Един от най-титулуваните състезатели в историята на световния тенис – Борис Бекер – даде интересно интервю, в което разкри вижданията си за развитието на аристократичната игра, за големите звезди и начина им на игра и докъде могат да стигнат възможностите на тенисисти като Роджър Федерер, Рафа Надал и Новак Джокович.

Въпрос: През 2005г. авторитетното издание Tennis Magazine публикува списък с 40-те най-добри играчи в Оупън ерата. Знаете ли на кое място сте?

Не, на кое?

На 18-то.

Винаги ми е било трудно да правя сравнения между тенисисти от различни поколения. Някои от сегашните са категоризирани като най-добрите – особено Роджър Федерер през последните години. Но как да определим дали той е по-добър от Пийт Сампрас, например. И ако Сампрас се смята за по-добър от Бьорн Борг, бил ли е той по-добър пък от австралиеца Род Лейвър? Много е трудно да се правят такива сравнения. В допълнение този списък със сигурност се прави от хора, които едва ли са играли тенис на толкова високо ниво и си нямат и понятие какво е да спечелиш Уимбълдън или Ролан Гарос. За това аз не участвам в подобни сравнения и съм доволен от своето място в историята на тениса.

Въпрос: Смятате ли, че в момента Новак Джокович е най-добрият в света?

Сега – да.Той дори в този сезон вече постигна много: спечели Australian Open, турнира от сериите Masters в Маями и може спокойно да разчита на това и тази година да я приключи като лидер в класацията на АТР. Негов основен съперник в момента е Федерер, а не Рафаел Надал. Преди във физически план Надал изглеждаше много по-добре, отколкото сега. А ако не си 100% подготвен, не е възможно да играеш на толкова високо ниво.

Въпрос: Съгласен ли сте, че в 21-ви век границата от 30 години се оказва крайъгълен камък – на тази възраст практически започва залезът на кариерата на почти всеки тенисист?

В повечето случаи – да. Но в същото време погледнете Федерер. По мое мнение ако човек в продължение на шест-седем години се намира на върха, то неизбежно след това и независимо от възрастта, настъпва спад. Аз спечелих първия си “Уимбълдън” на 17 години, а на 24 г. започнах да усещам известна умора и празнота. Федерер започна да играе сред топ-играчите примерно на 22 години и на 29 г. вече той се сблъска с първите наистина сериозни проблеми. Но след този спад, в момента Роджър се завърна. Подобно нещо сега се случва и с Надал. Тази година ще е невероятно трудна за испанеца. За Джокович, който спечели първата си титла от “Големия шлем” преди четири години всичко това тепърва предстои.

Въпрос: Няма да отречете, че сега тенисът стана повече професионален спорт, отколкото през вашите години. Около играчите постоянно кръжат треньори, физиотерапевти, масажисти, агенти.

Не бих го нарекъл “по-професионално”, на действително екипите на играчите са в доста разширен състав в момента. Причината е, че в тениса дойдоха големите пари. По наше време също се изкарваха прилични суми, но тогава към спорта се отнасяхме на първо място като спорт и чак тогава като бизнес. Преди тенисистите бяха по-независими и затова имаше много по-ярки и изключителни личности. Въобще не се съмнявам, че ако аз играех в момента и бях световен номер едно, моето обкръжение щеше да е по-малко. В момента всичко това е част от играта. Между другото аз съм един от първите в АТР, който имаше собствен физиотерапевт, агент и треньор, които участваха в ежедневните ми дела и пътуваха с мен. Това беше в средата на 80-те години на миналия век.

Въпрос: Не е ли твърде голямо влиянието, което като цяло, големите мениджърски компании и спонсори сега оказват върху играчите?

Не мисля така. Преценете сами. Сега света на тениса се управлява от двама души – Федерер и Надал. Ако Роджър или Рафа искат нещо – те го получават, а не фирмите, които стоят зад тях. Джокович, който се опитва да се присъедини към тях, въпреки че е световен номер едно, все още няма такова влияние.

Въпрос: Надал отдавна обръща внимание на проблемите, които съществуват в АТР, а Федерер до голяма степен мълчеше по тези теми. Доволен ли е швейцарецът?

Нека се опитаме да разнищим ситуацията. Защо Рафа иска сезонът да бъде по-кратък? Стилът на игра на Надал предполага голямо изразходване на енергия и той прекрасно разбира, че при настоящия дълъг календар едва ли ще може да играе след 30-те си години. Затова той се опитва да промени нещо. Роджър дори и на 30 години все още е на високо ниво, доколкото неговия стил на игра – класическия, не се износва толкова бързо. Затова Федерер по принцип всичко го устройва. Виждате ли колко интересни неща се случват? Двама лидери, които играят различен тенис и се опитват да вършат различни неща за благото на тениса, но на първо място – те мислят за себе си. И това е пределно ясно.

