Като всяко голямо събитие трябва да дочакаме края на Australian Open за да можем да очертаем измеренията му и осмислим постиженията на тенисистите, които през тези две седмици добавиха своята гледна точка от историята на турнира. Предлагаме ви този хит-парад от най-съществените събития на тазгодишното издание на Откритото първенство на Австралия.

Герой на турнира 

Те, естествено, бяха двама – Новак Джокович и Рафаел Надал – гладиаторите, които сътвориха историческия финален спектакъл, продължил невъобразите шест часа.

Две седмици по-рано Рафа се колебаеше дали да не се откаже от участие в Мелбърн, заради травмата в коляното, но вместо това с респектираща превръзка изигра седем великолепни мача, като с всеки един ставаше все по-добър и по-добър.

Новак Джокович, на който като воденичен камък тежеше необходимостта непременно да защити миналогодишните си постижения и, който постигна победа над единствения човек, способен да го надиграе.

Надал в последните си два изиграни мача на турнира показа колко разностранен може да бъде – невероятната агресия умножена по мощността и скоростта на ударите му и играта му в защита. Да, той допусна Джокович да се върне от небитието и да направи решаващия брейк в края на петия сет, но кой може да го съди за това? Да играе почти шест часа срещу световния номер, който през цялото време е само пръв между равни.

На Новак, след края на един фантастичен за него сезон, му беше едновременно невероятно трудно и толкова лесно. Лесно, защото при цялото ни уважение към тенисистите от ранглистата на АТР, едва ли има играч извън първите четирима, който реално може да се противопостави на сърбина, освен при извънредни ситуации. “Друго ниво”, както уместно, но със съжаление, призна Ферер.

Впрочем пред Джокович стоеше и друг проблем. Ще се превърне ли той във  “велик играч от епохата на Федерер и Надал” или ще разчита сам да открие своя ера. И изглежда нещата вече клонят към второто. Ноле със сигурност даде заявка за включването му в пантеона на великите тенисисти. На корта, носещ името на легендата Род Лейвър, сърбинът започна втория си поход към постижението на незабравимия австралиец.

Алтернатива: няма

Неудачник на турнира

Естествено, че до момента, в който Анди Мъри не вдигне над главата си трофей от турнир на “Големия шлем”, той ще е абониран за тази не съвсем приятна титла. В този случай, обаче, ще обърнем внимание и на Марди Фиш. Къде изчезна супермена, който на летните турнири на хард надиграваше почти всеки противник? Къде остави острата си атакуваща игра, която Марди преди показваше в критични ситуации?

В Мелбърн той спокойно надигра Жил Мюлер, но после се предаде през Алехандро Фая. Спор няма – колумбиецът е много труден противник, но не чак толкова. Това се потвърди и в третия кръг, когато Филип Колшрайбер се разправи с Алехандро. Сега очакваме турнирите в Сан Хосе и Хюстън и ако и там не се появи обичайният Фиш ще трябва със съжаление да затвърдим неприятните си впечатления.

Алтернатива: Анди Мъри

Откритие на турнира

Лейтън Хюит, колкото и парадоксално да звучи, той е откритието на турнира, макар че неговото златно време беше преди десет години. Мелбърн и получената “Wild card” се превърнаха в шансът на годината за Лейтън и той не го изпусна. Взе почти всичко, което можеше. И дори да кажем, че Робин Хаасе не е това, което беше преди половин година, а Анди Родик получи поредната си травма, то Милош Раонич беше един от т.нар. скити фаворити, а в добавка Хюит взе сет и от не кого да е, а самият двукратен шампион Джокович, което само по себе си вече си е огромно постижение.

Алтернатива: Фредерико Жил

Разочарование на турнира

Кадер Нуни. Представете си, че се казвате Давид Налбандиян, че сте на прага да спечелите тежък петсетов двубой срещу много сериозен противник, притежаващ убийствен сервис. В сублимния момент, при брейк пойнт, съдията на линията обявява “аут”, но главният счита, че топката е вътре. Вие възнамерявате да прибегнете до услугите на “Хоук ай”, но реферът ви отказва с мотива, че вече е късно, въпреки че съперникът ви няма нищо против. Като капак на всичко, на излъченото повторение след края на мача, ясно се вижда, че топката е аут.

В подобна ситуация Илие Настасе би изпаднал в истерия, която би влязла в историята. Джон Макунроу би изкрещял “You cannot be serious!” и това пак щеше да остане в историята. Давид Налбандян поспори няколко минути със съдията и супервайзорите, след което позволи на Джон Иснър да го пробие и в последствие да загуби мача.

Без съмнение Кадер Нуни ще продължи да бъде арбитър и в други важни турнири. Гледайки обаче такова съдийство неволно изпитваме симпатия и съчувствие към бунтарите, които искат буквално да променят всичко в АТР.

Алтернатива: Бърнард Томич

Мач на турнира

Новак Джокович – Рафаел Надал, финал, 5/7, 6/4, 6/2, 6/7, 7/5. Най-продължителният финал в историята на турнир от “Големия шлем”. Почти шест часа суперигра с висока концентрация и демонстрация на силен характер, на които са способни само за най-добрите майстори в тениса. Пред очите на хилядите фенове, изпълнили “Род Лейвър Арина” и пред милионите телевизионни зрители по целия свят величественото и трагичното се срещнаха и сътвориха история.

Алтернатива: Рафаел Надал - Роджър Федерер, полуфинал, 6/7, 6/2, 7/6, 6/4.

Сензация на турнира

Победата на Лейтън Хюит над Милош Раонич в третия кръг. В четерисетов мач австралиецът позволи на младия си съперник да му наниже 23 аса, но пък той направи един пробив повече. Това беше нагледен урок на майстора с непреходна слава. Впрочем младият канадец е много добър ученик.

Алтернатива: Победата на Михаил Кукушкин над Гаел Монфис.