дълбоко удовлетворение.

Именно швейцарецът бе тенисистът, приключил годината на върха на спортната слава, гледайки триумфално и приемайки с широка усмивка поздравленията, предназначени за победителя.

И всичко това “само” защото последните три трофея за годината отидоха именно при Федерер, а не при Джокович.

Трите спечелени турнира от Големия шлем от Ноле, гарнирани с пет титли от Мастърс-турнири изведнъж сякаш позагубиха своя блясък и величие, а тяхната неизмерима стойност се претопи в морето от аплодисменти предназначени за “художника” с тенис ракета в ръка.
 

Несломимият дух на Джокович, неговата стабилност в играта му на всички настилки промениха всякакви парадигми в играта. Той отново, и отново, и отново (и отново) громеше Надал, сломи и Федерер (на полуфинала на US Open), като дори самият швейцарец призна, че това е било едно от “най-тежките му поражения” в бляскавата му кариера.

Но преломът се случи именно на US Open – там където триумфът и разгрома се срещнаха, оттам започна и краят на тенис-господството на Джокович.

Сърбинът пропусна цялото азиатско турне, не защити очакванията в надпреварите, в които участва след това, докато Федерер бе във вихъра си - титли в Базел, Париж и Лондон, и отново светлината на прожекторите бе фокусирана върху Маестрото, а 17-те безпогрешно изиграни срещи накараха всички нас да вярваме, че геният ще поработи още дълго по световните тенис кортове и ще ни радва с изпълненията си.

Ако Роджър успява толкова дълго време да поддържа това високо ниво на игра, каквото показва той в момента, то е напълно реално да се мисли и за така желаната от всички негови фенове 17-та титла от “Големия шлем”.

Разбира се не бива да се изпада в някакви крайности и да се твърди, че епохата “2003-2007” ще се върне с пълна сила и Федерер отново ще побеждава своите съперници още преди да са излезли на корта.

За да сме обективни трябва да се отбележи, че в последните три турнира, в които триумфира, швейцарецът само веднъж се срещна с представител от “Голямата четворка”, а пък в интерес на истината и те бяха далеч от оптималната си спортна форма, в която със сигурност ще бъдат в началото на 2012.

Както и да се развият събитията по време на ваканцията е ясно, че ни предстои един безкрайно вълнуващ и непредвидим сезон, в който за радост на всички Маестрото отново ще бъде фактор, а Джокович ще има не леката задача да защити онова, което постигна през отиващата си вече година и да докаже, че може да изведе любимата ни игра до нови висоти.

Сега обаче – нека да отдадем още веднъж дължимото на Федерер – онзи Федерер, който омайва и не спира да твори на корта, онзи Федерер, без когото нямаше да има нито Джокович, нито Надал, нито епични битки, които да ни карат да замираме пред малкия екран.