Въпрос: А каква е Вашата позиция по този въпрос?

Ясно е, че сезонът е претоварен с много големи и задължителни турнири. Но същите проблеми се обсъждаха и тогава, когато аз бях на 17г. Така че като цяло ситуацията не се е променила особено. Този, който играе водеща роля на корта, той поръчва музиката. За Федерер не са проблем 18-20 турнира за един сезон. Надал това не го устройва. Предстои да видим какъв ще е резултатът от задочния им спор.

Въпрос: В момента от първите 100 тенисисти в световната ранглиста може би около пет са тенисистите на възраст под 20 години. И на хоризонта не се вижда играч, който подобно на Вас, да може на 17 години да спечели титла от “Големия шлем”.

Вие повдигнахте много добра тема, която няма еднозначен и правилен отговор. Например на мен ми провървя - станах професионалист на 15 години, срещнах Йон Цириак (негов дългогодишен мениджър). Той ми помогна психологически да се подготвя за различни ситуации, които могат да възникнат, включително по време на мач. И аз тренирах не само форхенд и бекхенд, но и своя начин на мислене. Сега само няколко треньори обучават играчите по този начин. Сегашното поколение от наставници не е така ярко, както предходното. Те не могат да дадат на младите тенисисти това, което в своето време получиха от своите треньори Бьорн Борг и Джон Макенроу. За да постигнат успех в това, което правят, младите трябва първо да станат мъже, но сега това им отнема повече време, отколкото преди.

Въпрос: А треньорската работа не е ли за Вас?

През последните две години от професионалната си кариера съвместно с германската тенис федерация създадохме юношеския отбор. Именно оттук излязоха такива играчи като Томи Хаас и Николас Кийфър. Но постепенно треньорската работа започна да ми отнема все повече и повече от времето. Непрекъснато се налага да си близо до тенисистите по цели дни и нощи, а аз по онова време имах младо семейство и исках да прекарвам повече време с любимите хора. В края на краищата след като посветих  пет години на работа с юношите, поисках да се оттегля и да се концентрирам върху личния си живот. 

Днес ситуацията се повтаря. Аз съм приятел със семейството на Анди Мъри, а също и на други тенисисти. Понякога те ми звънят за да ме питат за моето мнение по даден въпрос. Давам съвети, но нямам време да съм постоянно с тях. Дали имам знания, които могат да са полезни на играчите? Да. Мога ли да помогна на младежите? Разбира се. Но в същото време в живота си имам по-важни неща – моето семейство.

Въпрос: А няма ли да посветите децата си в тениса?

Искам да се занимават със спорт, доколкото това е важно за развитието на един човек. Но без да е задължително те да станат професионални спортисти.

Въпрос: Световният номер четири Анди Мъри, със семейството на когото се познавате, неотдавна започна да си сътрудничи със знаменития Иван Лендъл. За сега се създава впечатлението, че ако някога Мъри спечели турнир от “Големия шлем”, това навярно няма да е “Уимбълдън”, а той е подложен а силен натиск от страна на фенове и преса именно там да победи.

Не съм съгласен. Много пъти съм гледал Мъри на Уимбълдън, където той е стигал до полуфинал. Дори, когато се е намирал под постоянен натиск, шотландецът играе много добре там. И това не е границата.

Въпрос: Думите, че човек не съжалява за нищо в живота си, по правило, звучат неискрено. При вас как стоят нещата?

Съжалявам, че не спечелих нито един турнир на АТР на клей. Често съм достигал до финали, до мачбол, но до победа така и не успях. И сега разбирам защо така се получи. Обикновено се подготвях за участието си на трева и на турнирите на хард. На клей  не тренирах особено и това беше основната ми грешка.

Въпрос: Известно е, че освен тениса имате още една спортна страст – футбола. Ето Ви един необичаен въпрос: с кои футболни клубове бихте асоциирате четиримата най-добри тенисисти в света – Джокович, Надал, Федерер и Мъри?

Новак с “Цървена звезда”. Все пак той е от Белград и безумно обича Сърбия. С Надал, чието семейство свързваме с Барселона, но пък знаем, че самият той е отявлен фен на мадридския “Реал”, също е ясно. Федерер е от Базел, но той е много по-добър от местния клуб и повече ми напомня на “Манчестър Юнайтед”. Мъри по някакъв начин свързвам пък с “Манчестър Сити”.